Банкеръ Weekly

Общество и политика

БНБ КРОИ ШАПКА НА ВЪТРЕШНИЯ КОНТРОЛ

От няколко години насам Централната банка се опитва да върви неотклонно в крак с новите световни изисквания за регулиране на банковите операции. А модата в банковия надзор се диктува от специализирания комитет към Банката за международни разплащания в Базел. Именно тя е определила основните изисквания, на които трябва да отговаря вътрешният контрол на кредитните институции.


Според финансови експерти влязлата през 1993 г. в сила Наредба N10 на БНБ за вътрешния контрол до голяма степен е заимствана от наредбата за работата на Държавен финансов контрол към Министерството на финансите. И това е обяснимо, като се има предвид, че по това време практиката на Запад не е по-различна. Само че в повечето развити държави към шефовете на специализираните служби Вътрешен контрол са поставени специални изисквания за стаж и квалификация. Освен това операциите на западните банки, както и системата за техния контрол са силно електронизирани. Достатъчно е някой служител да стъпи, макар и на сантиметър, накриво и на компютърните екрани на вътрешния контрол веднага светва червена светлина.


В България, където огромната част от сделките са свързани с гигантска бумащина, това е практически неосъществимо. Нещо повече, според признанията на някои висши банкови служители, мнозина шефове на вътрешния контрол са един вид кучетата пазачи на интересите на собствениците на банката. Те следят персоналът да си върши правилно работата, но не санкционират проблемните сделки, осъществени по нареждане на големите началници. Пък и кого да сигнализират за тях. До 1996-1997 г. шефовете на повечето частни банки бяха и техни собственици. Факт е, че вътрешният контрол на ПЧБ, ТСБАНК, БЗК, Бизнес Банка, АГРОБИЗНЕСБАНК, ЧЗИБ... - списъкът е доста дълъг и печално известен, не можа да предотврати губещите сделки, които доведоха до техните фалити. Но през 1997 г. бе приет нов Закон за банките, в който на Вътрешния контрол се вменяват много сериозни ангажименти и отговорности. Странно, но три години по-късно наредбата, регулираща тази дейност, си остава непокътната.


Оказа се, че вътрешният контрол не е достатъчно ефективен и на Запад, но по съвсем други причини. Чуждестранните банкери констатираха този неприятен факт през 1994 г. при фалита на една от най-старите британски банки Беърингс. Тогава стана ясно, че вътрешният контрол няма правомощия за оценка на всички видове рискове, с които са свързани многобройните и сложни операции на модерното банкиране. И специализираният комитет за банков надзор към Банката за международни разплащания веднага взе мерки, за да отстрани този проблем. В разработените от него правила се отдава особено значение на оценката на риска в различните видове операции. Веднага след изработването на правилата през 1995 и 1996 г. надзорните институции в повечето западни държави започнаха да ги въвеждат в своето законодателство. Този процес не е привършил и до момента.


През тази година към него ще се присъедини и България с изработването на новата Наредба N10 на БНБ. В нея ще залегнат изисквания звената за Вътрешен контрол да оценяват всички видове рискове от банкови операции. За съжаление, както научи в. БАНКЕРЪ, в наредбата отново няма да има конкретни изисквания към образованието и квалификацията на хората, които са определени за шефове на специализираните служби за вътрешен контрол в банките. Причината е, че в Закона за банките няма текстове, които да поставят подобни изисквания. И е много възможно той да бъде променен, но това едва ли ще стане по-рано от есента на следващата година.


Излиза, че шефовете на специализираните служби за вътрешен контрол трябва да са много по-наясно с финансовите операции и с правната рамка от изпълнителните директори на кредитните институции. Особено когато става въпрос за големи банки, които ще бъдат принудени да въвеждат модерни финансови продукти. И няма да е чудно, ако чужденци поемат вътрешния контрол в купените от западни капитали български кредитни институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във