Банкеръ Daily

Социологът Живко Георгиев пред banker.bg

Борисов желае да омаломощи конкурентите на ГЕРБ

Г-н Георгиев, какво ще се случи на заседанието на конгреса на БСП в неделя след оставката на Корнелия Нинова?

- Честно казано, не очаквам някакви много радикални промени. Очаквам по-скоро да се съсредоточат върху анализа за състоянието на партията. Изводите показаха, че БСП не успя да се възползва от шанса, който имаше за по-силно представяне на евроизборите. Оказа се, че има проблеми със структурите на много места – било, че изобщо ги няма в по-малките агломерации, било, че нямат капацитет. При тази стратегия, която от БСП избраха, до голяма степен тежестта лягаше върху структурите. Там, където са жизнеспособни, резултатът не беше лош, даже беше добър. Но в цели региони очевидно има структурни проблеми в БСП. Особено фрапиращо е положението в Северозападна България. За там има и други обяснения, но фактът си е факт. Даже и на предишните парламентарни избори се видя, че традиционно силни червени райони имат много слаб резултат – Монтана, Враца, Ловеч, Видин. И на други места, но там е особено фрапиращо. Така че по-скоро това ще се обсъжда на конгреса. Разбира се, ще се обсъждат и вътрешните напрежения в партията. Не знам дали ще се намери решение. Но като че ли има воля да се намери някакво разрешаване на проблема било то хирургическо или по-диалогично. Не очаквам някакви драми.

Какво значи хирургическо?

- Вижте, на много места слабостта на структурите се дължеше на това, че са раздвоени, което в перспективата на местните избори може пак да даде като рецидив участие с двама кандидат-кмета или две листи за съветници и прочее. На някои места очевидно имаше нещо като саботаж или основните активности на лагерите ги видяхме – единият лагер работи за преференции на единия от кандидатите за евродепутати, другият лагер работи за другия. Което беше доста деморализиращо за част от електората. Нямам идея какво може да направи конгресът. Но основното е анализ на състоянието на партията в светлината на резултатите от евровота и по всяка вероятност с поглед към предстоящите местни избори. Те също са достатъчно важни, даже по-важни.

За добро или за лошо беше включването на Сергей Станишев в евролистата?

- Отговорът не е еднозначен. Като цяло може би стана не лошо, защото имаше достатъчно основание той да е в листата, не казвам водач, а да е на ключово място. Все пак Станишев не е просто лидер на европейските социалисти, но е човек с опит, с капацитет и като присъствие в Европарламента би бил плюс. Но няма съмнение, че навярно самото му включване малко намали шансовете на БСП да се възползва от възможностите, които имаше за наказателен вот. Защото с него нямаше как да убеди електората, който е отчужден от БСП, че търси някаква нова идентичност, че е алтернатива на статуквото и т. н. Не че неговото присъствие минимизира резултата, но беше безспорно, че (не само той лично) е някаква бариера против възможността някои несвързани със социалистите среди да подадат гласа си за БСП.

Защо точно сега се активизира така яростно вътрешната опозиция на Нинова?

- То не е точно сега, това го наблюдаваме от една година. Нормално е. БСП, за жалост, не е като ГЕРБ – някой е неудобен и го изхвърляш от партията. Корнелия Нинова няма в инструментариума си нито моркова, нито тоягата. Това е доказателство, че БСП не е вождистка, не е авторитарна организация. Аз помня, че в по-ново време там винаги е имало един, два, стигало се е и до три лагера, три тенденции на равнище политически елит, така да кажем. Така че т. нар. вътрешна опозиция навярно вижда шанс в загубата на тези избори, макар че тя не е катастрофална, както и да я сравняваме. Ако се преживява като загуба, то е, защото БСП наистина имаше реални шансове за по-малка дистанция или дори да победи ГЕРБ. Но на евроизбори това беше много трудно да се случи. Във всякакъв друг формат – президентски, национални, парламентарни, вътрешно фокусирани избори, шансът щеше да е по-голям.

