Банкеръ Weekly

Общество и политика

БОРБАТА ЗА ВЛИЯНИЕ В СДС ПРЕДСТОИ

Преди извънредната национална конференция на СДС Надежда Михайлова имаше само един сериозен конкурент и враг - Иван Костов. По ирония на съдбата или на собствената й непрозорливост, форумът, който уж преутвърди Надежда като лидер на партията и я отърва от бившия премиер, всъщност я изправи пред доста повече съперници. Конференцията не легитимира толкова лидерството на Надежда Михайлова, колкото амбициите на нейните конкуренти. До 21 февруари Михайлова поне привидно управляваше СДС и водеше битка с Иван Костов. След миналата събота обаче дори и тази илюзия се сгромоляса. По време на синия конгрес коментираното преди това под сурдинка подозрение, че всъщност партията се ръководи от волята на разградския лидер Никола Николов, се превърна в откровение. Без да проявява излишни амбиции от рода да влиза лично в централното ръководство на партията, Николов успя да увеличи присъствието на свои хора в НИС. Той ще разчита не само на новоизбрания търновски депутат Димитър Йорданов и на бившия главен секретар Иван Иванов, които влизат в новия състав на оперативното ръководство. На 2 март Националният съвет ще избере и нов главен секретар на организацията. Новоприетият устав на СДС предвижда той да бъде предложен лично от председателя, за да се спази екипният принцип. Разградският лидер храни горещи надежди, че този важен пост ще бъде поверен отново на негов човек - или на доскорошния член на НИС Ваньо Шарков, или на депутата Васил Василев. След извънредната национална конференция обаче, която беше свикана по негово настояване доминирането на Николов в партията и над Надежда Михайлова вече не е толкова безпроблемно. Форумът извади на трибуната и други претенденти за влияние в сините структури. До неотдавна бившият президент Петър Стоянов не можеше да се радва на добри чувства в СДС. Именно конференцията и конфликтът между Михайлова и Костов обаче постлаха червена пътека за лидерските му амбиции. Освен безпардонната заявка за поста на Михайлова, която направи по време на конгреса, бившият държавен глава успя да се сдобие и с влияние в НИС. Поправките в устава, наложени от Филип Димитров, му дават свободен достъп до всички заседания и при взимането на решения на централното ръководство. През последните два дни преди конференцията Стоянов е успял да убеди хората на Николов да допуснат в НИС и Младен Влашки. Така експрезидентът може да не се притеснява, че думата му няма да бъде чувана в ръководството. В СДС отдавна се говори, че Петър Стоянов е истинският фаворит на Никола Николов, но и двамата все още изчакват удобен момент, за да сменят сегашния лидер. Запознати твърдят,че това ще стане с приближаването на парламентарните избори и прогнозират, че под натиска им Надежда ще издържи на поста си най-много до септември. В започналата вече битка срещу тях обаче Михайлова не е съвсем сама. В нейната слабост експремиерът Филип Димитров видя прекрасен шанс да реализира мечтата си да се превърне в духовен водач на синята партия. На конференцията Димитров отказа да се ангажира с каквато и да е отговорност и си направи отвод, когато го предложиха за член на НИС. Въпреки това обаче измислената и наложената лично от него поправка в устава му позволява като бивш премиер и председател на партията да участва в заседанията на ръководството, макар и без право на глас. Досегашната практика в оперативното ръководство на СДС обаче показва, че решенията никога не се вземат с гласуване. Така че за някогашния премиер няма да е особено трудно да налага вижданията си, още повече когато те са в унисон с тези на председателя на партията. Надежда Михайлова, Филип Димитров, Владимир Кисьов и Николай Младенов отдавна са подозирани от противниците си, че работят в прекалено тесен синхрон със Стефан Софиянски. Според някои сини активисти Михайлова дори се готвела да сложи за главен секретар не човек на Николов, а на Стефан Софиянски. Ако това се случи, битката между отделните лобита в партията ще се разгори много по-бързо от очакванията.