Банкеръ Weekly

Общество и политика

БНБ ПРИЕМА НАРЕДБИ N8, 9 и 11

Българските банки вече ще провизират по международните

стандарти

Управителният съвет на БНБ ще приеме окончателно

три от основните наредби, регулиращи дейността на търговските

банки. Наредба N8 за капиталовата адекватност, Наредба N9 за оценка

на рисковите експозиции на банките и формиране на провизии за

покриване на риска от загуби и Наредба N11 за ликвидността по

всяка вероятност ще бъдат приети още в четвъртък на редовното

заседание на УС на БНБ. През миналата седмица текстовете им са

получили и одобрението на представителите на международните финансови

институции у нас - МВФ и Световната банка. За съжаление обаче

централните банкери много късно са потърсили мнението на търговските

банки по така подготвените наредби. А както се оказа, препоръки

не липсваха. Въпреки това според Емилия Миланова, подуправител

на БНБ, част от предложенията на АТБ и на търговските банкери

за промени в регулациите ще се вземат предвид при окончателното

им приемане през тази седмица. По тази причина централните банкери

се въздържаха да приемат още миналия четвъртък трите напълно готови

наредби.

Наредба N9 е практически изцяло нова. Тя предвижда

провизиите да се формират според изискванията на международните

счетоводни стандарти. В нея се казва, че банките ще провизират

100% само разликата между пазарната цена и отчетната стойност

по баланса на акциите, облигациите и дяловите участия. В случая

отчетна стойност за българските книжа се явява техният номинал,

който е по-висок от пазарната им цена - именно тази разлика вече

ще се провизира. В момента ЗУНК-облигациите се провизират между

50 и 65 процента. Занапред обаче това ще става с не повече от

30 процента. Разбира се, ако не се понижи цената на книжата. Ако

тя падне, банките са длъжни автоматично да увеличат размера на

провизиите. По този начин кредитните институции ще се предпазват

от евентуална загуба в перо Операции с ценни книжа.

на стр.10

АТБ препоръча от наредбата да отпадне чл.18, ал.3,

според който при замяна на парично задължение към банка

с дялово участие, това дялово участие се отнася към класификационната

група, изискваща формирането на по-голям размер провизии, отколкото

се предвижда за групата, в която е било класифицирано замененото

задължение. Според експерти този текст ограничава допълнително

дейността на кредитните институции в сравнение със записаното

в Закона за банките, където е посочено при какви условия банките

имат права да придобиват акции и дялове и за какъв срок. Рестрикцията

става особено силна в случаите на придобиване на класифицирано

участие от банката, а то вече е санкционирано в Наредба N8. В

същото време не е без значение фактът, че текстът на чл. 18, ал.3

противоречи на чл.13, ал.3 от същата Наредба N9. Според банкови

експерти двата текста поставят в неравностойно положение удовлетворението

на банката с материални дълготрайни активи спрямо удовлетворението

й с финансови дълготрайни активи.

В случай че централните банкери не възприемат идеята

чл.18, ал.3 да отпадне, колегите им от търговските банки предлагат

в края на алинеята да се добави текст със следното съдържание:

ако има пазарна цена, дяловото участие се провизира в съответствие

с чл.13, ал.3.

Проблем за банките вероятно ще създаде и спазването

на член 2 от наредбата, според който в рисковите експозиции се

включват и условните задължения, отразени като задбалансови ангажименти

на банката. От това следва, че в определени случаи кредитната

институция формира разходи за провизии и по задбалансовите си

позиции. В такъв случай обаче възниква въпросът къде и в коя сметка

банката ще отрази тези разходи? Така вероятно при прилагането

на наредбата на банките ще са им необходими и допълнителни указания

как счетоводно да отразят подобни операции.

Вероятно наредбата ще претърпи и доста, на пръв поглед

несъществени редакции. Много от текстовете не са прецизирани и

в бъдеще ще предизвикат ред недоразумения, побързаха да прогнозират

банкови мениджъри. Според някои банкови юристи чл.4, ал.3 от Наредба

N9 противоречи на записания няколко реда по-горе чл.3, ал.1. В

чл. 4, ал. 3 се казва, че във всеки момент банките трябва

да разполагат с провизии, формирани по начините и в размерите

съгласно наредбата. Кредитните институции обаче не разполагат

с провизиите, а ги отчитат като разход и съответно са коректив

на отчетната стойност на балансовите позиции. В случай на недостиг

той се явява като текуща загуба за банката. Така с тези малки

уточнения би трябвало или алинея 3 на чл. 4 да отпадне, или да

се замени думата разполагат със заделят.

