Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЛЕСТЯЩ ДЕБЮТ НА ПУТИН ВЪВ ВЗРИВЕНИЯ СВЯТ

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров

Някои политици в Русия упрекват президента Владимир Путин, че можеше да изпревари британския премиер Тони Блеър и да застане от дясната страна на президента Джордж Буш. Но руският президент едва ли може да бъде упрекнат в политическо късогледство или несъобразителност - той бе първият, който позвъни на Буш след трагичните атентати. По-нататък вече Кремъл можеше да си позволи лукса да лавира, докато определи накъде се движат рисковете и обществените настроения в света. Всички ние сме виновни - политиците, на които обикновените граждани повериха сигурността си, заяви Путин в немския Бундестаг. Той упрекна и себе си, че заедно с другите политици не е разбрал главното изменение в света, който вече не се дели на свои и чужди, а е станал много по-сложен. За да го разберат правилно, Путин реши да произнесе най-впечатляващата част от речта си на немски език. Немските парламентаристи обаче и от превода на руския текст разбраха какво намеква Путин. Канцлерът Герхард Шрьодер пръв набра смелост и призна, че отношението на Запада към чеченския проблем трябва да бъде по-диференцирано. Колкото до руския президент, той може би напразно се упреква че късно е разбрал как светът не е същият. Путин отдавна знае, че светът е променен. Друг е въпросът, че не всички в Русия са наясно с това и той сега трябва да мести фигурите на две шахматни дъски едновременно - у дома и в чужбина.Президентът Владимир Путин не дочака американското настъпление срещу тероризма и сам започна своето. Той даде ултиматум от 72 часа на чеченските сепаратисти да сложат оръжие. Допускам, че сред тях има заблудени, които са се поддали на лъжливи илюзии и изопачени ценности, обясни федералният президент, като напомни на сепаратистите, че отношението към тях започва да се променя. Американският посланик в Москва Александър Вершбоу, който само седмица пред това ядоса Кремъл с остро изказване за Чечения, също се поправи с добрата новина, че Вашингтон е готов да пресече източниците за финансиране на сепаратистите. Едновременно с ултиматума до чеченските сепаратисти Путин формулира и петте принципа на руското участие в борбата със световния терористичен интернационал. Русия определи мястото си - с кого е, против кого, на каква цена и докъде. Ето как изглеждат петте принципа, от които тръгва Москва:1. Русия е за активно международно сътрудничество по линия на специалните служби и предоставя, а ще предоставя и в бъдеще разузнавателна информация за инфраструктурата, месторазположението и базите за подготовка на терористи.2. Русия е готова да предостави въздушното си пространство за полети на самолети с хуманитарни товари в района на провеждане на антитерористичната операция. 3. Москва е съгласувала тази своя позиция със съюзниците си от Централна Азия. Те споделят тази позиция, като не изключват възможността да предоставят своите летища.4. Русия е готова, ако това потрябва, да вземе участие в операции за издирване и спасяване.5. Москва ще разшири сътрудничеството си с международнопризнатото правителство на Рабани и ще окаже на въоръжените му сили допълнителна помощ във вид на доставка на оръжие и бойна техника. Възможни са и други, по-дълбоки форми на сътрудничество на Русия с участниците в антитерористичната операция, посочи президентът Владимир Путин.Руският президент обясни без увъртане главното - не е възможно да воюваш в Афганистан, ако имаш зад гърба си Чечения. Путин предложи на сепаратистите почетна капитулация, а на Запада - елегантен изход от досегашното двойствено отношение към чеченския проблем. Международната антитерористична операция трябва да изреже от картата на света най-опасните точки за международната сигурност. С последните си ходове Владимир Путин практически опроверга част от своите министри. Москва не поиска неутралитет от лидерите на средноазиатските държави. Тя еднозначно подкрепи Вашингтон. Русия, освен това, обеща да окаже влияние на определени кръгове в отделни страни. Путин подчерта, че Русия ще се стреми към пълна интеграция с Европа като не изключи и НАТО Москва е готова на преговори за по-дълбоки крачки. Вземат без нас решения, а след това ни молят да ги изпълняваме, обясни сърдито Путин. Той даже заяви, че американският договор по ПРО не ни пречи.Може би най-сериозната жертва за Москва е жестът й към съюзниците от ОНД. Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия отвърнаха положително на американското питане за евентуално предоставяне на военновъздушни бази. Естествено след консултации с Русия. Състоянието на повечето военни летища в Централна Азия обаче е плачевно. САЩ ще трябва да доставят свое оборудване, а ако се готвят за по-продължителни действия, ще трябва да извършат и ремонт на пистите. В същото време руският министър на отбраната Сергей Иванов абсолютно изключи участие на руски войници в антитерористична операция в Афганистан. Ние не планираме под никаква форма свое участие там - нито с огън, нито с меч, нито с хора, заяви Иванов пред колегите си от НАТО. Той призна, че Москва от 1996 г. оказва военна помощ на Северния алианс. Узбекските и таджикските отряди от антиталибската коалиция едва ли биха могли да бъдат снабдявани с оръжие от Узбекистан или от Таджикистан, който дори не е в състояние да охранява границата с Афганистан. Не може терористите да се делят на добри и лоши, на лоши и въстаници, отбеляза руският министър на отбраната. Близостта му с президента Путин дава достатъчна представа не само за настроенията сред генералитета. Новият обрат в международните отношения обаче носи на Русия някои неприятни изненади. В бюджета за 2002 г. средната цена на нефта е определена на 23.5 долара за барел. На 24 септември обаче цената на руския нефт Urals падна до 19.50 долара за барел. ОПЕК се колебае дали да измени ценовия коридор от 22-28 долара за барел на 20-26 долара за барел. Всяко падане на цената на нефта на световния пазар с 1 долар носи загуби на руската икономика от 2 млрд. долара, заяви руският премиер Михаил Касянов. Ако досега ОПЕК можеше да задържа ръста на цените, сега тя не е в състояние да контролира падането им. Възможни бойни действия може да повлияят на предлагането, а не на търсенето на нефт, смятат и руските експерти. Руските нефтени компании обаче не смятат да ограничават износа. Вътрешната руска цена на нефта е два пъти по-ниска от световната цена. Разтревожено е и правителството, което разчиташе от високите цени на нефта да натрупа резерви за трудната 2003 г., когато плащанията по външния дълг ще стигнат критична граница. Кабинетът на Михаил Касянов може да се окаже пряко застрашен от рязко падане на цените на петрола. На Русия се пада едва 4% от световния износ на нефт - 2.8 млн. барела. Страните износителки, които не членуват в ОПЕК, добиват два пъти повече нефт от картела - 46 млн. барела. Досега след всички кризи търсенето на нефт и цените се покачваха. Сега тенденцията обаче може да се окаже обратна. Затова и някои от политиците на Запад се опитват да отгатнат с какво може да бъде купена Русия за по-обвързващи действия със САЩ и НАТО. В Германия даже бе изказана мисълта, че членство на Русия в НАТО може да придаде тежест на организацията, а и да промени изцяло архитектурата на международната сигурност. Истината е, че Русия и Западът никога не са били така близко един до друг. Дали обаче тази близост ще се превърне в единодействие, ще зависи от много обстоятелства. Глобалният сблъсък вече не е Изток - Запад, нито Север - Юг. Някогашните глобални оси са пресечени от опасни екстремистки гнезда. Необходимо е да се формулира нов модел на сигурност, който да определи границите и правилата на поведение в цивилизования свят. Владимир Путин само намекна къде би искал да види Русия. Как изглежда тя в очите на Запада? Този въпрос сега търпи интензивна еволюция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във