Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ИРАК РЕШАВАТ СЪДБАТА НА НАТО

АЛИАНСЪТ Е НА КРЪСТОПЪТ И ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕ РЕШЕНИЕ ЗА БЪДЕЩЕТО СИ ПРЕДИ СРЕЩАТА В ПРАГА ПРЕЗ ЕСЕНТАВойната на евроатлантическата общност срещу тероризма: консенсус и противоречия в политиката, бе темата на лекцията на д-р Благовест Ташев и дискусията в столичния хотел България. Форумът бе организиран от Центъра за либерални стратегии, чийто директор е политологът Иван Кръстев.Разплитането на възела, заплетен преди повече от 50 години в Близкия изток, както и евентуалната американска военна атака срещу Ирак най-вероятно ще решат съдбата на НАТО. Този извод се налага от поведението на европейските съюзници на САЩ в алианса, които все по-упорито твърдят, че решаването на проблема със световния тероризъм може да бъде постигнато само с решаване на проблемите между Израел и Палестинската автономия и че Ирак няма нищо общо със случая. НАТО е на кръстопът и трябва да реши първо какво ще прави със себе си в бъдеще, а след това да се разширява на Изток, смятат все повече водещи световни експерти.Въпросът за трансатлантическото бъдеще особено се изостри след терористичните атаки срещу САЩ на 11 септември 2001 година. Преди това той беше поставян повече в теоретичен аспект, водеха се дискусии. Случилото се на 11 септември миналата година обаче постави на преден план не само въпроса за по-нататъшната ролята на НАТО, но и взаимоотношенията вътре в алианса.След първоначалната масирана подкрепа, която САЩ получиха от европейските си съюзници, започнаха разногласията. Активирането, за пръв път в историята на Алианса, на чл.5 от Договора за НАТО предполагаше координирани действия на съюзниците. Първият удар европейците понесоха, когато Вашингтон, без каквито и да е консултации, започна операцията в Афганистан. Наистина в момента европейските войници в Афганистан са повече от американските, но това стана едва след като военните цели на Вашингтон бяха постигнати и дойде ред на умиротворителите.Масло в огъня допълнително наля речта на президента Буш пред американския Конгрес, в която той определи оста на злото - Ирак, Северна Корея и Иран, както и отношението на Вашингтон към затворените в кубинската база Гуантанамо заловени талибани. В основата на разногласията е настояването на европейците, че талибаните трябва да бъдат третирани като военнопленници, докато САЩ продължава да ги таксува като терористи.Основен проблем, по който се появява напрежение между САЩ и Западна Европа, засега е Ирак. Според европейските съюзници, Багдад не е легитимна цел за военни действия. Американците настояват, че режимът на Саддам Хюсеин подкрепя и финансира световния тероризъм и го включват във втората фаза на войната срещу тероризма заедно с предприетите вече действия във Филипините, Йемен и Грузия.Най-голям коз в европейската ръка обаче остава положението в Близкия изток. Според съюзниците на САЩ на Стария континент именно там са корените на ислямския тероризъм, решаването на проблемите между Израел и палестинската автономия ще реши и проблема с тероризма.Съществуват няколко основни фактора, които определят разногласията между Вашингтон и европейските съюзници в НАТО, смята д-р Ташев.На първо място е т. нар. асиметрия на силата. Става въпрос за ресурсите, с които Западна Европа и САЩ разполагат - военни, икономически, технологични и т.н. Налице е огромна пропаст между възможностите на Америка и европейските й съюзници. Военният бюджет на САЩ, който беше одобрен преди няколко седмици, възлиза на 383 млрд. долара, докато този на страните от ЕС е 140 милиарда. САЩ харчат годишно по 28 000 долара на войник, докато разходите на Западна Европа са едва 7000. И тъй като НАТО е създаден поначало да осигури евроатлантическата сигурност, изводът е, че САЩ плащат за сигурността на Европа. Операцията в Афганистан показа, че САЩ са в състояние да водят война сами и нямат нужда от европейските си съюзници. В случая с военната операция в Афганистан възприетата от Вашингтон тактика на образуването на гъвкави съюзи в различни региони на света показа своята ефективност.САЩ бяха принудени да възприемат тази тактика, след като си направиха изводите от военните действия в косовския конфликт, които водиха заедно със съюзниците си от НАТО. Тогава определените от САЩ цели трябваше да бъдат съгласувани по няколко дни със съюзниците, преди военните самолети да ги ударят.