Докато през двата почивни дни делегатите на конференцията къде волно, къде неволно подреждаха новия пъзел в синята партия, скандалът около отцепването на Костов и хората му заглуши всички останали новини от форума. Три дни преди откриването на конгреса бившият премиер обяви публично, че очаква потвърждаване на статуквото (разбирай на позициите на Никола Николов) и няма да уважи форума, а още на следващия ден след закриването му ще напусне СДС. Всички изказвания на конференцията, както и коментарите на наблюдателите й минаха под знака на тази заявка. Петър Стоянов дори нарече делегатите заложници на чужда перспектива, обяснявайки по този начин защо всъщност не бърза да се кандидатира за поста на Михайлова. Извън залата на НДК в скандала се включи и покрилият се от три години ексглавен секретар на СДС от времето на синьото управление Христо Бисеров. От услужливата трибуна на Всяка неделя сивият кардинал обвини Иван Костов,че е източил партията. Според Бисеров Костов не можел да изтъква като основание за напускане на СДС клиентелизма, защото той никога не се е борил срещу него. Клиентелизмът в СДС трябва да носи името костовизъм, заяви Бисеров и обясни, че превръщането на една голяма политическа сила в лична партия е мащабен клиентелизъм. Същите нападки към Костов по същото време отправи и Едвин Сугарев. Той нарече бившия премиер баща на клиентелизма и поиска отцепниците да се извинят на гласоподавателите и да напуснат парламента. Използвайки хаоса около синята партия, Стефан Софиянски любезно предложи подслон на разочарованите от СДС. Още в неделя на пресконференция в Плевен столичният кмет се провъзгласи за лидер на най-голямата дясна партия в България и грижливо отклони всякакви опити да бъде конфронтиран директно с Костов. Затова пък нервите на Михайлова в края на конгреса не издържаха и, напускайки елегантния тон, тя сравни амбициите му със сънищата на гладна кокошка. Разбира се, атаките не разколебаха нито Костов, нито поддръжниците му. Още на следващия ден след закриването на конференцията 27 депутати официално обявиха, че напускат партията. Костов изпрати специално писмо до местния клуб в Драгалевци, където членува, и до председателя на партията, обяснявайки напускането си с развихрилия се в партията клиентелизъм и омаловажаването на постигнатото от правителството на ОДС от 1997 до 2001 година. На следващия ден, във вторник, след първото редовно заседание на новия НИС, Надежда Михайлова изненадващо атакува бившия премиер с шест въпроса и тактически заключи,че не очаква отговор и с това затваря темата окончателно. Костов обаче не премълча и й отговори чрез медиите още същия следобед. Вътрешни източници потвърдиха съмненията, че несвойственото поведение на Михайлова не се дължи на нейно хрумване. Вдъхновител на заяждането й с Костов бил лично Петър Стоянов. Същите източници коментираха, че президентът се опитвал да въвлече двамата в дребнави скандали, за да натрупа бързо дивидент от взаимното им публично излагане. С цената на сериозни драми, развихрили се във вторник вечерта, на Раковски 134 било взето решението Михайлова да запази достойнство и да не отговаря на Костов. Стоянов бил бесен от решението и в крайна сметка бил принуден сам да влезе в собствения си капан, отговаряйки на Костов вместо Михайлова. Стоянов обяви за лъжа твърдението на Костов, че отварянето на досиетата и лустрацията са били възпрепятствани от него като тогавашен президент и от Конституционния съд. Медиите обаче припомниха, че още през май 1997 г. Стоянов се обяви против отварянето на досиетата, а след подписването на закона призова вътрешния министър Бонев да не бърза с прилагането му, преди да се произнесе Конституционният съд. Така приключи тази вълна от епистоларен ентусиазъм на сините величия. Тя обаче беше последвана от решителни парламентарни действия и от двете страни. Сините депутати откриха парламентарната седмица със заявка за сформиране на нова парламентарна група. В сряда тринадесет народни представители начело с Надежда Михайлова регистрираха парламентарна група на СДСНовата група напусна парламентарния съюз ОДС. Неин член стана и изгоненият от ОДС Никола Николов. Така в парламентарния съюз на ОДС остава парламентарната група на ОДС, в която участват костовистите, двамата депутати от Демократическата партия Александър Праматарски и Владимир Джеферов и председателят на БСДП Йордан Нихризов. Членове на съюза ОДС, който остава трета политическа сила след Коалиция за България, засега остават и петимата независими народни представители от БЗНС-НС. За председател на съюза и на групата след напускането на Надежда Михайлова беше избрана Екатерина Михайлова. Иван Костов, Иван Паница, Димитър Абаджиев, Александър Праматарски, Елиана Масева и Теодора Константинова са новите заместник-председатели