Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЛИЗКИЯТ ИЗТОК - ПАРАГРАФ 22 НА ДИПЛОМАЦИЯТА

Съединените щати отново са изцяло в играта за израело-палестинския конфликт. Поне от тази гледна точка десетдневната дипломатическа мисия на американския държавен секретар Колин Пауъл в страните от региона минава за сполучлива. На практика той ангажира стопроцентово Вашингтон в усилията за постигане на мир, а Близкият изток доминира в дневния ред на международните приоритети на президента Джордж Буш. Съединените щати не можеха повече да понасят обвиненията, че си затварят очите за факта, че само те имат голямата тояга на авторитета и властта, а само под нейната сянка може да се предотврати мащабен конфликт. Мисията на Колин Пауъл има резултат. Всичко останало от сюжета дипломация в Близкия изток обаче говори за точно обратното - в тези случаи се използва думата провал. След десет напрегнати дни, през които така и не успя да убеди палестинците и израелците да спрат насилието, Пауъл се върна във Вашингтон с празни ръце, отбеляза британският Таймс. Вестник Гардиан пък нарече обиколката на Пауъл унижение за американската дипломация. А щатските медии коментират,че американската роля в Близкия изток може да пострада заради скромните резултати от срещите на Пауъл. Американският външен министър не успя да представи нито един конкретен резултат, камо ли да постигне примирие. Той отиде, разговаря и ще трябва отново да се върне с нещо по-прилично като причина, която да накара палестинци и израелци да прекратят огъня помежду си.Колин Пауъл не успя да създаде впечатлението, че е убедил Ариел Шарон да се изтегли незабавно от палестинските територии, или - че е притиснал Ясер Арафат достатъчно, за да се откаже той без условия от терористичните актове. Американският държавен секретар бе принуден, преди да напусне Ерусалим, публично да признае, че примирие не може да се договори, докато израелската армия не се изтегли от Западния бряг. По този начин Пауъл прехвърли отговорността за следващата необходима стъпка за прекратяване на насилието към израелския премиер Ариел Шарон. Едновременно с това Пауъл стовари огромна отговорност и върху палестинците, които един път завинаги трябва да се откажат от терористични действия. Неудобно е, когато посредниците, особено най-влиятелните, не могат да скрият, че примирието е твърде относително понятие. Постоянно например се създава впечатлението, че никой не знае кое трябва да се направи по-напред: първо да се прекрати огъня и после да се преговаря или по-напред да се преговаря, за да се прекрати огънят. Дипломацията на световната сила САЩ изглежда безсилна пред израелско-палестинския конфликт. Хаосът е толкова голям, че се създава впечатление за тотална липса на контрол. Повече от всякога всеки атентат от палестински камикадзе, всяка изстреляна ракета от радикалните милиции на Хизбула или всяко безпардонно и брутално действие на израелската армия срещу цивилни палестинци могат да взривят най-тайните договорености и да влошат още повече ситуацията в Близкия изток. От друга страна, е чудно, че се появиха толкова наивни коментатори от сериозни издания, които са си представяли, че мисията на Пауъл ще донесе някакъв незабавен резултат в рамките на 24 часа. Това е невъзможно най-малкото защото конфликтът между израелци и палестинци толкова се задълбочи, че се стигна до абсурдна ситуация, чието разплитане иска време, но не го дава. Всъщност последните опити на американската дипломация потвърдиха очевидното - не е възможно дипломатическо решение, когато страните в конфликта мислят само за ... военно решение. Действията на Израел и на палестинците са доказателство, че израелският министър-председател Ариел Шарон и палестинският водач Ясер Арафат не само не са готови за стратегически решения, но даже не отделят и минута време, за да си ги представят като стъпка към мира. Някога администрацията на бившия президент Бил Клинтън залагаше на дипломацията на малките крачки, но не постигна чрез тях големия пробив. Много познавачи около президента Джордж Буш са на мнение, че тази политика отдавна е загубила смисъл, въпреки че няма по-добра от формулата земя срещу мир, която има американски произход. Поне от европейска гледна точка елементите за решението на конфликта са известни още от времето на Клинтън, когато в