Освен това от АТБ настояват да се прецизират и текстовете

в чл. 7, 8, 9, 10 и 11, според които просрочието се отнася

за което и да е задължение на кредитополучателя, към който и да

е кредитор, както и да отпадне понятието паричен недостиг.

Мотивите на банкерите са, че неплащането в срок на което и да

е задължение на кредитополучателя е белег както за влошено финансово

състояние, така и за паричен недостиг.

В крайна сметка банковите мениджъри оценяват ефекта

от новата Наредба N9 като по-скоро положителен. В сравнение с

досега действащата наредба новите текстове позволяват при равни

други условия банките да заделят по-малко провизии. Неудобството

е, че по този начин ще отчетат по-голяма печалба, върху която

трябва ефективно да платят данъци. Песимистите обаче прогнозират,

че кредитните институции ще започнат да отчитат загуби поради

липсата на доходоносни инструменти, от които да печелят.

За разлика от Наредба N9

промените в Наредба N8

са стандартни и по-скоро козметични, отколкото съществени.

Разбира се, разликата идва от новия начин на провизиране - няма

недостиг на провизии, тъй като се явяват разход за банката, а

в това си качество те се отразяват на текущата загуба, което пък

влияе отрицателно на капиталовата база.

Представителите на банковата асоциация настояват

централните банкери да прецизират правното основание за придобиване

на недвижим имот от банката. Банкови мениджъри недоумяват защо

притежаваните от банката недвижими имоти вече ще се считат за

високорискови активи и ще участват в рисковия компонент със 100

процента. Досега в старата наредба те бяха регламентирани като

среднорискови. При икономическите условия до въвеждането на Валутния

борд (при галопираща инфлация) вложенията в недвижими имоти бяха

един от малкото начини за съхраняване на паричните средства на

банките. Сега обаче с предложените промени в Наредба N9 те се

превръщат в тежест за банките и ще доведат до намаляване на капиталовата

им адекватност. Вероятно това ще засегне най-вече банките с големи

клонови мрежи, защото досега ДМА са били отразявани с 50 процента.

Но от друга страна, тези активи са оценени по страшно ниски цени.

По принцип, според експерти, разумно е да се даде

по-дълъг срок на банките да се освободят от онези недвижими имоти

, които не са част от капитала им и в които не осъществяват дейност,

а са по- скоро вложение, предпазващо кредитната институция от

обезценката на парите в условията на свръхинфлация през последните

години. Затова банкерите предлагат рисковият компонент за недвижим

имот, в който банката осъществява предмета си на дейност, да е

с нулева рискова ставка, за недвижим имот, предоставен в двегодишен

срок в собственост на банката на основание чл.30, ал. 2 от Закона

за банките - да е 50%, а за останалите недвижими имоти - 100 процента.

Според проекта на БНБ чл.16 от Наредба N8 отпада,

а неговата проблематика е разработена в Наредба N9. Но това е

единственият текст (в досегашната Наредба N8), който определя,

че активите се отразяват по нетната им стойност, т.е. намалени

със заделените провизии. Сега той липсва и в двете наредби. В

замяна на чл.16 търговски банкери предлагат да бъде включен нов

текст, който да определи, че всички балансови активи се отразяват

по тяхната балансова стойност, а не по отчетната, която на практика

е некоректна.

Представителите на АТБ настояват да отпадне нормативът

в чл.25, ал.2 за

степента на покритие на активите

На практика въвеждането на минимален норматив за

степента на покритие на активите не предпазва банките от прекомерни

рискове. Тази функция се изпълнява от показателя за обща капиталова

адекватност, особено след увеличаването му на 12 процента. Според

банкери нормативът за степен на покритие на активите ще попречи

на някои кредитни институции да се специализират или временно

да преструктурират активите си, като увеличат балансовото си число

изключително за сметка на безрискови и нискорискови активи.

Вероятно 31 март 1998 г. ще бъде срокът, до който

търговските банки ще трябва да попълнят изискванията за минимална

капиталова база от 10 млрд. лв., уточниха от Централната банка.

Според Емилия Миланова, подуправител на БНБ, това е най-подходящото

време, защото тогава се приключват годишните счетоводни отчети

на банките. В наредбата е предвидено търговските банки да поддържат

във всеки един момент този размер на капиталова база. Другата

интересна подробност е, че в новите поднормативни актове на БНБ

понятията собствен капитал и капиталова база

вече ще означават едно и също нещо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във