Банкеръ Weekly

Общество и политика

БОГАТИТЕ ДА ПЛАТЯТ ДЪЛГА НА БЕДНИТЕ

Годишната среща на Международния валутен фонд и Световната банка в Прага трябваше да даде отговор на въпроса за бъдещето на тези две международни финансови институции. Огромното очакване на делегатите и гостите бе задоволено още при откриването от словото на председателя на изпълнителния съвет на МВФ Хорст Кьолер. Той бе категоричен, че във Фонда предстоят най-големите промени от създаването му. Главната цел на преструктурирането ще е МВФ да стане център за поддържане на стабилността на международната финансова система. Той ще подкрепя неинфлационния икономически ръст, който трябва да бъде в изгода на хората по целия свят. Ще засили и работата си с други международни организации, за да се поддържат приемливи цените на основните суровини. Кьолер подчерта, че МВФ не бива да се увлича в създаването на все нови и нови програми за подпомагане на държавите в криза чрез заеми. Занапред ще се обръща все повече внимание на международните капиталови пазари и на регулирането на дейността на частните финансови посредници.


Не толкова радикална бе речта на президента на Световната банка Джеймс Улфенсън. Банката бе критикувана преди годишната среща, че се занимава с твърде много неща. Уулфенсън заяви, че оглавяваната от него институция не само се стреми да осъществява конкретни проекти, но и подпомага правителствата в определянето на тяхната икономическа политика и реформата им в институциите. Президентът на СБ обеща, че ще бъде направено необходимото за намаляване на разходите й, прехвърляйки част от досега изпълняваните проекти на други специализирани международни организации. Като своя главна цел Улфенсън постави борбата с бедността в света. В момента 20% от населението на планетата получава 80% от приходите, докато над 1.2 млн. души живеят с по-малко от 1 щ. долар на ден, а други 2.8 млрд. души - с по-малко 2 щ. долара на ден.


За да се пребори с бедността, СБ ще развива проекти в областта на държавната администрация, борбата с корупцията, реформите в здравеопазването, образованието, правораздаването, опазването на околната среда и финансовата система.


Улфенсън поиска средствата за опрощаването на дълговете на най-бедните и задлъжнели страни да дойдат от богатите държави, а не от тези със средни и ниски доходи. Тази инициатива наречена ХИПИК (HIPC) бе обсъждана за първи път миналата година във Вашингтон.


Почти сигурно е, че до края на годината ще се вземе и решение за увеличаване на лихвите по заемите, които отпуска Световната банка. Затова вицепрезидентът на институцията Давид де Феранти бе натоварен да проучи кои типове кредити са най-полезни за получателите им и условията, при които те се отпускат. За този ход настоя лично американският финансов секретар Лари Самърс, който заяви, че увеличаването на лихвите трябва да засегне страните със средни доходи - това означава с годишен приход на глава от населението от над 800 щ. долара. Целта на тази мярка е правителствата да бъдат подтикнати да търсят финансиране от международните капиталови пазари.


Световната банка занапред ще се ориентира все повече към оказването на експертна помощ. Заключението на групата на Де Феранти трябва да бъде представено през пролетта на следващата година.


На срещата в Прага бяха очертани само основните рамки на бъдещите реформи в МВФ и Световната банка. Прогнозите на наблюдателите са, че окончателните решения ще се вземат на следващата годишна среща, която ще се проведе през септември 2001 г. във Вашингтон. Тогава Белият дом ще има нова администрация, чиито приоритети ще са определящи и за бъдещето на МВФ и СБ. От чутото в чешката столица остава усещането, че е време България да забрави за тези две международни институции и да потърси нови източници за финансиране сред частните финансови и институционални инвеститори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във