Банкеръ Weekly

Общество и политика

БОГ Е ПОСЛЕДНАТА ПРЕЧКА ПРЕД ЕВРОПЕЙСКАТА КОНСТИТУЦИЯ

По-малко от месец преди насроченото за 17 и 18 юни приемане на новата конституция на Европейския съюз се очерта нов проблем - този път религиозен. Седем европейски държави, в които позициите на католическата църква са особено силни, поискаха в преамбюла на конституцията да се включи текст за историческия християнски път, извървян от Европа. В общо писмо министрите на външните работи на Италия, Полша, Литва, Малта, Португалия, Чехия и Словакия предложиха да се въздаде справедливост по отношение на религията, която се изповядва от по-голямата част от жителите на Евросъюза. Полша оглави последния и решителен бой за доминиращите в Европа християнски ценности и така изпревари предишния лидер на християнския клуб - Италия. Варшава настоява за преразглеждане на преамбюла на конституцията, а обяснението е, че държавите, които са се присъединили на 1 май, не са имали възможност пълноценно да участват в разработването на основния закон на общността. Смутителите на спокойствието получиха сериозна подкрепа от Ватикана. Папа Йоан-Павел Втори призова към обединение на европейските народи на основата на християнството. Главата на Римокатолическата църква подчерта, че християнството има общи корени на Изток и на Запад и споменаването на общото християнско минало няма да навреди на политическата структура и светския характер на ЕС. В Деня на католиците в Централна Европа стотици хиляди вярващи нарекоха отказа на авторите на конституцията да споменат в текста името на Бог най-голямата историческа несправедливост.Сред противниците на подобни изменения са твърдите агностици Франция и Германия. Те, впрочем, приютяват най-големите мюсюлмански общности сред страните от ЕС. Заедно с Белгия и скандинавските страни Париж и Берлин се обявяват против инициативите, написани според тях под диктовката на Ватикана. Освен това те наричат неуместен политически търг опита на Полша да спазари своята лоялност по другите конституционни въпроси в замяна на християнския преамбюл. Френският министър на външните работи Мишел Барние заяви, че ЕС не е еврейско-християнски клуб. Ние имаме общи ценности - човешките права, свободата и толерантността. По думите му ислямът присъства няколко века в Испания, а в някои страни на Балканите е религия на мнозинството. Европейският съюз е организация, която зачита традициите и религията на всеки народ - каза френският първи дипломат в отговор на искането на седемте си колеги. В сегашния си вид проектът за европейска конституция се позовава на религиозното наследство, но християнството не се споменава изрично. Текстът гласи: Контитуцията е вдъхновена от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа. Полският министър на външните работи Влоджимеж Чимошевич формулира настояването на седемте държави така: Искаме позоваване на християнската религия, която е факт, а не на християнските ценности, за които ми е ясно, че могат да се оспорват и от други вероизповедания. Нашите патньори отказват да направят разликата. В момента и привържениците, и противниците на християнизацията на основния закон на обединена Европа са наясно - на карта е поставено бъдещето на ЕС. Въпросът е ще се построи ли мост към ислямския свят с приемането на Турция, или за дълго време ще бъде затворена вратата за нехристиянски държави. Въпросът за Господ и религията е много спорен в Европа, където отношенията между правителствата и религиозните институции са твърде различни. Според ирландския премиер Бърти Ахърн е малко вероятно европейските лидери да се съгласят в преамбюла на конституцията да се спомене Бог, но изрази увереност, че ще има позоваване на християнските ценности и традиции. Притеснението идва от чакащата вече повече от 30 години членство Турция, населена със 70 милиона мюсюлмани, които смятят, че евентуално споменаване на християнството в конституцията ще ги остави завинаги извън Евросъюза. Иначе вече е ясно, че се върви към компромис и на 17 и 18 юни ще бъде одобрена европейската конституция, чието приемане беше блокирано в края на миналата година. Новият испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро успя да убеди партньорите си, че е смекчил позицията на Мадрид и си извоюва исканата от предшественика си корекция на праговете за гласуване. Поляците изпаднаха в неудобна ситуация и с голямо неудоволствие бяха принудени да последват курса на испанската дипломация. Президентът Квашневски дори обеща, че Полша вече няма да създава нови трудности.Със сигурост вече е късно за предложението проектът да се преработи, като се започне от нулата, за да се избегнат обвиненията, че Германия и Франция се опитват да наложат на всички останали държави от съюза федерален проект по подобие на САЩ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във