Банкеръ Weekly

Общество и политика

БОРДЪТ Е КАТО СОБСТВЕНАТА ЖЕНА - ТОЙ Е РЕАЛНОСТТА

Министър Нейков, с какви социални активи и пасиви се характеризира изминалата година на Валутен борд у нас?


- Мисля си, че като нация имаме склонност да си създаваме митове. Аз съм същият - приемам борда като някаква изкуствена структура, изкуствена ситуация, която трябва да преживеем. Само че дали наистина е така? Това, което наричаме борд - не е ли всъщност нормалната държава, която харчи толкова, колкото има, и се мъчи да има повече, за да харчи повече? От тази гледна точка за мен бордът е като собствената жена, значи - реалността. Онова, което имаш - и доброто, и лошото. За тази една година излязохме от реанимацията. Много хора са недоволни от това, че техните очаквания се разминават с реалностите, но вътре в себе си тихичко всеки си казва - добре, че си отиде предишната несигурност. В този смисъл - бордът си върши работата като система от правила.


Нарушавахме ли правилата през тази година?


- Смятам, че ние сме невероятни поотделно и като малки групи - успяваме да се концентрираме в проблем, в усилия, в задача, обаче колкото повече се разраства групата, толкова повече се разсейваме в усилията си. А бордът иска точно това от нас - общи усилия в една посока.


А дали нарушавахме правилата с настойчивите искания за по-високи заплати, е трудно да се отговори. Има различни гледни точки по отношение на доходите, които понякога взаимно се изключват. МВФ гледа на доходите като на резултат от усилията, от производителността, от изпълнението на ангажиментите на предприятието към кредитори, доставчици. Докато синдикатите гледат на доходите като възможност за съществуване - без значение има ли предприятието производителност, има ли пазар. Двете гледни точки имат безупречна логика - едната икономическа, другата човешка. Трудното е да се намери пътят през това минно поле от взаимноизключващи се искания. И аз промених своята гледна точка за тази една година - тя стана по-макроикономическа. А след като г-жа Макгърк опозна България, виждам, че в нейната позиция се появява повече човещина, по-добро разбиране на специфичните проблеми на България, които ги няма в учебниците.


Имате само още една седмица до поредната визита на Ан Макгърк, за да уточните социалния раздел на тригодишното споразумение и за да се подготвите да го защитите. А е важно да го защитите добре, защото това ще е животът на българина в реални граници за три години напред.


- Условно социалния раздел на споразумението бих разделил на четири части - това са сферата на социалното осигуряване, социалното подпомагане, здравното осигуряване и доходите. Разбира се - и заетостта. По първите три сфери преговорите започнаха при предишното посещение на мисията на МВФ, а сега в средата на юли ще започнем преговори по доходите. Във времето дотогава ще уточняваме позицията си със социалните партньори - на 7 юли започва генералната дискусия по политиката на доходите за следващите три години и тя ще продължи с отделни форуми през цялата седмица, така че да имам ясни ориентири до 15 юли, когато очаквам г-жа Макгърк.


Илюстрирайте, господин министър, позицията си по доходите - с числа или поне с проценти...


- Преговорите се водят не за цифри, а за принципи. По отношение на доходите - един от принципите, за който ще се опитам да убедя социалните партньори, е да не искаме и да не очакваме скокообразно нарастване на доходите. Знаем, че доходите катастрофално спаднаха през 1996-1997 г. и много би ни се искало да се върнем изведнъж на доходите от 1991-1992 г. и ако може още по-назад. Само че може ли някой да гарантира, че такъв скок на доходите няма да доведе до скок и на цените? Никой не може да поеме такъв риск. Този, който твърди, че няма никаква опасност, или приказва наизуст, или му е безразлично какво ще стане при такъв скок. Според мен е важно да постигнем съгласие, че ще имаме траен, но умерен ръст на доходите. Има такъв принцип в колоезденето - че трябва да се качваш с такава скорост, с каквато би слязъл от един баир. Явно качването на доходите ще бъде приблизително с такава скорост, с каквато бе спадът в тези години, в които губехме от покупателната си способност. Явно ще бъде стъпка по стъпка. А следващият принцип ще е да се стремим към увеличаване на покупателната способност. За съжаление това не са абсолютно идентични величини - ръстът на доходите и ръстът на покупателната способност. От тази гледна точка второто нещо, за което ще искам да се договорим, е да гарантираме ръст на покупателната способност. Ние имахме ръст на доходите в абсолютни цифри през всичките изминали години, само че беше съпровождан със спад на покупателната способност на реалните доходи.


С колко смятате е постижимо?


- Ще дам пример. За първата половина на тази година реалният ръст на доходите е 8 процента. Става дума за нарастването на номиналните заплати, движението на инфлацията, на цените. Ако продължим със същите темпове, в края на годината ще имаме нарастване на реалните доходи с повече от 10 на сто. С колко повече - не знам. Това е нещо значимо за всяка държава. Смятам, че по подобен начин ще се движи растежът на реалните доходи и през следващите години. Ако ние в 2001 г. стигнем ръст на реалните доходи над 30% спрямо началото на 98-а - спокойно бихме могли да говорим за увеличение на покупателната способност около 30-ина процента.