Кемп Дейвид се разбра, че вместо продължителни преговори и кратки мирни паузи са необходими, къси преговори и продължителен мир. Проблемът е, че администрацията на Буш трябва да потвърди този подход, най-малкото защото също е принудена да крачи неловко в една абсурдна ситуация, а в нея стъпка по стъпка се стига до... никъде. В началото на управлението на Джордж Буш Вашингтон трябваше категорично да изостави първоначалния си опит да стои настрана от конфликта, позовавайки се на мотива, че истинският мир е работа преди всичко на враждуващите страни. После събитията в Близкия изток, особено след успеха на военната мисия в Афганистан, се развиха така, че всяка малка крачка в посока към мира между израелци и палестинци би изглеждала като успех, защото нито разговорите в Таба, нито планът Тенет, или този на сенатора Мичел, нито призивът на президента Буш за две държави не донесоха мира. Сега и констатацията на Колин Пауъл няма мир без сигурност, нито сигурност без мир, изречена в Ерусалим, остана просто за никого нищо не значеща фраза в стила на известния Параграф 22. Причината е очевидна - никой не знае с кое да се започне - с мира или със сигурността. Това до известна степен обяснява намерението на Вашингтон след държавния секретар Колин Пауъл да изпрати с посредническа мисия шефа на ЦРУ Джордж Тенет. Точно той изглежда най-подходящ да договаря в Тел Авив разумни условия по сигурността. Още през юли миналата година Джордж Тенет бе изработил план, според който преди да се стигне до по-голяма стабилност на мерките за повишаване на доверието, е необходим срок от шест седмици за потушаване на насилието. Опитният европейски дипломат Хавиер Солана трябва да е изстрадал достатъчно думите, които изрече тези дни в едно интервю: Трябва да започнем да говорим за мир вместо за мирен процес. В случая Солана е прав да твърди, че никой не е очаквал чудеса от мисията на Пауъл и да иска подкрепа за тази мисия, защото тя още не е свършила. Много коментатори може би избързаха с обявяването на дипломатическия провал на Пауъл, защото тази мисия не може да има резултати, ако на страните в конфликта не се дадат две възможности - да запазят авторитета си вкъщи, но и да не се чувстват освободени от натиска. Бързото решение за изпращане на шефа на ЦРУ в Израел говори в полза точно за това. Естествено е, ако все пак авторитетът и влиянието на Вашингтон в Тел Авив е дал резултат на Израел да се даде време, за да запази лице и да може да вземе самостоятелно решението за изтегляне. Подобно развитие подсказа и речта на американския президент Джордж Буш пред военния институт в Лексингтън, щата Вирджиния. Пред курсантите Буш каза, че държавният секретар Колин Пауъл е постигнал напредък в посока към мира в Близкия изток. Самият Пауъл заяви на пресконференцията в края на посещението си в Ерусалим, че Израел е обещал да изтегли войските си от окупираните палестински градове и села на Западния бряг на река Йордан до няколко дни, което би могло да значи, че Пауъл и Шарон са си говорили и може би са се разбрали, но като генерали. Много показателна е реакцията на доказания дипломат Шимон Перес. Израелският външен министър заяви, че очаква много деликатен период в израелско-палестинските отношения след посредническата мисия на американския държавен секретар Колин Пауъл. Според Перес, напрежението в района няма да нарасне, по-скоро ще настъпи застой и много деликатен период. Трябва да се търси политически изход, знаехме предварително, че военната операция (на Западния бряг) няма да реши проблемите, каза още Перес. Това признание индиректно потвърждава тезата, че Вашингтон е успял да окаже необходимия натиск върху Тел Авив.Дали това все пак е така засега може да се съди единствено по поведението на израелския премиер Ариел Шарон. Съвсем не случайно точно когато всички бяха приели провала на американското посредничество, веднага след отпътуването на Колин Пауъл израелският министър на отбраната Бенямин Бен Елиезер заяви, че армията ще се изтегли от палестинските територии, и то до няколко дни. Двамата с премиера Ариел Шарон вече сме взели решение, каза Елиезер и допълни в интервю за държавното израелско радио: Мисля, че до неделя нашите сили би трябвало да се изтеглят от Наблус и Дженин и частично от Рамала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във