Банкеръ Weekly

Общество и политика

Борисов и ГЕРБ ще воюват на два фронта

Президентът Румен Радев и лидерът на БСП Корнелия Нинова си партнират на опозиционния терен.

Едва в третия си управленски мандат Бойко Борисов и ГЕРБ видяха срещу себе си силна опозиция. И то не в един, а в два опозиционни центъра в лицето на президента Румен Радев и в БСП с лидер Корнелия Нинова. Интересното е, че те не действат заедно, но си партнират позиционно. Но това сякаш не е достатъчно, защото самата ГЕРБ им дава в изобилие материал за критики и атаки.

Партията на Бойко Борисов присъства за първи път от толкова години с толкова скандали в публичното пространство. И те буквално се застъпват един друг. Досега тази формация не е излагала така на показ вътрешните си проблеми, както през последните два-три месеца. Скандалите около ремонтите на НДК, добричкия "Суджукгейт", прословутата частна детска градина в Перник вече не изглеждат като частни и единични случаи, а се възприемат от обществото като порочен модел на управление. А след дългото си пребиваване във властта ГЕРБ се превръща все повече в статукво. Според някои наблюдатели дори в "тоталитарна властова партия с всички негативни тенденции и практики" - връзкарство, вътрешни противоборства, злоупотреби с власт. Всичко това обаче изтласква на заден план важните въпроси за страната, които трябва да се решават, а някои даже по спешност, тъй като те изискват политическа визия, последователност и воля. Но почти цялата пара отива в свирката, а политическата и обществената енергия в словесни битки, обвинения и обяснения. С други думи, вътрешните проблеми и поведението на основната управляваща партия създават предпоставки за конфронтационна политическа среда. Която пък е хранителната среда за избуяване на опозиционност и противопоставяне.

Бойко Борисов,

отдаден на новия си образ на геополитик

отбягва да влиза в пряк сблъсък както с Радев, така и с Нинова. Въпреки че нейните нападки са насочени пряко към него, правителството му и управлението му, премиерът рядко влиза в пряка размяна на реплики с нея. Оставил е воденето на войната с БСП на своята дясна ръка и шеф на депутатите от ГЕРБ в парламента Цветан Цветанов. Именно той и приближени до него народни избраници громят опозицията предимно с притоплянето на стари манджи от миналото. Така беше изваден пак на бял свят и хидровъзелът "Цанков камък", който трябваше да удари Корнелия Нинова чрез управлението на тройната коалиция под ръководството на Сергей Станишев. Рикошетът обаче неприятно уцели Борисов и се заговори за война с Ахмед Доган и евентуалния му арест. Та се наложи лидерът на ГЕРБ да влезе в обяснителен режим и да отрича подобни хипотези, а енергийната му министърка да опровергае наговореното от Александър Ненков и Десислава Атанасова.

Сега бойната група на Цветанов, с острие Антон Тодоров, се захвана с приватизацията на "Техноимпекс". Нинова и БСП вадят сегашни факти от настоящото управление на ГЕРБ, а получават обвинения за събития, случили се преди 10-15 години. И ако Борисов и ГЕРБ наистина искаха да бъдат наказани виновните за някогашните безобразия, да получат възмездие и да има справедливост в обществото, можеха да го направят през първия или втория си мандат. Но целта очевидно е била друга - просто да държат някакви козове, макар и с изтекъл срок на годност, в ръкава, ако БСП много се активизира.

Тези битки по пътя, разбира се, няма да откажат амбициозната Нинова и тя ще продължи да нанася крошета по имиджа на министър-председателя и партията му и през новия политически сезон, както и да вади "кирливите ризи" на властта, вкарвайки я в режим на обяснения и оправдания. Левицата дори обсъжда да поиска вот на недоверие на правителството. Есента със сигурност ще бъде бурна и гореща, но с наближаването на българското европредседателство в началото на следващата година страстите временно може да позатихнат.

