Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЛЕДСКАТА МОЛИТВА НА ПРЕЗИДЕНТА ПЪРВАНОВ

Президентът на републиката Георги Първанов направи своя дебют в многостранната дипломация на деветата среща на държавните глави от Централна Европа (31 май - 1 юни) в Блед, Словения. Едва ли домакините можеха да намерят по-подходящо място за срещата от сгушения в полите на Алпите ски-център, който съчетава в себе си екзотика, романтика, история и политика. Плаващите гондоли в кристално чистите води на езерото Блед, разположено сред масивни алпийски хълмове, на границата между Централна Европа и Балканите, многобройните катедрали и замъци в бароков стил напомняха по-скоро декор на Андерсенова приказка, отколкото за официална среща на най-високо равнище. Небивалите мерки за сигурност, наложени от словенските домакини, обаче бързо връщаха към реалността представителите на 16-те участващи делегации и над 400-те акредитирани журналисти. Впрочем на това прелестно място са вземани немалко исторически решения. И явно му върви на височайше присъствие, след като само преди година в залите на замъка Бърдо (б.а резиденцията на словенското правителство, в която заседаваха 16-те централноевропейски президенти) среща си дадоха първите мъже на САЩ и Русия Джордж Буш и Владимир Путин. Българският президент използва двудневния си престой в Блед, за да се запознае лично с повечето от колегите си в региона, които виждаше за първи път в качеството си на държавен глава. Върховният главнокомандващ обаче пристигна в Словения и с ясната мисия за укрепването на българските позиции за получаване на покана за членство в НАТО на срещата на върха в Прага през ноември тази година. Съвсем разбираемо впрочем, тъй като Словенската среща бе своеобразна увертюра към дългоочакваната евроатлантическа премиера на страните от Централна и Източна Европа на срещите на НАТО в Прага и на Европейския съюз в Копенхаген. В Словения се бяха събрали на едно място президентите на седемте най-вероятни нови членки на Северноатлантическия съюз, а част от тях са и сред десетте страни кандидатки за ЕС, на които предстои да приключат преговорите с Еврокомисията до края на тази година. Затова логично най-споменаваните думи през двата дни на форума бяха разширяване и общи ценности. Надеждите на страните от Централна и Източна Европа бяха обобщени от домакина на срещата - словенският президент Милан Кучан, който заяви на заключителната пресконференция, че границите на Европа трябва да се простират дотам, докъдето се споделят нейните ценности.Дали тези надежди ще станат реалност, предстои тепърва да се разбере. Което не попречи на една красива символика. Вечерта след първия ден на срещата в Блед шестнадесетте президенти бяха зарадвани с Театър на открито - представление по легендата за камбаната на желанията, потънала в живописното езеро. Местните хора разказват, че всеки, който чуе звъна й и си пожелае нещо, то се сбъдва. Държавните мъже сигурно са си пожелали нещо повече от вечерен сладкиш. В официалните си и медийни изяви в Словения Първанов не криеше, че има едно съкровено желание - през пролетта на 2003 г. да сложи подпис под индивидуалния протокол за присъединяване на България към НАТО. Мисълта за успешната чешка развръзка ясно пролича и при подбора на двустранните му срещи в Словения. Той започна разговорите си последователно с президентите на Германия Йоханес Рау и на Италия - Карло Чампи. Тази подредба бе донякъде и символичен жест към двете натовски държави, след като техни парламентаристи наложиха поименното изброяване на страните кандидатки за членство в заключителната декларация на софийската сесия на Парламентарната асамблея на пакта в края на май. В ръцете си Георги Първанов държеше и друг силен коз - папското посещение в София и заличаването на българската следа в атентата от 1981 година. И той не пропусна да го изиграе, когато това се налагаше.В речта си по време на дискусиите в замъка Бърдо българският президент акцентира отново върху геополитическите и стратегическите аргументи за присъединяването на страната ни към алианса.България заслужава да види и почувства реален резултат от усилията си за приобщаване към евроатлантическата демократична общност, подчерта Първанов. В това изречение се съдържаше неговото послание към западния свят, чийто лесен превод гласи: в момент, когато се говори за Европа на ценностите и погребване на студената война, наличието на сиви зони на Стария континент след планираното широкомащабно разширяване на двете организации е нелогично и аморално.Ако трябва да се търсят количествени резултати от усилията на българския президент да осигури максимално широка подкрепа за българската кандидатура за НАТО, те могат да бъдат калкулирани в ясно поетия ангажимент от страна на италианския президент Чампи и унгарския му колега Ференц Мадл да подкрепят България през ноември в Прага. Подобно обещание той получи и от чешкия президент Хавел, който ще бъде домакин на историческия за алианса съвет през есента на тази година.Подобряването на образа на страната, често споменавана като изоставаща в преговорите за Европейския съюз, също влизаше сред тактическите приоритети на държавния глава при визитата в Словения. Ала му беше много трудно да приведе съществени икономически аргументи в тази насока. Вероятно това бе и една от причините Първанов да заложи в по-голяма степен на регионалното сътрудничество на Балканите, отколкото да акцентира на европейските ни блянове. Така ключови се оказаха разговорите му с президентите на Югославия - Воислав Кощуница, и на Македония - Борис Трайковски. Тримата са били категорични, че времето за осигуряване на финансирането на важните инфраструктурни проекти като магистралите София- Ниш и София-Скопие неумолимо изтича. В отговор на въпрос на БАНКЕРЪ Георги Първанов даде да се разбере, че България не крие разочарованието си от Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и е решена да търси алтернативни източници на финансиране.Извън българския стан новините от словенската среща дойдоха най-вече от подписването на двустранно споразумение за сътрудничество между Югославия и Хърватска, което ще регламентира връзките между две от бившите воюващи страни в югоконфликта.Важна стъпка в процеса на разширяване на Европейския съюз може да се окаже договорената за септември среща на високо равнище между президентите на Австрия Томас Клестил и на Чехия Вацлав Хавел. Очаква се тогава двамата да обсъдят спорните въпроси за декретите Бенеш от времето след края на Втората световна война, с които се национализира имуществото на част от германското население, което сега живее в Австрия, и пускането на първия реактор на чешката атомна електроцентрала Темелин. Любопитна подробност е, че именно Клестил и Хавел са сред инициаторите за провеждането на първата среща на президентите от Централна Европа през 1993 г. в Залцбруг. България направи прощъпалник на такъв род срещи през 1998 г. с участието на Петър Стоянов в Левоча, Словакия. Характерното за тях е, че не са институционализирани и представляват свободен обмен на мисли по най-актуалните теми за развитието на региона. Така дискусиите между президентите рядко раждат горещи новини. В дипломацията обаче до големите цели се стига и с малки стъпки.Надеждата е, че България направи такава стъпка на деветата среща на президентите на Централна Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във