Банкеръ Weekly

Общество и политика

БНБ ОСТАВИ ЗАМИСЛЕНИ БАНКОВИТЕ СЧЕТОВОДИТЕЛИ3

Банките трябва да приключат счетоводно старата 1997 г. до 15 април тази година. Това е крайният срок, който им отпуска БНБ, за да представят годишните си баланси и отчети за приходите и разходите. Отлагането на срока се обяснява с факта, че новият закон за счетоводството и сметкоплана бе приет едва през януари тази година. Приспособяването на банките към тях явно е съпроводено с достатъчно проблеми и това предизвика срещата на счетоводителите от кредитните институции с представители на БНБ. Тя бе организирана от АТБ и се проведе на 11 март 1998 г. в заседателната зала на софийския клон на ЕКСПРЕСБАНК. На нея присъстваха главните счетоводители на почти всички български кредитни институции и на местните клонове на чуждестранните банки. На техните въпроси отговаряха директорът на дирекция Надзорна политика Румен Симеонов, Павлина Аначкова, директор на дирекция Взаимоотношения с търговските банки и финансови пазари, и Пламен Атанасов, началник отдел Методология на счетоводната отчетност в БНБ. По време на разговора стана ясно, че грапавините в банковото счетоводство тепърва трябва да се изглаждат, тъй като много от нормативните документи не са конкретни, а съдържат общи текстове. Това от своя страна дава възможност за различно тълкуване. Лошото е, че тъй като една от страните в спора има и определени властнически правомощия - например данъчната администрация и банковия надзор, банките са напълно зависими от капризите на един или друг служител в тези институции, коментираха счетоводители. Те се оплакаха, че сгъстените срокове, които им поставя БНБ за предаване на текущите отчети, влияят негативно върху тяхната точност. Поради това данните в месечните оборотни ведомости се различават от тези в отчетите за приходите и разходите и в балансите. В крайна сметка в БНБ пристига изкривена информация за състоянието на банките.


Представителите на БНБ настояха банките да отпишат задбалансово за сметка на провизиите всички лихви, просрочени до 31 декември миналата година. Много от счетоводителите обаче протестираха, че това ще ги принуди да връщат вече извършени операции и отново да ги осчетоводяват със задна дата. Те предложиха този подход да се приложи в отчетите за 1998 година. Други техни колеги пък заявиха, че вече са отписали начислените до 31 декември 1997 г. просрочени и провизирани лихви. В крайна сметка бе постигнато съгласие БНБ да приема осчетоводяванията и по единия, и по другия начин, но само в отчета за 1997 година. Занапред всички просрочени над 90 дни лихви ще се отписват задбалансово за сметка на начислените провизии. Отписването на провизираните главници ще става след решение на надзорните и управителните съвети на кредитните институции, но ако срещу нередовните длъжници по тези вземания има изваден изпълнителен лист.


Банките не могат да изпълнят изискванията на наредбите на БНБ и да провизират разликата между цената на придобиване и пазарната цена на държавните ценни книжа. Изключение правят само облигациите по ЗУНК, за които БНБ е определила среднопретеглена пазарна цена. За февруари тази година тя е 69.23 щ. долара за валутна облигация с номинал от 100 щ. долара и 780 лв. за левова облигация с номинал от 1000 лева. Следователно ако една банка е купила валутни ЗУНК-ове по цена от 72.23 щ. долара и левови - по цена от 800 лв., тя ще трябва да провизира всяка валутна облигация в размер на левовата равностойност на 3 щ. долара, а за всеки ЗУНК в национална валута - по 20 лева.


Банките обаче не могат да заделят подобни провизии по българските брейди книжа и по гаранционните облигации (въпреки че наредбите на Централната банка го изискват), защото за тях БНБ не е обявила среднопретеглена пазарна цена. Интересно защо трябва да се провизират вземания от държавата, след като банките не провизират вземанията си от БНБ и тези по левовите си депозити в други банки. За да покрият вземанията си по валутни депозити, предоставени на други банки, те пък заделят специални резерви в размер само на 5 процента. Излиза, че държавата е един доста рисков длъжник - коментираха счетоводителите.


Третият парадокс, според тях, е, че дългата открита валутна позиция (когато валутните вземания превишават валутните задължения) изцяло се включва в общия рисков компонент на банката. А той е основен елемент при определянето на капиталовата й адекватност. Когато тя е под 8%, банката рискува да си има неприятности с надзора. Какво се получава при сегашната ситуация? Кредитната институция отпуска редовен валутен заем, който според наредба N8 на БНБ носи риск от 20 процента. Но ако с този актив се формира дълга валутна позиция, той носи още 100% риск. Така въпросният валутен актив влиза в общия рисков компонент със 120% от номиналната си стойност. Следователно, ако една банка е специализирана във валутното кредитиране, тя рискува даже само с една-две операции да падне под минимума за капиталовата адекватност. А това автоматично ще й създаде неприятности с Банков надзор, независимо че кредитната институция може да е напълно ликвидна.


Навсякъде по света в общия рисков компонент се включва само късата валутна позиция, а у нас неясно по каква логика той се увеличава и с дългата - недоумяваха счетоводителите. От БНБ обаче им поясниха, че това са изискванията на МВФ. А вече на всички е ясно, че когато МВФ изисква... и счетоводителите мълчат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във