Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЮДЖЕТЪТ ЩЕ БЪДЕ ДОБЪР, КОГАТО УСПЕЕМ ДА ГО ИЗПЪЛНИМ

Вариант, разработен от
Банкеръ намира отражение в бюджетните схеми


Ако трябва с едно изречение
да се формулират чувствата на народните представители при последното
гласуване на финансовата конституция на страната за
1997 г., като че ли най-подходящо се оказва това на председателя
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол Йордан Цонев:
Бюджетът ще бъде добър, когато успеем да го изпълним.
Всъщност причините за безпокойството са ясни - за първи път страната
приема бюджет в условия на Валутен борд. За разлика от предишните
години този път сметките на правителството на Иван Костов трябва
да излязат точни. Защото ще се наложи бюджетът да бъде изпълнен
без превишение на определения дефицит и без инфлационно кредитиране
на държавата от страна на Централната банка.


Рестриктивен или социален
е приетият бюджет? Управляващото мнозинство го окачестви като
социален поради големия дял спрямо БВП на плащанията, свързани
със заплати, пенсии, осигуровки и помощи. Левицата определи тази
позиция като цинична поради наложеното от тежката икономическа
ситуация съкращение на реалните суми, отделени за образование
и здравеопазване. Но в интерес на истината е необходимо да подчертаем,
че за първи път от началото на реформата финансовият план на държавата
е подчинен на либералните икономически принципи. Той слага началото
на една дългоочаквана тенденция на намаляване на намесата на държавата
в икономиката - едно от основните условия за успешна структурна
реформа.


Депутатът от БСП Никола
Койчев обвини правителството в монетаристки уклон
и отбеляза, че данъчните приходи са занижени спрямо стандартите
на Европейския съюз. Делът им в бюджета за 1997 г. е 24.8% от
БВП, докато според Койчев средната стойност за страните от ЕС
е 34 процента. Но все още обаче не е ясно как населението ще се
адаптира към новите реалности - да плаща от джоба си за по-добро
качество на образованието, здравеопазването и административните
услуги. По тази причина относително ниското равнище на данъчните
ставки е единственият резерв, останал на гражданите и фирмите
в навечерието на въвеждането на Валутния борд.


Докато хората трябва да
се опитат да просъществуват поне една година при ниво на средната
заплата, близко до това в развиващите се страни, бизнесмените
са длъжни да използват същото време, за да се научат да работят
в условия на фиксиран валутен курс, ниска инфлация и нарастваща
външна конкуренция.


За да не излезе бюджетът
на червено още през есента, е необходимо правителството
да намери добрия данъчен баланс. Още повече, че финансовият министър
Муравей Радев обеща до края на тази година да няма увеличаване
на данъчните ставки. Очевидно стратегията на кабинета е да създаде
паричен резерв, който позволява да бъдат посрещнати всички изненади,
свързани с данъчните приходи. Но във всички случаи официалния
бюджетен запас, равен на 10% от разходите, няма да е достатъчен,
ако не бъдат събрани прогнозните постъпления от ДДС и акцизите.
Те се равняват на 1259 млрд. лв., или около една трета от всички
данъчни приходи за 1997 година. Но за да се достигнат и дори надхвърлят
тези приходи, е необходима изключително добра координация между
данъчните и митническите власти от една страна, и правоохранителните
органи, от друга. Такава до момента липсва. Доказателство са абсурдно
ниските постъпления от акцизи върху алкохола и цигарите за миналата
година - едва около 150 млн. лева. За сравнение само временният
(на практика контрабанден) внос на алкохол от януари досега е
на стойност 6 млрд. лева.


Въпреки че държавните
разходи в бюджета за 1997 г. са сведени до минимум, в последния
момент депутатите стигнаха до съгласие за няколко важни държавни
финансирания. По предложение на депутата Светослав Лучников бе
увеличен бюджетът на съдебната система. Тя получи субсидия, по-голяма
с 6 млрд. лв. от първоначално предвидената. Субсидията за приключване
на поземлената реформа пък бе увеличена от около 3 млрд. на 11
млрд. лева.


Одобрено бе и предложението
държавата да поеме задълженията на авиокомпания Балкан
към МИНЕРАЛБАНК, ПЧБ, Стопанска банка и БАЛКАНБАНК. Общата сума
на тези дългове е 21.621 млн. щ. долара без лихвите. Според министър
Муравей Радев това решение ще даде възможност на правителството
да приватизира успешно авиокомпанията и да избегне потенциални
загуби от 150-200 млн. щ. долара, в случай че тя бъде ликвидирана.
Това е един от вариантите, които предложи и вестник Банкеръ
(бр.20/19.05.1997 г.) в своя публикация под заглавие Балканбанк
и Стопанска банка предлагат авиокомпания Балкан да им върне 18,7
млн. долара. В редакционния коментар се предлагаше държавата
да поеме дълга на авиокомпанията към българските банки. За целта
задълженията на обявените в несъстоятелност МИНЕРАЛБАНК, ТСБанк
и ПЧБ към бюджета могат да се прихванат за сметка на вземанията
им към Балкан. Държавата ще плати ефективно само на
Стопанска банка и на БАЛКАНБАНК. Така бюджетът се превръща в основен
кредитор на авиокомпанията, като взманията му от нея нарастват
до 37 млн.щ. долара и 1.4 млрд.лв., които националния превозвач
дължи на Министерството на финансите. Тези вземания, предложи
тогава вестник Банкеръ могат да се апортират в увеличението
на капитала на Балкан и след това от евентуалния купувач
да се поиска цена около 40 млн.долара - сума, с която държавата
би покрила поне разходите си по консолидирането на дълга на авиокомпанията
към банките, а с получените пари бюджетът би покрил разходите
си за изплатените депозити на клиентите на обявените в несъстоятелност
кредитни институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във