Банкеръ Weekly

Общество и политика

БНБ ЗАПОЧНА ДА КОВЕ БАНКОВИЯ ЩИТ

След шест години ходене по мъките българската банкова система ще се сдобие и с Централен кредитен регистър. За него се заговори още през 1992 г. с приемането на ЗБКД. Заедно с Банксервиз и със съдействието на експерти от Banque de France през 1993 г. дори започна разработването на подобна система за кредитната задлъжнялост на банковите клиенти. Година по-късно в Хасково бе изпробван и пилотният й проект. Системата обединяваше 22 банкови клона в града и предоставяше информация за кредитоспособността на всеки отделен техен клиент.


Всъщност банкерите многократно са декларирали, че регистърът е своеобразен щит срещу некоректните кредитополучатели, но така и не предприеха конкретни мерки за неговото изковаване. Не помогна и обстоятелството, че през 1994 и 1995 г. изграждането на национална система за кредитната задлъжнялост бе едно от условията за отпускането на заема FESAL от Световната банка. Според добре запознати с тогавашните настроения в банковите среди най-голямата пречка за създаването на регистъра е бил не друг, а точно мениджърите на кредитните институции. Защо? Ами защото чрез банките си частните групировки завоюваха територии в реалния сектор, зарибявайки предприятията с кредити и финансирайки операциите на фирмите си, които стояха на входа и на изхода на държавните дружества. Всичко се правеше в името на голямата цел - предстоящата приватизация. В този смисъл почти никой в банковия сектор нямаше изгода да покаже спатиите си на конкуренцията.


Освен всичко друго кредитният регистър щеше да даде публичност на влошаващото се състояние на банковите портфейли, а и на незавидното положение на самите институции. Естествено точно това никой не искаше да допусне и за кредитния регистър само се говореше. После, през 1996 г., идеята просто бе забравена от финансовата общност, за да възкръсне през 1997 г. с приемането на новия Закон за банките. Но


работата по създаването


на Централен кредитен регистър бе ускорена след приемането и изпълнението на т. нар. закон за кредитните милионери. Публикуваният от БНБ списък с над 10 хиляди необслужени кредита трябваше да стане неговата основа.


Наредбата за създаването на регистъра бе приета от управителния съвет на Централната банка в средата на юли. Намеренията са банките да му предоставят първите пакети от данни в края на септември, за да могат да ползват събраната информация от 20 януари следващата година. Управителният съвет на БНБ е възложил на шефа на дирекция Информационни технологии до 15 септември 1998 г. да подготви инструкция за приложението на наредбата заедно с необходимите отчетни форми и програмно осигуряване. Междувременно подуправителят на БНБ и началник на управление Банков надзор Емилия Миланова, както и главният секретар Велизар Стоилов е необходимо да изградят административната структура


Кой попада в кюпа?


В регистъра ще влязат всички левови и валутни кредити и задбалансови ангажименти, чиято отчетна стойност е 10 млн. лв. или я надвишава. Това се отнася не само за действащите банки, но и за обявените в несъстоятелност. По този начин в цялото си разнообразие отново ще блесне списъкът на кредитните милионери.


В системата ще намерят място и междубанковите депозити, отпуснати за повече от 30 дни. Ако депозитите са дадени за по-кратък период, но погасяването им е разсрочено за повече от 30 дни, те също ще се отразяват в Централния регистър. В него трябва да присъстват и кредитите, отпуснати от банковите консорциуми, ако общата сума е 10 млн. лв. или я надвишава. В този случай всички банки в консорциума трябва да обявят заема, с който участват в него независимо от размера му.


Сравнително ниската граница вкарва в регистъра и повечето заеми, които ДСК отпуска за жилищно строителство. В него обаче не попадат потребителските кредити, които обикновено са под 10 млн. лева. Ако обаче банката е отпуснала на едно юридическо или физическо лице два кредита по 5 млн. лв. или, да речем, пет кредита по 2 млн. лв., тя пак е длъжна да предостави информация за тях.


В системата ще се отчитат не само главниците, но и натрупаните по заемите редовни и наказателни лихви. Така в нея ще се озоват и заеми, чиято главница например е 2 млн. лв., но заедно с натрупаните лихви сумата надхвърля границата от 10 млн. лева. В кредитния регистър ще има и от онези странни, но често срещани задължения, чиято главница е погасена, но на длъжника му остава да връща лихви над 10 млн. лева.


Специфичните финансови лупинги


БНБ се е постарала да вкара в регистъра всички видове операции (виж списъка), от които може да произтече някакво задължение към или на банката. И за да няма наистина празно в това отношение, Централната банка се е застраховала с текста други вземания и поети ангажименти независимо от използвания инструмент.


С други думи, отпадат възможностите за целенасочено измъкване на един или повече длъжници от регистрация чрез различни по-особени финансови операции. Те ще са в регистъра независимо дали задължението на дадена фирма към една банка е изкупено от друга, обезпечението - например полица, с което се гарантира кредита е заложено срещу рефинансиране, или задължението на банката е изкупено по ниски цени с цел прихващане или апорт в капитала. На практика всякакви многостранни сделки от рода на тези между ТСБанк и ДСК с прехвърлянето на полици на предприятия длъжници или между Кредитна банка и ДСК с вземанията от Кремиковци и облигациите по ЗУНК ще излизат своевременно на светло.


Събирането на данни




За да се гарантира точност на информацията, кредитите и всички останали ангажименти ще се вписват по отчетна стойност, а заделените за тях провизии ще се посочват отделно. Физическите лица - длъжници на банките, ще се идентифицират чрез единния граждански номер, а едноличните търговци и юридическите лица - чрез номера в БУЛСТАТ. За чуждестранните граждани и фирми идентификационният код ще се създава от регистъра въз основа на данните за самоличност или на търговската регистрация.


Търговските банки са задължени да подават в системата на хартиен и на магнитен носител всеки кредит или ангажимент до пет дни след разрешаването му. На всяко петнадесето число от месеца те трябва да актуализират информацията за погашения или натрупвания по главница и лихви. Банките ще поддържат и собствени кредитни регистри. Вътрешните им правила пък ще очертаят правата и задълженията на хората, които ще обработват и подават информацията в Централния кредитен регистър и ще могат да получават такава от него. Отговорност за верността на тази информация ще носят банковите мениджъри.


Предимствата


Регистърът ще даде възможност на кредитните институции във всеки един момент да знаят финансовото състоянието на своите клиенти и по-специално всичките им видове задължения към останалите банки. Освен че ще улесни анализът на рисковете при отпускането на заем на определено юридическо или физическо лице, Централизираният кредитен регистър ще подпомогне, макар и косвено, създаването на активен пазар на дълговете, а оттам и на приватизацията. Някои български банки, като МБТР например, вече са се специализирали в консултациите на приватизационни сделки. А при оценката на едно предприятие е много важно да си наясно с неговите задължения. Включително и с тези, които могат да възникнат след време - по записи на заповеди или по авалирани полици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във