Другият принцип, върху който трябва да се гради политиката на доходите, е производителността на труда като основа на заплащането в материалната сфера. Затова в споразумението ще залегне обвързаност между тях. Ще залегне и принципът, който е абсолютно коректен и от гледна точка на елементарната справедливост - предприятия, на които задълженията растат, не могат да увеличават заплатите си. В момента не повече от 370-400 хиляди души работят в предприятия, които са в регулация на работните заплати, а голяма част от тях са губещи - от списъка за изолация, и имат огромни задължения. Значи - ако ти раздаваш парите за заплати и не се издължаваш към други предприятия, то и в тях няма да могат да си платят заплатите. Просто икономиката е едно цяло. Развързването на омагьосания кръг е само във взаимната коректност. Предприятията първо трябва да се издължават към кредитори и доставчици и след това да се определят заплатите според реалната печалба. Всеки друг подход води до ефекта на доминото.


В момента около 1200 са предприятията, за които регулацията не се прилага поради това, че са се издължили към всички, плащат си данъците и са на печалба - значи успяват да се справят в тази ситуация.


Пенсиите в България до 2001 г. несъмнено фигурират в подготвяното споразумение - какви са ангажиментите по тях?


- При тях нарастването е свързано с увеличаване на постъпленията във фонда. Но тези постъпления зависят от увеличаването на заплатите и на работните места. Смятам, че увеличението на пенсиите и на заплатите ще се движи приблизително с едни и същи стъпки. Поне два пъти в годината на базата на увеличената събираемост във фонда ще бъдат увеличавани и пенсиите.


Сега работещите в България са около 3 милиона и 100 хиляди, а Националният осигурителен институт събира вноски за около 1 милион и 900 хиляди души. Събираемостта във фонда е главният резерв, за да растат пенсиите. Ние в правителството искаме да подкрепим този резерв - помагаме за засилване на контрола, от една страна, от друга - обсъждаме възможностите за чувствително увеличение на минималната работна заплата. Защото и всички в частния сектор се осигуряват на минималната работна заплата.


Какво увеличение за нея ще се осмелите да предложите на Ан Макгърк?


- С госпожа Макгърк бих дискутирал 30-40-процентно увеличение на минималната заплата, което да влезе в сила най-късно от 1 януари 1999 година. Смятам, че може да намерим възможности това да стане и по-рано.


Социалното подпомагане и пенсионното осигуряване са също възлови ангажименти на вашето министерство към тригодишното споразумение - какви принципни положения ще отстоявате в тези сфери?


- В социалното подпомагане нещата се свеждат до създаване на единна система, вместо няколко разкъсани програми и, разбира се - още по-строг контрол на достъпа до системата на подпомагане.


В пенсионното осигуряване опорните точки са три - реформа на задължителното осигуряване, създаването на специализираните професионални пенсионни фондове, какъвто сега е учителският, и третият основен стълб е доброволното пенсионно осигуряване, законът за което е в парламента.


Идеята е да се създаде такъв механизъм, при който човек да има възможност да получава няколко пенсии, да може да отчете в размера на пенсията си всички вноски, които е правил - а не само от три измежду последните 15 години. Разбира се, ще има увеличение на пенсионната възраст - струва ми се, че в обществото вече има разбиране каква е алтернативата: да увеличим възрастта и да имаме пенсионен фонд или да не променяме пенсионната възраст и да нямаме фонд. Важно е хората да получат право на избор по какъв ред да се пенсионират. Това, което ще е предмет на много сериозен диалог специално със Световната банка, не толкова с МВФ, е колко дълъг да бъде преходният период, в който човек ще може да избира между двата режима. Аз смятам, че 8-10 години е нормалната продължителност на този период. И съм сигурен, че огромната част от хората още в началото ще изберат новия модел.


Кога виждате възможно въвеждането на новия модел, т.е. началото на преходния период с възможност за избор?


- Върви диалог с експертите, има две тези - от 1 януари 1999 или от 1 януари 2000 година. И двете имат плюсове и минуси. Мисля, че до седмица-две ще бъде взето политическото решение. Ако се избере по-късният срок - нещата ще бъдат подготвени спокойно. Защото предстои да се приемат поне пет закона за тази реформа.


Волята на правителството ли ще е определяща, или накрая ще стане, както каже г-жа Макгърк?


- Ако питате мен - г-жа Макгърк не ни натиска да бързаме, иска нещата да бъдат изпипани. Все пак смятам, че тя ще се вслуша в нашите доводи, специално за пенсионната реформа.


За какво очаквате да е настъпателна?


- За спазване на правилата на играта. Тя е желязна, когато сме се договорили за нещо, а то не се изпълнява. Но лично аз се убедих, че хората на МВФ и Световната банка не са врагове на България. Може да ни изглеждат по-студени, малко бюрократи, малко кабинетни - но ако успееш да извадиш аргументи против тяхната позиция, те умеят да си променят позицията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във