Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЮДЖЕТЪТ ЗА 1997 ГОДИНА - ОГЛЕДАЛО НА ВАЛУТНИЯ БОРД

Бюджетните резултати за
1997 г. бяха отчетени от финансовия министър Муравей Радев като
уникални. Той посочи, че са спазени изискванията за всички показатели
- дефицит, общ размер на приходите, данъчни постъпления. Разходите
пък не са нахвърлили значително предвидените размери. Според финансовия
министър за пръв път от пет години насам приетият бюджет не е
актуализиран и в рамките на шест месеца са приети бюджетите за
текущата (става дума за 1997) и за следващата (1998) година. Муравей
Радев не пропусна да отбележи, че тези резултати са станали възможни
благодарение на благоприятния тренд на макроикономическите индикатори
- лихвени равнища, инфлация, движение на брутния вътрешен продукт
и на валутния курс. А общо положителната картина е следствие от
дисциплиниращия ефект на Валутния борд.


В интерес на истината
финансовите аналитици и макроикономистите сбъркаха в прогнозите
си, а оттам и в цифрите, които заложиха в бюджета за 1997 г.,
точно толкова, колкото и през 1995, и през 1996 година. Само че
този път грешката им дойде от прекаления песимизъм и презастраховане
и не доведе до фатални за държавните финанси резултати.


Оживление в икономиката


Пълният стопански и финансов
хаос в края на 1996 и началото на 1997 г. доведе до колапс в производствения
сектор. В края на 1996 г. спадът в БВП бе 11%, а към март 1997
г. той достигна 12 процента. В бюджета за миналата година се предвиждаше
спадът в БВП да е 7.4% и бе задържан на това равнище. Това означава,
че след въвеждането на Валутния борд тенденцията към спадане на
БВП е пречупена и дори през последните няколко месеца на годината
той расте с 4.5 процента.


Инфлацията бе в рамките
на предвиденото


След първите три месеца
на 1997 г. повечето анализатори смятаха, че ще приключим годината
с огромна инфлация. Най-големите оптимисти предричаха 610 процента.
Заложената в бюджета инфлация от 566% изглеждаше недостижима.
В края на 1997 г. обаче се оказа, че тя е напълно реална - постигнатата
величина бе 578 процента. Инфлацията не прехвърли значително прогнозираните
рамки благодарение на стабилността на националната валута, на
осигуреното външно финансиране и на преизпълнението на бюджетните
приходи.


Неочаквано нисък лихвен
процент


Именно по-високите приходи
в бюджета ограничиха необходимостта от пласирането на големи емисии
държавни ценни книжа. Те бяха между малкото бързоликвидни и доходоносни
финансови инструменти, в които банките можеха да влагат парите
си. Затова търсенето на тези ценни книжа бе голямо, а предлагането
им постоянно намаляваше и бе естествено да се получи стремително
падане на доходността им. А заедно с нея намаля и лихвата. През
септември тя слезе под 5% годишно. Само за сравнение - по това
време шестмесечният LIBOR бе 5.5% годишно. От септември до края
на годината лихвата плавно се увеличаваше, като към 31 декември
1997 г. тя бе 6.7% годишно, но въпреки това остана много под песимистичната
бюджетна рамка, която предвиждаше над пет пъти по-високо равнище.


Международната финансова
криза обезцени лева спрямо долара


Валутният борд допринесе
и за стабилизирането на националната валута - друг сериозен фактор
за снижаването на лихвените равнища. В края на 1997 г. курсът
на лева бе 1776 лв. за долар при планирани 1770 лв., а средногодишният
- 1682 лв. при заложени в бюджета 1643 лв. за долар. Очакванията
на съставителите на бюджета за валутния курс можеха напълно да
се сбъднат, ако не бе кризата, обхванала азиатските пазари, която
обезцени марката спрямо долара. А левът бе привързан именно към
германската валута. Някои побързаха да предскажат скорошна преоценка
на равнищата, на които бе фиксиран левът. Тези прогнози обаче
не почиваха на реални икономически фактори и не се покриваха с
намеренията на правителството. В средата на януари тази година
финансовият министър Муравей Радев заяви: Няма да коментирам
нивото, на което бе фиксиран курсът - 1000 лв. за 1 г. марка.
Този е валутният курс на борда през тази година, надявам се, че
и през следващите три.


Валутният резерв се доближи
до 2.5 млрд. щ. долара


Стабилизационната програма
на правителството и мерките за прилагането й ни върнаха доверието
на международните финансови институции, а оттам и външното финансиране
и чуждестранни инвестиции. Това се отрази и на валутния резерв.
В бюджета бе планирано той да достигне 1947 млн. щ. долара. В
края на годината в него имаше 2483 млн. щ. долара.


Пресата не пропусна да
отбележи, че през 1997 г. външният дълг е нараснал до 9.9 млрд.
щ. долара. Правителствените експерти обаче побързаха да парират,
че няма основание за притеснения. Те подчертаха факта, че в края
на 1997 г. валутните резерви покриват 25% от общия размер на дълга
и надхвърлят 2.2 пъти сумата на плащанията към външни кредитори
за 1998 г. - около 1.1 млрд. щ. долара. А в края на 1996 г. валутният
резерв е покривал само 9% от общия размер на външния дълг и под
80% от плащанията за 1997 година.


Портфейлите на населението
се понапълниха


Поне така твърди Муравей
Радев.


Средната работна
заплата в края на 1997 г. в реално изражение общо за страната
е нараснала със 123%, в бюджетната сфера - със 134%, а минималната
работна заплата - със 122 процента. Средната пенсия се е увеличила
със 133 процента - съобщи финансовият министър.


Парите за това увеличение
на доходите са от преизпълнението - с 653 млрд. лв., на приходната
част на бюджета. С над 405 млрд. лв. от тях са ликвидирани натрупаните
с години бюджетни просрочия предимно към здравеопазването, покрити
са отоплителните и енергийните му разходи, а също и тези на образованието,
на отбраната и на сигурността за целия зимен сезон. Останалата
част от преизпълнението на приходите - 248 млрд. лв., плюс икономисаните
от ниския лихвен процент 254 млрд. лв., или общо 502 млрд. лв.
са дали възможност бюджетният дефицит в края на годината да е
515 млрд. лв. - само 3.1% от БВП.

Facebook logo
Бъдете с нас и във