Банкеръ Weekly

Общество и политика

БНБ ПЕЧЕЛИ ОТ ПАРИТЕ НА БАНКИТЕ, А ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ ГУБЯТ

Г-н Хаджиев, как оценявате икономическата ситуация в България и условията за работа на чуждестранните банки, каквато е БИБ?


- Аз не деля банките на чуждестранни и български. На чуждестранните това им е хубаво, че идват у нас със стабилна структура и политика, с изчистена стратегия за работа... А предимството на българските е, че би трябвало по-добре да познават местните условия.


Икономическата ситуация в България е такава, каквато беше и по-рано. Няма промяна. У нас се сменят статистиците, но статистика продължава да няма. Очевадно е обаче, че държавата продължава да е основен собственик и около 80% от дълготрайните материални активи се управляват от нея. Дълготрайните материални активи са съсредоточени в икономически структури, които пък са манипулирани от държавните чиновници, т.е. промяна в икономическите условия няма.


Не става въпрос дали има стабилен валутен курс, или не, въпреки че това е необходимо условие, но то е крайно недостатъчно. Защото на пазара има субекти - държавата и частниците. Как да правим структурна реформа, като няма отношения между тях. Самите субекти са манипулирани от държавата от гледна точка на собствеността. Светът е измислил термина предприемач. Именно това липсва на българския пазар. Предприемачите в България са ресторантьори, пицарии, магазинчета, малки частни заведения, но за съжаление те са в съвсем начална фаза на предприемачество. Доколкото ми е известно, само в Добруджа някъде се развива истинско едро земеделие от такива предприемачи, които арендуват земя, купуват техника. И Българска инвестиционна банка е финансирала някои селскостопански производители. Но пак ще повторя - няма промени в икономическата ситуация.


Асоциацията на търговските банки отдавна настоява основният лихвен процент леко да се увеличи, като се промени начинът за определянето му. Според вас кой е реалният механизъм за определяне на основната лихва?


- Не може някой да говори за пазар и в същото време друг да му определя лихвените нива. Това вече не е пазар, а манипулация и регулация. В момента обаче се прави структурна реформа, като в основата й стои преминаването от централно държавно регулиране към пазарно. Пазарът е търсене и предлагане. Мен не ме притеснява по никакъв начин фактът, че МФ и БНБ са възприели някаква методика за определяне на междубанковия лихвен процент - аукционите на тримесечните държавни ценни книжа. Естествено е, който емитира книжата, той да определя условията. Естествено е също БНБ да има регулиращи функции, въпреки че в условията на Валутен борд те са доста ограничени. Доколкото обаче реалният пазар е търсене и предлагане, няма никаква пречка всяка банка сама да си определя лихвата.


На международните финансови пазари има огромно предлагане на пари. Разбира се, те не се раздават, а се предлагат за конкретни проекти и бизнес. И не става въпрос да ти дадат по сметка 10 млн. щ. долара, за да ги управляваш, както искаш, в България. Никой не дава пари за подобни неща. Българска инвестиционна банка например няма проблеми да се финансира по този начин. Лихвените нива на щатския долар на международните пазари са, както в България, а лихвата по германската марка е малко по-ниска. Цената на нашите кредитни линии в марки е малко по-евтина от тази на международните пазари.


БИБ има свои вътрешни правила за ценообразуване на кредитите и според тях кредитите ни са печеливши. За да финансираме отделен проект, нашият клиент трябва да докаже, че бизнесът му може да покрива не само главницата и лихвата, но и да му носи известна печалба. Имаме кредити, чиито лихвени нива се движат между 7 и 15 процента. Но трябва да отбележа, че нямаме кредит, от който да губим.


Реално постижим ли е заложеният икономически ръст от четири процента?


- Дали е реален, или не, трябва да кажат тези, които анализират данните от икономическите агенти.


По принцип категоричен съм, че е възможно да има икономически ръст. Най-малкото е, че всеки ден раздаваме кредити. Но когато говорим за реформа, то трябва да има историческа крачка, а не малки стъпчици. Китайците казват, че всеки голям път започва с първата крачка, и не можем да направим втората преди първата. А ние осем години правим все първата. Фактите са следните. Всеки ден малки и по-големи предприемачи, по един или друг начин докопали се до някаква структура, се опитват да развиват своя бизнес. Казвам докопали се, защото държавата не пуска и не пуска собствеността. Не може държавата да продължава да държи всичко. Аз не говоря за цената на приватизацията, защото не е моя работа. Аз говоря за истинско предприемачество. Само частникът ще спаси света. А след като в БИБ непрекъснато пристигат най-различни проекти за финансиране, това е знак, че в България може да има добри предприемачи. Не мога да кажа дали те са много, или малко.




Вярвате ли, че чуждестранните инвеститори имат интерес да дойдат в България и при какви условия?


- Не, те нямат интерес да дойдат тук. Причината е, че у нас не стават сделки. Аз не знам конкретно какъв е случаят със Стелар глобал и Химко, или пък с Евроенерджи и Плама, но това е държавен въпрос. Не може един висш държавен служител да се ангажира с дадена сделка и с ясно и точно становище, че продаваме, и след 15 дни Агенцията за приватизация да закрие сделката. Така не се прави. Или продаваш, или не. Когато висш служител казва, че продава, значи трябва да продаде, иначе въобще да не казва подобно нещо.