Бойко Борисов няма да спечели от директен сблъсък

с президента Радев. И той интуитивно усеща това. Всъщност ГЕРБ няма да получат дивиденти от открита война с държавния глава не само защото нямат ресурс да воюват на два фронта. След първия опит за челен сблъсък с парламентарната анкетна комисия за "Грипен"-ите, при който бяха принудени да направят крачка назад, ентусиазмът им поохладня. Не е ясно дали си дадоха сметка, че управленският комфорт, който им осигуряваше слабият и недолюбван от масата президент Плевнелиев, сега няма да го има. И е по-добре да се опитат да привлекат Радев за съюзник в опита за решаването на трудните проблеми пред страната.

Борисов обаче си дава тази сметка. Още повече че Румен Радев е с най-високия рейтинг сред политиците и получава широко одобрение от хората според социологическите проучвания. А това се видя и с посрещането му с аплодисменти на Петрова нива преди няколко седмици. Интуитивно лидерът на ГЕРБ разбира, че и Радев в дългосрочен план може да се окаже най-сериозната му конкуренция, например на следващи избори. Затова Борисов и ГЕРБ ще играят срещу държавния глава като доброто и лошото ченге. Цветанов ще е този, който ще реагира по-остро срещу позиции на президента, а Борисов ще търси консенсус с него. Партията на премиера

ще бие по Радев, а Борисов ще флиртува

както виждат нещата някои наблюдатели. Той вече се опита да присламчи президента към себе си по антикорупционното законодателство. "Аз се разбрах с Радев за антикорупционния закон", заяви премиерът неотдавна. И почти веднага беше опроверган както от Нинова, така и от самия Радев. Последният досега показа, че не се страхува да използва тактиката "нападението е най-добрата защита" и да влиза в размяна на политически шамари.

Откакто е седнал в президентското кресло, Радев се опитва да се еманципира от партията, която издигна кандидатурата му, и да не бъде приеман като президент на БСП. Според някои анализатори той се очертава като един от трите потенциални центъра на лявото, наред с Корнелия Нинова и омбудсмана Мая Манолова, която е събрала доста политически капитал. Но по-скоро

Радев се опитва да се позиционира в центъра

и не иска да бъде пакетиран с никого. Това се видя и от избора на проф. Огнян Герджиков за служебен министър-председател, както и от разсекретяването на стенограмите за КТБ, с което направи жест към либералите и дясното.  С други думи, той се стреми да трупа свой собствен политически капитал, за да заиграе един ден самостоятелно.

Засега е твърде рано да се каже какво той смята да прави в бъдеще, но не е изключено това да е нова политическа сила, която да се яви алтернатива на ГЕРБ, но не от ляво, а от центъра, дори от дясно-център.  Да привлече професионалисти, прагматици и умерени хора. Радев все още събира екип, който може да се превърне в ядрото на такава политическа сила. Не бърза да започва да я гради, защото в този момент подобно действие би изглеждало нелепо и ще се приеме като АБВ-2. Но очакванията, които се свързват с него, са големи. Най-вече заради усещането за безалтернативност, което донесе третият мандат на ГЕРБ. И засега Радев проявява по-голяма активност от очакваното.

Според политически анализатори освен една евентуална центристка партия има още два варианта Радев да продължи след няколко години като самостоятелен играч в политиката. Единият е да събере около себе си някаква нова левица от хора, несвързани с апаратните игри на "Позитано" 20 и необременени с олигархични зависимости.

Другият вариант е да се позиционира в патриотичното пространство, което би му подхождало повече, ако се има предвид доскорошната му професионална реализация и "символиката на пагона". Някои наблюдатели дори правят аналогия с военнопатриотичния кръг "Звено" - надпартийно единство около темите ред и сигурност. Според тях, докато предишните държавни глави са се обграждали с интелектуалци, учени, артисти, то този сякаш предпочита естествената си среда на военни.

Засега президентът Радев показва, че ще търси баланси и ще се опита да наложи един по-спокоен и уравновесен тон при обсъждането на решения за обществено важни въпроси. И е готов на разумен консенсус по тях. Но в никакъв случай няма да позволи Борисов и Цветанов да му отредят второстепенна роля в българската вътрешна и външна политика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във