Банкеръ Weekly

Общество и политика

БОМБЕНОТО ЕЖЕДНЕВИЕ

Любимото време на бомбените атентатори е девет сутринта. Почти не минава ден, без трясъкът от далечна експлозия да разтърси стъклата на хотелската ми стая. Понякога се качвам на покрива, за да погледам вълмата черен дим, стелещи се над палмите някъде из Багдад. Нито един град в света не е страдал толкова от самоубийци терористи. Лондон бе шокиран от четири взривени бомби, но в Багдад това отдавна вече е всекидневие. По-миналия петък преброих 12 взрива, при които загинаха най-малко 28 души. Убийците стават все по-жестоки от ден на ден. Преди седмица мъж се взриви в натъпкана с експлозиви кола пред американски военен джип, като уби и 18 дечица, играещи си на улицата. Трябваше да се преместя да живея другаде, не можех да понасям всеки ден да гледам тротоара, на който бяха убити синовете ми - обяснява строителният работник Каис. - Абас беше на шест годинки, а Али - само на пет. В събота, тъкмо когато изглеждаше, че няма как да стане по-лошо, самоубиец се взриви до цистерна с петрол в Мусаиб, южно от Багдад. Експлозията уби 98 души и рани поне сто и шестдесет. След нея останаха обичайните мрачни свидетелства - единични обувки, счупени велосипеди, петна засъхнала кръв. Жителите на Багдад вече са привикнали да се концентрират върху оцеляването си до следващия ден. Новини като тази за повдигнатите обвинения срещу Саддам Хюсеин слабо ги интересуват. Бившият диктатор ще отговаря за разстрела на 140 шиити от селцето Дуджаил през 1982-ра. Съвсем разбираемо повечето иракчани се интересуват най-вече кой загина тази седмица и кой ще е наред следващата, отколкото от хора, мъртви вече 23 години. В столицата мнозина хора стигат вече до извода, че най-сигурният начин да оцелееш е да не напускаш дома си. Пътуванията с автомобил са ограничени до минимум, улиците са пусти, както никога досега. Иракчаните, разполагащи с някакви пари, вече са напуснали страната. Багдадските бизнесмени уреждат всичките си срещи в хотелите на йорданската столица Аман - в родината тях ги заплашват не само бомбените атентати, но и все по-честите отвличания срещу откуп. Това важи в още по-голяма степен за правителствените чиновници. Новите иракски министри са прочути с интереса си към задграничните пътувания. Да си стоиш вкъщи обаче никак не е лесно. В повечето багдадски квартали електричество има само по пет часа дневно. Тук-там има малки и евтини дизелови генератори, внесени от Китай, но пък опашките пред бензиностанциите рядко спадат под два-три километра. А докато чакат в колите си, хората са беззащитни срещу атентаторите. Питейната вода е в ограничено количество, много водопроводи са разрушени. А децата трябва да играят на улицата просто защото няма къде другаде. Има и други опасности. Американските войници смятат всеки иракски шофьор, който се доближи до тях, за потенциален атентатор. Стрелят и при най-малкото подозрение. Почти всяко от иракските семейства, които познавам, има роднина или познат, застрелян от изнервените американци. Особено опасните места - като входовете на Зелената зона, които бяха атакувани толкова много пъти - са обградени с предпазни стени от огромни бетонени блокове. Тези блокове са всъщност зловещият символ на новия Ирак.Но не броят на убитите и ранените е онова, което прави Багдад толкова по-страшен от Лондон. Просто една-единствена трагедия се понася по-лесно от непрекъснатия терор и ясното съзнание, че убийците са били тук вчера и утре пак ще се върнат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във