В търговските взаимоотношения има едно правило - когато казваш, че една сделка ще стане, трябва да си наясно при какви условия, с какви срокове, с каква валута и т.н. Това са условията на пазара. На борсата, когато искаш да продадеш, трябва писмено да потвърдиш това. И ако се откажеш от сделката, те изключват от борсата. Фактите у нас са, че непрекъснато има отменени или провалени сделки.


Как да дойде чуждестранният инвеститор в България, след като нищо не става? Освен това той не е панацея за българската икономика. В никакъв случай. Нека пак да се върнем на българския предприемачески дух. Има го. Погледнете в земеделието и ще видите, че го има. Няма вече едно парче земя, което да пустее в българското земеделие.


Имате ли наблюдения какво е търсенето на кредити в момента?


- БИБ е по-скоро малка търговска банка, не толкова инвестиционна. Но търсенето на кредити никога не е спадало с изключение на тези две години, когато лихвените нива бяха изключително високи и бяха отново манипулирани от държавните структури.


Това, което забелязваме сега, е, че непрекъснато се подобрява качеството на предлаганите проекти, хората трупат опит и когато дойдат при нас, знаят какво да искат и как да го поискат.


С какви проблеми се сблъскват банките в момента?


- Проблемите идват от законодателството. Затова в Асоциацията на търговските банки сме изготвили дълъг списък от предложения до Народното събрание, до Министерския съвет и до БНБ. Все още банките са в положение на рекетиран партньор в една сделка. Даваме кредити, но по различни причини - конкуренция, стачки, някой бизнес все не може да успее, и в крайна сметка винаги има опасност да изпадне в несъстоятелност. В такъв случай нека той да пострада, а не последиците да понасят всички останали по веригата. Чрез банката той е получил кредит, а тя от своя страна се е рефинансирала от други източници. Трябва ли всички по веригата да страдат, защото законодателството не позволява на банките да събират ефективно кредитите си. Това е основният проблем на банките.


Освен това асоциацията е отправила и един доста сериозен упрек към БНБ за задължителните минимални резерви на банките, които все още са безлихвени. Ние привличаме ресурси, за да финансираме различни проекти от реалната икономика. Част от този ресурс обаче банките държат безлихвено в БНБ и това автоматично вдига цената на кредита, който предоставяме на предприемача. Така се оказва, че потърпевшите отново са предприемачите. Аз не отричам регулиращите функции на БНБ чрез задължителните минимални резерви. Да, тя трябва да задължава банките да държат при нея резерви с цел да се покрие риска. Но този резерв трябва да е лихвоносен, защото БНБ от своя страна печели от него, а предприемачът губи, защото банките му товарят лихвите. БНБ трябва да ни задължава, но да плаща и лихва.


Смятате ли, че това искане ще бъде решено в полза на банките?


- За съжаление ние не сме в състояние на търговски преговори. БНБ е друг вид структура, с други функции и има права да определя правилата. А по Закона за банките ние сме длъжни да спазваме всички регулатори. В случая не става дума за търговски договор, който можем да развалим и да преговаряме. Няма друга централна банка, в която българските банки могат да си държат резервите, следователно не мога да кажа дали БНБ ще прояви интерес към предложението ни. Но ако БНБ иска действително да участва в икономическия процес като регулатор и стимулатор на инвестиционния климат, би трябвало да прояви разбиране. Според мен тя ще прояви разбиране.


Неотдавна медиите цитираха г-н Питър Стела, според който БНБ ще премахне неписаните ограничения за даване на нови банкови лицензии. Веднага се изрази мнение, че това трябва да стане по-късно. Например след като стане ясно кои от сегашните банки ще останат на пазара.


- По отношение на лицензирането имам два основни коментара. За мен все още е неизвестно Централната банка официално да е обявила своята политика на лицензиране. Защото тя действително има и такива функции - кого да допуска с оглед националните интереси. Засега обаче тази политика не е ясна.


Според мен трябва да се осигури достъп на всички, които искат да работят на банковия пазар. Но условията трябва да са еднакви, да няма преференции, да не се дават лицензии за това, че българският премиер и премиерът на някоя друга държава са се разбрали да дадем лицензии на определени банки, без естествено да се отнемат правата на министър-председателя да поема държавни ангажименти. Той може да прави това, но нека да поема само държавния ангажимент. Защото лицензирането е търговски ангажимент. Затова казвам, че трябва да има равни условия за всички.


Освен това, след като се допускат чуждестранни държавни банки да работят на пазара, защо българските държавни банки трябва да бъдат закривани или приватизирани? Защо да нямаме една истинска стабилна държавна банка? Защо автоматически се приема, че когато е българска държавна банка, тя е лоша от само себе си, пък чуждестранната е добра само защото е чуждестранна? Друг е въпросът, че правителството има нужда да плаща дълговете си и трябва да продаде нещо. Но трябва да се акцентира на проблема, че продаваме банка не защото тя е лоша като банка, а защото трябва да съберем пари. Това трябва да е ясно и точно казано, а не да се хулят държавните банки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във