Вторият фактор е заложен в предприетите от ЕС действия за създаването на съюз в областта на отбраната и сигурността. Целта на страните от ЕС е да изградят обща и единна, и най-важното - автономна външна политика и политика на сигурност и отбрана. Първата стъпка в това отношение бяха набързо сформираните европейски сили за бързо реагиране. Този стремеж обаче предполага част от разходите за отбрана на страните от ЕС да бъдат пренасочени извън алианса. Не е маловажен и третият фактор, който обуславя различните подходи на САЩ и Западна Европа към решаването на проблемите. Той, разбира се, е свързан и с ресурсите. Европа, обединена в ЕС, е приела принципа, че проблемите се решават чрез интеграция и политически мерки. Исторически и ресурсно тя е отхвърлила войната като метод за решаване на конфликтите между държавите.На четвърто място, разширяването на войната срещу тероризма, главно срещу страни от ислямския свят, ще доведе до маса вътрешни проблеми в страните от ЕС. Според различни изчисления, там в момента живеят между 16 и 18 млн. мюсюлмани и европейските правителства трябва да се съобразяват с тях. В някои от западноевропейските държави вече имаше погроми над еврейски имоти и синагоги.Петият фактор, който влияе върху отношенията Западна Европа - САЩ, е Близкият изток. С увеличаването на насилието там подкрепата на Европа за антитерористичната война на САЩ започна да намалява. Европейците критикуват действията на САЩ, които разширяват войната, намесвайки се във Филипините, Йемен и Грузия, и заплашват да ударят Ирак. Европа иска САЩ да се намесят в решаването на близкоизточния конфликт, но с политически средства. Все повече сред политическите среди в ЕС нарастват опасенията, че Америка се опитва да превърне войната срещу тероризма в конфликт между цивилизациите.Не на последно място е въпросът с отношението към Ирак. За САЩ няма по-естествена цел в борбата срещу тероризма. Някои анализатори дори лансират тезата, че Буш-син ще довърши започнатото от Буш-баща, имайки предвид войната в Залива през зимата и пролетта на 1991 година. Тогава силите на международната коалиция, начело със САЩ, изтласкаха Саддам Хюсеин от Кувейт, но не развиха военните действия до степен да го свалят от власт.Интересно е да се отбележи, че по отношение на войната срещу тероризма и нейните цели липсва единомислие както в НАТО, така и между самите европейски страни и вътре в самите тях. Италия, Испания и Великобритания подкрепят САЩ за удари срещу Ирак, но искат доказателства, че режимът на Саддам Хюсеин финансира международния тероризъм. Франция е категорично против военни действия срещу Ирак (което не е чудно, като се знаят близките икономически връзки, които Париж поддържаше с режима в Багдад преди Войната в Залива). В Германия няма консенсус - Зелената партия, която е част от управляващата коалиция, е категорично против удари срещу Ирак. Социалдемократите на канцлера Герхард Шрьодер пък са готови да подкрепят военни действия, но само след като са изчерпани политическите средства и само след резолюция на ООН.Разногласия има и във Вашингтон. Държавният секретар Колин Пауъл, шеф на Обединеното командване по време на войната в Залива, настоява в операцията срещу Ирак да бъдат включени и европейците, действията да бъдат съгласувани с тях и да бъде изградена широка коалиция. Друга влиятелна група, в която влизат настоящият вицепрезидент и бивш военен министър от войната в Залива Ричард Чейни и сегашният военен министър Доналд Ръмсфелд, настояват на всяка цена за акция срещу Ирак.В самите Съединени щати съществуват три визии за бъдещето на НАТО, отбелязва д-р Благовест Ташев. И за съжаление само една от трите вижда бъдещето на алианса във вида, в който България би искала да го види.Според първия вариант, пактът е изиграл своята роля - осигурил е мира и спокойствието на Европа, но от него вече няма кой знае каква полза. Привържениците на тази теза смятат, че Ирак трябва да бъде нападнат веднага и без оглед на това, дали европейските съюзници искат да участват, или не.Според втората концепция, бъдещите функции на НАТО трябва да останат на регионално европейско ниво и основните му действия трябва да бъдат насочени към интегриране на източноевропейските страни.Третата американска визия за пакта, която има много привърженици в Държавния департамент, е, че НАТО трябва да стане глобална организация, която да надскочи сегашните си граници. В подкрепа на тази теза се сочи успешната акция в Косово.Засега е трудно да се каже кой възглед ще се наложи. Но безспорното е, че мястото на България в пакта зависи от решаването на въпроса за бъдещето на НАТО. Не трябва да се лъжем и в най-важното - евентуалната роля на България в НАТО няма да бъде кой знае колко голяма. Страната ни ще има единствено регионално значение. Което все пак е повече от нищо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във