на групата, а в ръководството на съюза към тях се присъединява и Анастасия Мозер. Засега съюзът запазва името и стаята си. А на синята парламентарна група, която за момента е и най-малката, шефът на Народното събрание Огнян Герджиков даде стаята на вече несъществуващата фракция НИЕ. Така независимите депутати отново останаха в коридора, а председателят на парламента се оплака, че ако се роди още една група, той ще трябва да й отстъпи собствения си кабинет. Първи претенденти за луксозните помещения са депутатите на БЗНС-НС и ДП, които обявиха, че в най-близко време ще напуснат съюза ОДС и ще създадат своя отделна парламентарна група. За да достигнат необходимата бройка от 10 народни представители обаче, те имат нужда от още консултации с бивши членове на НИЕ. Вече почти е постигната договорка между хората на Анастасия Мозер и на Александър Праматарски с Мария Гигова, Стефан Димитров и Пламен Кенаров да допълнят редиците им в новата група. Преди това обаче тримата може би ще станат членове на Движение Гергьовден, което по устав допуска двойно членство. Така те ще могат да запазят и присъствието си в новоучредената партия НИЕ, която след преминаването на Марианна Асенова към социалдемократите на Николай Камов вече няма своя парламентарна група. Много е вероятно десетимата да създадат главоболия на Герджиков още следващата седмица. След тяхното оттегляне хората на Костов ще останат сами в парламентарната група на ОДС. Така те поне формално не могат да бъдат обвинявани,че подменят вота на избирателите. На изборите СДС се яви в рамките на коалиция Обединени демократични сили, председателствана от Иван Костов, а сините депутати деляха общи листи с демократи и земеделци. Склонността на Костов да се придържа педантично към регламента и легитимността кара много наблюдатели да прогнозират, че и новата партия може да се казва ОДС, за да съхрани формално представителността на отцепниците. В синия разкол отказаха да се включат двама депутати. Иво Цанев, който още в понеделник заряза поста председател на областния съвет на СДС в Русе, в четвъртък огорчен напусна и партията, и парламента. Колегата му Марио Тагарински пък не се присъедини към групата на Надежда Михайлова и остана член на ОДС, без да напуска СДС. Той обаче не желае да се идентифицира с Костов и хората му. Засега Тагарински твърди, че няма да предприема друго. Но синият устав изисква всички депутати от СДС да бъдат в парламентарна група на партията. Ако искат, да ме изключат, е отговорът на бившия административен министър. РАЗКОЛЪТ ИЗ СТРАНАТАИ докато в сградата на Народното събрание камерите следяха драматичния разкол, от страната пристигаха съобщения за напускащи синята партия активисти. Според шефа на СДС в София Стефан Иванов от 6500 сини членове в столицата Костов ще последват не повече от 10-15 процента. Според него данните ще могат да бъдат изчислени най-рано през следващата седмица. Още на следващия ден след конференцията шефът на СДС-Пловдив Иван Паница се оттегли от поста си с още петнайсет председатели на местни клубове в града. Заедно с тях оставка е подал и бившият областен управител на Пловдив Андон Андонов. Сините партийци в Града под тепетата са 1200, а около 80 са подали заявления за напускане на партията. Най-много последователи на отцепниците има в Русе. Там около 70% от седесарите са заявили желание да се прелеят в новата партия. В Ловешко готовност да напуснат СДС са изразили около 60% от членовете на организацията. В Бургас вероятно след Костов ще тръгнат около стотина души, а в Добрич - доста по-малко. Според местната синя шефка Меглена Попова там поне 90% от седесарите застават със сигурност зад Надежда Михайлова. Новата партия на Костов не може да има никакви претенции към имуществото и клубовете на СДС, обясниха междувременно юристи. Друг е въпросът дали самата тя ще получи офиси и помещения от държавата. По закон всяка партия или коалиция, получила повече от 1% на последните парламентарни избори има право на помещения, в които да развива дейността си. Ще е необходимо специално тълкувание дали това важи за коалиция ОДС, която на изборите през 2001-ва включваше СДС, БЗНС-НС и ДП. Като председател на тази коалиция, регистрирана в ЦИК, Костов е на практика и човекът, който получава общата сума от държавната субсидия. Тя вече ще се дели не между три, а между четири субекта, обясняват запознати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във