А всъщност ГЕРБ спечели ли?

- Ако използваме аналогиите от футбола, като че ли спечели. Безспорно изборите ги спечели, само че резултатът показва и потвърждава, че ГЕРБ е в низходяща фаза от развитието си. Губят 600 000 гласа, което безспорно е най-слабия им резултат. И можеше да е по-слаб, ако ГЕРБ не разполагаше с неизмеримо по-големия спрямо всички останали, взети заедно, властови, административен, клиентелен, финансов ресурс. Основната изборна тежест също я изнесоха не структурите на ГЕРБ, а местната власт. Както на национално равнище ГЕРБ до голяма степен се превърна в партия-държава, на местно равнище е партия-местна власт. Това беше ресурсът и той беше доста активно използван, което си личи и по крайните резултати. Разбира се, в никакъв случай този ресурс не е значим. Както и да го изчисляваш, дори да не се ръководим от изборните списъци, реално в България има около 5 милиона и 500-600 хиляди избиратели и това е 10% от имащите право на глас.

Ще има ли чистка на хората на Цветан Цветанов в управляващата партия?

- По всяка вероятност ще има. Но дали за всички еднозначно аргументът ще е, че са хора на Цветанов или ще се намесят и всякакви други мотиви, е несъмнено. Макар че и на тези избори Цветанов свърши доста голяма част от невидимата работа за относителната мобилизация на структурите. Така че ще е много трудно да бъдат сменени онези, които и на тези избори показаха, че контролират процесите там, където доминират в местната власт или в бизнес клиентелните мрежи. Няма да е лесно да бъдат махнати.

Приключи ли политическата кариера на самия Цветанов?

- Ами, поне в краткосрочен план, като че ли да. Само че не съм толкова убеден, че изобщо е приключила. До голяма степен зависи от развитието на процесите и по-общо на политическата сцена, и в ГЕРБ. Ако се намери някакъв негов функционален еквивалент в структурите на ГЕРБ, ще му е по-трудно отново да възкръсне. Но поне засега не виждам човек с тези специфични качества, които са нужни за поддържане на организационна мобилизация в рамките на ГЕРБ. Така че въпросът остава отворен. Мисля, че Цветанов не е загубил шансове, независимо дали в рамките на ГЕРБ или в задкулисието.

Какво целеше Бойко Борисов с този изненадващ ход като предложи намаляване на партийните субсидии на 1 лев за реален глас?

- Е, там много трудно може да се говори за някаква зряла, рационална мотивация. Много лесно това решение може да попадне в осмисляния от типа на желание да разчисти конкурентното поле за ГЕРБ в този не лек стадий от биографията на партията. Значи, когато си в низходяща тенденция, но все още държиш основния ресурс и си безспорната партия на властта в страната, е доста голямо изкушение да лишиш от легитимен финансов ресурс конкурентите си, които нямат възможностите, които има ГЕРБ. Една такава мярка безспорно няма да ощети по никакъв начин ГЕРБ, която контролира публичната власт на национално и местно равнище, която е изградила мощна бизнес клиентела и за която финансите не са проблем. Докато за конкурентите й това безспорно е проблем. Борисов ги омаломощава по този начин. Все пак без някакъв финансов екзистенц минимум те не могат да поддържат устойчивост в публичното си присъствие. Така се разви българският политически живот, че парите станаха основен инструмент за функциониране на партиите. И при условие, че вече няма масови партии – никъде по света ги няма, всички се превръщат в електорални партии, т.е. не може да се разчита на членски вност – и при условие, че има сериозни ограничения в дарения, стопанска дейност и прочее, нужен е някакъв минимум, за да поддържаш структури, медийно присъствие, да имаш капацитет да провеждаш по-мащабни избирателни кампании, да поддържаш форма, за да бъдеш конвертитуем в международната си дейност. Така че този ход на Борисов ми се струва, че е по-скоро някакво желание да омаломощи конкурентите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във