Банкеръ Weekly

Общество и политика

БИЗНЕСЪТ В КОСМОСА МОЖЕ ДА НОСИ ПО 120 МЛРД. ДОЛАРА ГОДИШНО

Космическият център Кенеди, 25 септември 1997 година. Шели Харисън нервно поглежда нагоре, докато космическата совалка започва бавно да се издига като изгряващо слънце. Харисън не е представител на НАСА, нито пък някой от астронавтите му е роднина. Той е тук, защото неговата компания Spacehab изпраща на борда на совалката апаратура за 15 млн. щ. долара.


Досега космическият бизнес в САЩ се осъществяваше от правителството - казва Джон Маклюки, шеф на отдела за космическа дейност на Boeing. Днес центърът се измества към по-агресивната търговска дейност на частни компании и фирми.


Според последното изследване на Spase Vest годишно от космически бизнес се печелят около 85 млрд. щ. долара, като до 2000 г. печалбите могат да достигнат 120 млрд. щ. долара. И което е още по-важно - тази зона на човешката дейност, която доскоро бе смятана за недостъпна за по-малки предприемачи, днес се превръща в плодородна почва за иновационен бизнес.


Доста американски фирми вече печелят от бизнеса, простиращ се от изстрелването и обслужването на търговски спътници до създаването на компоненти и детайли за космически апарати. Ключът към тази нова тенденция е


огромното търсене на нови сателити


Например Моtorola възнамерява да включи 66 спътника в своята нова система за мобилни телефони Iridium. Loral Space Communications Globalstar e предвидил за своя проект 48 нови сателита. Най-амбициозен е проектът на Craig McCaw's Teledisc, за изпълнението на който ще са нужни 288 сателита, които ще изградят една своеобразна спътникова Интернет-мрежа в Космоса. Тези проекти не само ще позволят да се печели от изстрелването на нови сателити, но и ще спомогнат за създаването на един нов пазар - ще развият космическата търговия.


В Америка почти всеки ден никнат млади фирми на бивши служители на НАСА, които се надяват да спечелят от своя опит и способности - и именно те ще бъдат носителите на новата тенденция. Компании като Spacehab нямат друг избор освен постоянно да намаляват стойността на произвежданите космически апарати, за да могат да разгърнат там своя бизнес. По ирония на съдбата Spacehab започна своята дейност като фирма за туристически услуги в Космоса. Нейният основател Боб Ситрон се е занимавал в миналото с бизнестуризъм и изграждане на радарни станции за спътници.


Повратен момент в биографията на Spacehab бе експлозията на совалката Чаланджър на 28 януари 1986 година. Тогава полетите бяха прекратени и това отмени близо 400 космически експеримента. Те се трупаха постоянно и нямаше да могат да бъдат изпълнени дори след подновяването на полетите, тъй като лабораторията на борда на совалката бе твърде малка. Тогава Spacehab реши да увеличи ефективното пространство на космическия кораб, като създаде специални модули, които да могат да поемат повече експерименти. Изглежда просто: Spacehab вижда ниша и веднага се намества, за да я запълни. Всъщност нещата съвсем не стояха така.


Spacehab е първата фирма


която се заема сама да инвестира в рисков проект, от който НАСА не се нуждае пряко. Движещата сила зад този риск бе Харисън. През 1990 г. фирмата предлага цена от 184 млн. щ. долара за изработката на модули, които да позволят в продължение на шест полета на совалката да се извършат 200 експеримента. Офертата била примамлива, защото ако НАСА реши да поръча същите модули по досегашната система за изпълнение, цената на проекта би надхвърлила 1 млрд. щ. долара.


Днес тези модули се използват не само за осъществяване на космически експерименти, но и като товарно отделение за доставка на съоръжения и продукти в Космоса, например до станцията Мир. Освен с правителството компанията сега работи с Boeing, Моtоrоlа, Lockheed Martin и Русия. Печалбите също не са за пренебрегване. Само за последните десет месеца компанията е спечелила над 14 млн. щ. долара.


Човекът на Луната


Бизнесът на Kistler Aerospace e още по-амбициозен. Компанията смята да създаде евтин космически носители за многократно ползване, който ще извежда в орбита спътници на много по-ниска цена от сегашната - 10 000 щ. долара за фунт тегло. Потребностите от подобни услуги ще бъдат огромни - през следващите десет години е запланувано извеждането в околоземна орбита на 2000 нови спътника. Значителна част от тях ще трябва да бъде подменяна на всеки пет години. Залогът е голям. Предизвикателството също: Kistler Aerospace се намесва в бизнеса на Lockheed Martin и Boeing, без да получава никаква финансова подкрепа от НАСА. Но ако компанията успее, тя ще докаже, че дори без бюджетни субсидии една частна компания може успешно да прехвърля конкурентната си борба на космическа територия.


Основателите на Kistler Aerospace са издънки на Spacehab - Уолтър Кислър е един от първите инвеститори в Spacehab, а другият е Боб Ситрон. Те решили да съберат достатъчно влиятелни хора за борда на директорите на новата компания. Така се срещнали със 76-годишния Джордж Мюлер - човека, който изпрати първия космонавт на Луната. По онова време той е директор на програмата Аполо, а така също и на проектите Джемини, Сатурн и Скайлаб. Той е и бащата на концепцията за космическата совалка, която по-късно предостави за осъществяване на своите приемници. Двамата му споделили плановете си, а той на свой ред ги изненадал с предложението си да стане изпълнителен директор на новата компания. Мюлер се съгласил да проектира новия летателен апарат, ако двамата гарантират финансирането.


