Банкеръ Weekly

Общество и политика

БОЛНИТЕ БАНКИ НАПРАЗНО ЧАКАТ ВНОСНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНЖЕКЦИИ

БЛИЗО 33.4 МЛРД. ЛВ. И
ОКОЛО 144.7 МЛН. ДОЛАРА ЩЕ СТОВАРИ НА ГЪРБА НА БЮДЖЕТА ФАЛИТЪТ
НА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, ПОСТАВЕНИ ПОД ОСОБЕН НАДЗОР


Искаме ли парите на чужденците,
или отново ще се дърпаме, когато ни дават долари за бракувана
стока? Горе-долу така стоят нещата с банките, които БНБ постави
под особен надзор и към които има инвеститорски интерес. Сметката
е проста. Замразените средства на граждани и фирми в извадените
от строя кредитни институции, са около 37 млрд. лв.
и 184.3 млн. щ. долара. Става въпрос за парите в БАЛКАНБАНК, Стопанска
банка, Бизнес Банка, ЕЛИТБАНК, ТБ Славяни, БЗК, МБИР,
КАПИТАЛБАНК и Добруджанска банка. Ако те бъдат обявени в несъстоятелност,
около 33.4 млрд. лв. и 144.7 млн. щ. долара - разходите по прехвърлените
пари на вложителите и на фирмите в ДСК и в Пощенска банка, ще
се стоварят като допълнително бреме върху бюджета и данъкоплатците.
Към този товар трябва да се прибавят и разходите за ПЧБ и АГРОБИЗНЕСБАНК
- съответно 12.4 млрд. лв. и 66.7 млн. щ. долара.


Факт е, че за доста от
посочените банки има и оферти от инвеститори. Ямболска банка и
ТБ Компас - сега Евробанка, успяха да прескочат подводните
камъни на особения надзор и бяха купени - едната от наши, другата
от чуждестранни фирми. Към ПЧБ, БЗК, Славяни и Бизнес
Банка също е проявен инвеститорски интерес. Стопанска банка можеше
да бъде стабилизирана с намесата на държавата, но едва ли и в
условията на Валутен борд, а за БАЛКАНБАНК ще са потребни доста
по-активни действия, за да се привлече чуждестранен купувач.


С други думи, струва си
БНБ да измисли схема, за да помогне не само за продажбата и стабилизацията
на банките под особен надзор, но и на бюджета, предпазвайки го
от допълнителни разходи. Вместо това обаче доскоро УС на Централната
банка искаше от инвеститорите да преведат наведнъж цялата сума,
необходима за покриването както на капиталовата дупка, така и
на задълженията на съответната банка под особен надзор. На предложенията
за преструктуриране и редукция на част от задълженията БНБ гледаше
недоброжелателно. Но когато става въпрос за големи суми, добре
би било да се прецени кой от двата варианта - компромиса или неотстъпчивостта,
е по-изгоден за страната. Ако БНБ и бюджетът се съгласят да разсрочат
плащането на част от задълженията към тях, има шанс в държавата
да влязат чуждестранните инвестиции. Освен това, когато Централната
банка си върне предоставеното рефинансиране от кредитните институции
под особен надзор, тя ще освободи заделените за него провизии.


Вторият вариант е да се
следва досегашната безкомпромисна политика, изградена на принципа:
Или всичко, или нищо. Тогава всяка от банките под
особен надзор може да бъде фалирана, а бюджетът натоварен с нови
разходи..., докато започне дългата процедура по осребряване на
имуществото на длъжника. При този вариант БНБ и държавата дълго
ще чакат да си върнат част от парите обратно.


Централната банка поставя
и друго изискване - инвеститорите да доказват произхода на капитала
си. Безспорно смислено искане, но, както твърдят финансисти, докато
дочакаме чужденец да докаже произхода на капитала си пред българските
власти, за да си купи банка в несъстоятелност, може да се озовем
в следващия век. По-любопитно е, че досега БНБ не е искала чуждестранните
банки да доказват произхода на капитала си, когато създават свои
дъщерни структури в България, а за клоновете им дори не се изисква
внасянето на капитал. Достатъчна е само банкова гаранция, а тя
не е инвестиция на реални пари в страната. За разлика от тези
случаи сегашните кандидат-инвеститори в банките под особен надзор
са готови да вложат реални пари. За тях обаче БНБ прилага други
стандарти, като поставя условието да докажат произхода на капитала
си. Може би, опасявайки се доларите им да не се окажат по-малко
зелени от тези на РАЙФАЙЗЕНБАНК или на БНП - ДРЕЗДНЕРБАНК например.

Facebook logo
Бъдете с нас и във