Банкеръ Weekly

Общество и политика

БНБ В РОЛЯТА НА ЗЛАТНАТА РИБКА


Време е да се запитаме защо вече пет години - от
1993 г. насам, клонът на БНБ в Бургас все се строи и все си остава
недостроен - като паметник за провалилите се бизнесначинания на
най-висшите чиновници в Централната банка. Този извод следва най-пряко
от прочита на доклада за използването на бюджетните средства на
БНБ, подготвен от Сметната палата.


А цялата крайморска приказка за поточето с пари,
дето потънало в пясъка, започва с два договора. Първият, с дата
12 октомври 1993 г., е за проектиране, доставка, монтаж,
пуск и гаранции на комплексни охранителни и осигурителни системи
за сградата на БНБ, Бургас с окончателна цена от 4 174 680
шв. франка. Страни по него са БНБ, Монтажи АД и Налдон
АГ. Вторият договор - за реконструкция и модернизация на
сградата на БНБ, Бургас е сключен на 28 юли 1997 г. между
БНБ и главния изпълнител Налдон АГ. Неговата стойност
е 2 649 508 шв. франка. Така общата сума достига 6.824 млн. шв.
франка. До днес от нея са усвоени - за периода 1993-1997 г., едва
5.22 млн. шв. франка, или 80% от цялата сума. Но нека не очакваме
икономии. Понеже строителството и модернизацията на бургаския
клон не спират и до ден днешен, смело може да се твърди, че предварително
планираната сума не само ще бъде изхарчена докрай, но дори няма
да стигне. Доказателство е бюджетът на БНБ за 1997 година. С него
са били предвидени и напълно изразходвани 1.473 млрд. лв. за строително-монтажни
работи в Бургас. 387 143 000 лв. от тях са използвани за закупуване
на охранително-осигурителна система и 350 575 769 лв. - за строителство.


Като всяко прескъпо нещо и клонът на БНБ в Бургас
си има своята история. Тя започва на 16 март 1993 г., когато между
БНБ и плевенската фирма Монтажи АД е подписан рамков
договор за предприемаческа дейност и услуги по строителни обекти.
Монтажи АД завоюват това право с победата си на обявения
от БНБ конкурс. Решението на УС на Централната банка е с N265
от 1992 година. Впрочем плевенското акционерно дружество се радва
на особено благоразположение в лъскавите кабинети на Батенберг
N1. Статистиката показва, че само за периода 1992-1994 г. между
БНБ и Монтажи АД са сключени 65 договора. През 1992
г. те са 13 и по всеки един от тях неизменен главен изпълнител
е плевенската фирма. След 16 март 1993 г. идилията продължава,
защото между Монтажи АД и Народна банка са сключени
още 52 договора. Само за две години (1993-1994 г.) по 43 от тях
на строителите са изплатени общо 45.44 млн. лева. Деветнадесет
от тези споразумения са за проектиране, други 19 - за строителство,
и 5 - за доставка и монтаж на оборудване. В резултат общият предприемачески
доход на Монтажи АД е направо добър - 1.888 млрд.
лева.


Заключителният доклад от проверката на Сметната палата
констатира фактите, но не споменава имена. Но който познава механизма
за приемане на решения в БНБ, знае, че нито една сделка не може
да се сключи без предварителното решение на управителния й съвет.
Затова едва ли ще се намери наивник, който да повярва, че особено
топлото отношение към плевенската фирма се дължи единствено на
качеството на нейните оферти. Трудно е да се повярва и на баснята
за пълната безкористност на подобни симпатии, защото зад тях обикновено
гърми водопадът на големите пари.


Характерна особеност на съвместната бизнесдейност
между БНБ и Монтажи АД се крие в клаузите на сключените
между тях договори. Специалистите от Сметната палата са открили,
че в техните текстове Централната банка е била изцяло лишена от
своето най-естествено право - да упражнява инвеститорски контрол
върху разходването на собствените й пари, върху достоверността
на ценообразуването и върху отчитането на извършените строителни
и монтажни работи. Това също не е случайно.


Проблемите се задълбочават от появата на офшорен
играч - фирмата Налдон АГ, регистрирана във Вадуц
през 1975 г., зад която само Бог и тогавашните шефове на БНБ знаят
кой действително се крие. Странно е и разбирателството между Монтажи
АД и офшорните строители. Защото възниква усещането, че на определен
етап те просто си разменят местата - досущ като играчи на полка
- пред хранилката, наречена главен изпълнител. Най-вероятно
ги е водила идеята, че от братското млекце трябва
да си близне всяко сукалче. И фактите го доказват.
С писма от 15 и 25 февруари 1993 г. Монтажи АД предлага
на БНБ Налдон АГ за главен доставчик на техника за
бургаския клон. Централните банкери вземат идеята присърце и с
незабавно решение (N130/29 април 1993 г.) утвърждават задграничната
фирма като проектант и монтажник на техническите и осигурителните
системи в сградата на клона. И в този случай не е провеждан конкурс,
вероятно благодарение на магическото влияние, което плевенчани
имат върху УС на БНБ.