Изчисленията сочели, че за производството на две ракети-носители компанията се нуждаела от 500 млн. щ. долара. Мюлер намерил изход. Той се свързал с международния финансов магнат Джон Уанг и го поканил да стане президент на компанията. Уанг пък привлякъл Джон Маккоу (брат на Грег Маккоу), Ти Ей Уилсън (бивш шеф на Boeing от 1969 до 1986 г.) и Тони Куело (бивш парламентарен лидер на републиканците в Конгреса). В компанията били привлечени още куп светила: главните инженери, създали космическия кораб Аполо, бомбардировача Б-2, космическата совалка и американската орбитална станция. Целта им била да създадат двустепенен космически кораб за многократно използване. Когато обаче се свързали с Rockwell International и поискали сътрудничество, от компанията им отговорили, че подобно съоръжение не може да бъде създадено за по-малко от 2 млрд. щ. долара. Тогава решили да се справят сами. Използвайки извадени от нафталина 25-годишни руски ракетни двигатели, те проектирали космическия носител К-1, който можел да изведе в орбита 10 000 фунта товар на цена, равна на половина от цената на използваните в момента ракети. И двете степени на ракетата се приземяват с парашути и чували могат да се използват отново. Компанията Loral вече е сключила договор за 100 млн. долара за извеждане в Космоса на свои спътници. Първите пробни полети започват още през следващия месец, а Kistler сe надява през 1999 г. да предложи официално своите търговски услуги.


Старите гиганти


Boeing и Lockheed Martin обаче не изостават. През тази година двете компании се надяват космосът да им донесе солидни приходи - съответно 7 млрд. и 4 млрд. щ. долара. Boeing хвърли доста средства за разработката на последните версии на ракетите Атлас и Делта, които се използват за изстрелване на спътници за търговски цели. НАСА инвестира близо 1 млрд. щ. долара в проектите на Lockheed Martin за създаване на совалков космически апарат Х-33. Ако той се окаже сполучлив, в близко бъдеще Х-33 ще стане прототип на свръхмодерния космически кораб VentureStar, който трябва да замести сегашните совалки. С това ще се сложи началото и на големия частен бизнес в Космоса. Според договора НАСА няма да плати нито цент повече за изграждане на флотилията от космически апарати VentureStar. Lockheed ще трябва сам да инвестира 5 млрд. щ. долара за тяхното създаване и експлоатация.


НАСА вече съобщи, че се отказва от контрола върху бъдещата космическа флотилия и предприема стъпки за приватизиране на проекта Космическа совалка. Причината се крие в натиска, на който НАСА е подложена заради оскъдния си годишен бюджет от 14 млрд. долара, постоянно орязван от Конгреса. Главният административен директор на НАСА Даниъл Голдин още миналата година призна, че НАСА се изтегля от бизнеса в ниска орбита около Земята. Факт е, че голяма част от операциите със совалката се осъществяват от частната компания United Space Alliance (USA), съвместно предприятие на Lockheed и Boeing.


Другият доходен проект, който НАСА ще предостави на бъдещи инвеститори, е изграждането на космическа орбитална станция на стойност 60 млрд. щ. долара, която трябва да заработи до 2003 година. Още през юни миналата година Даниъл Голдин спомена, че след като станцията бъде изградена, тя ще бъде предложена за търговска експлоатация.


Нови пространства пред бизнеса


До края на хилядолетието бизнесът ще навлезе в нови области: Gloabal Positioning Satelite например предлага нова услуга на националната транспортна система в САЩ - спътникова навигация за автомобилите, която ще позволи да се избягнат задръстванията по главните пътища, да се избират най-подходящите маршрути и да се предотвратяват повечето катастрофи. Hughes Electronics' Direct TV e най-бързо развиващият се електронен потребителски продукт за цялата история на бизнеса.


Orbital Sciences в момента създава своя мрежа от 28 спътника, които ще дадат възможност на транспортните фирми да следят всяко движение на своите автомобили навсякъде по света. Със същите съоръжения ще могат да се наблюдават и контролират авариите по магистралните газопроводи и нефтопроводи.


Спътниците за дистанционно изображение са друга развиваща се област. Space Imaging EOSAT, отново издънка на Lockheed Martin и на компанията Raytheon, ще пусне в околоземна орбита първия спътник, който ще може да прави снимки с разделителна способност до един метър. Всяко изображение ще струва 40% по-евтино от правените в момента снимки от въздуха. Всяко правителство по света може да направи поръчки за снимки на своята територия, които ще му дадат възможност да укрепи своята национална сигурност.


Но вероятно най-широки възможности за развитие на космическия бизнес ще предостави най-амбициозният космически проект досега: създаването на международна орбитална станция. Boeing, който изгражда американската част от проекта, вече изчисли, че първоначалните разходи ще бъдат надхвърлени с близо 600 млн. щ. долара. Това принуди НАСА да се откаже от някои от първоначално планираните компоненти. Именно тук частните фирми могат да се намесят, предлагайки на правителството да създадат тези компоненти на по-ниски цени. И неслучайно първа се намеси Spacehab. Компанията ще създава рентгенова кристалографска лаборатория, в която ще се получават нови видове лекарства чрез разчупване структурата на протеиновите кристали в условията на нулева гравитация.


Своите възможности за развитие на космическия бизнес виждат и другите участници в проекта за международната космическа станция - Mitsubishi от Япония, Daimler Benz Aerospace от Германия, Rocket Space Corp. Energia от Русия и Alenia от Италия.


Не е далеч моментът, когато повдигайки поглед, ще виждаме тези имена, изписани на нощния небосклон. Това ще бъдат новите рекламни билбордове, на които сега е изписано само с големи букви: Космосът е отворен за бизнес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във