Банкеръ Weekly

Общество и политика

БОРБАТА С МРЪСНИТЕ ПАРИ ДО БОРБАТА С ПАРАНОЯТА


В късния следобед на 12 ноември 1998 г. голямата
зала за конференции на Министерството на финансите бе претъпкана
от банкови служители, като повечето от тях бяха шефове на служба
Сигурност на кредитните институции. Всеки от тях получи
свитък с проекта за методически указания за разработване на правила
за вътрешния контрол и за предотвратяване изпирането на пари през
банковата система. Методическите указания са необходими на банките
за разработването на вътрешните им правила за контрол и предотвратяването
на изпирането на пари. Те са задължени да ги подготвят и да ги
изпратят за утвърждаване в бюрто за финансово разузнване до 24
декември тази година.


В проекта за методика подробно са описани, кои сделки
или клиенти трябва да задействат червента лампичка на банковия
служител, че могат да перат пари. Специални раздели са посветени
на изпирането на пари чрез операции в брой, чрез офшорните банки,
чрез обезпечени и необезпечени кредити, чрез разплащтелни сметки
или чрез сделки с ценни книжа. Някои от примерите са логични,
но много от тях навеждат на мисисълта, че създателите на методиката,
или са се престарали, или ги е подгонила параноята, или са се
вживяли в ролята на Джеймс Бонд. Каква е логиката да се подава
сигнал при внезапно погасяване на кредит, който дълго не е бил
обслужван? Или когато при искането на заем се предлага гарантиранция
от офшорна банка? Така банките ще загубят последната си надежда
да си върнат просрочените вземания. Трябва ли да припомняме, че
повечето големи инвеститори влагат капитал у нас чрез офшорни
фирми.


Същото се отнася и до квалифицирането на клиенти
като съмнителни. Има някакъв резон да се информира за операциите
на тези, които са в списъка на кредитните милионери. Но какво
означава да се разкриват сделките на фирми или физически лица
в страна, която е известна с производството и разпространението
на наркотици. Най-големия пазар на бялата смърт е САЩ. Трябва
ли банките да сигнализират за операцията на всяка америиканска
фирма или гражданин? Този въпрос се отнася и за сделките на фирми
и лица от Швейцария, Кипър, Люксембург и други държави, които
са убежище на банковата тайна. Какво ще спечелят банките ни, ако
започнат да разкриват информация за всички кленти и операции,
които методиката сочи като съмнителни? Ще си изгубят клиентите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във