Шефовете на Централната банка утвърждават и сметка
за изграждането на техническите осигурителните системи за 4.5
млн. шв. франка. След това, на 10 юни 1993 г., между Монтажи
АД, Налдон АГ и БНБ е подписан Предварителен договор
N40-00399 за Проектиране, доставка, монтаж, пуск и гаранции
на комплексни охранителни и осигурителни системи за сградата на
БНБ, Бургас. Цената на пълния инженеринг е 900 000 шв. франка.
По-късно е парафирано и окончателното споразумение за 4 млн. шв.
франка и срок на изпълнение, не по-късно от 30 декември 1994 година.
Случаят е белязан и с една любопитна поредица от анекси.


На 16 ноември 1994 г., само месец преди изтичане
на срока на договора за доставка и монтаж на оборудването на клона
на банката в Бургас, с анекс N1 Монтажи АД се заличава
като страна по сделката и всички нейни задължения се прехвърлят
на главния доставчик Налдон АГ, който
вече става и главен изпълнител. Промяната се съпътства с приемането
на нов работен проект, на нови цени и
договарянето на нови крайни срокове. Защо офшорните
играчи продължават там, където българската фирма се отказва, и
дали те могат да изкарат по-добра печалба от местната фирма? Отговори
няма.


С анекс N2/28 юли 1995 г.Налдон АГ се
отказва от правото си на неустойка в случай на забава не по негова
вина, а крайният срок за изпълнение на договора се променя на
27 месеца от датата на подписване на анекса. С анекс N3/18 октомври
1996 г. пък се променя и цената на договора, която достига 4 174
680 шв. франка: 945 000 шв. франка отиват за инженеринг и 3.229
млн. шв. франка са определени за доставка и монтаж на оборудване.


И тук не минава без куриози. Всички разплащания между
БНБ и Налдон АГ се извършват индиректно, чрез фирмата
Налдонимпекс ООД, търговски представител на главния
изпълнител, съгласно решение за вписване N7131000200 от 18 август
1995 г. в търговския регистър на БТПП. Което означава, че на дъщерната
офшорка също се полага някакво възнаграждение, иначе тя не би
си мръднала и малкото пръстче. Но колко и откъде ревизионният
документ не казва.


Оттук започват и други интересни въпроси. Защо БНБ
се е съгласила да плаща скъпо и прескъпо за доставеното оборудване?
Нима не е правила сравнителни пазарни проучвания? Проверката на
Сметната палата е установила, че цените, по които лихтенщайнците
декларират, че са доставили оборудването, са между 100 и 200%
по-високи в сравнение дори с високите цени, които друга западна
фирма - OSI, е представила за сигнално-охранителна система на
обект Печатница на БНБ (там проверката на Сметната
палата е установила необосновано завишение на цените между 40
и 100%). Явно някой българин дебело е намазал от офшорното
ценообразуване.


Така злополучното решение N130 от 29 април 1993 г.
на УС на БНБ за избор на Налдон АГ за главен изпълнител
и фактическият отказ на Централната банка да упражнява инвеститорски
контрол върху предприемача - Монтажи АД стават основата
на поредицата от смущаващо неизгодните договори.


Данъчни номера, от които губещ е само БНБ


Фирма Налдон АГ не е регистрирана в България
като стопански субект и следователно се е радвала
на особен статут (на данъчно задължено лице, съгласно чл.2, ал.2
от действащия по онова време Закон за данък върху печалбата (ЗДПч)).
По смисъла на чл. 5 от ЗДПч Налдон АГ е регистрирала
доходи от източник в страната и в съответствие със закона данъкът
се удържа от този, който плаща в размера, определен от чл.44 на
ЗДПч. Данъчно задълженото лице в случая е БНБ и именно тя е трябвало
да удържи и да внесе в бюджета дължимия данък. Днес обаче стана
ясно, че Народна банка не си е свършила работата и през периода
1996-1997 г. е ощетила бюджета с 594 684 шв. франка. Върху тази
сума тя трябва да плати и наказателна лихва за просрочие, чийто
размер ще се определи към датата на внасяне на дължимия данък.


А това е сигурен сигнал, че ехото от този случай
още дълго ще заглъхва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във