Банкеръ Weekly

Общество и политика

БИТКАТА ЗА СЛЕДВОЕНЕН ИРАК ПРОДЪЛЖАВА

Дори най-големите корпоративни акули понякога падат жертва на политически интереси. Най-пресният пример е изключването на щатския гигант Халибъртън (Halliburton) от надпреварата за тлъстите правителствени договори за възстановяването на следвоенен Ирак. Американската Агенция за международно развитие (US Agency for International Development) официално съобщи на 31 март, че компанията не е между финалистите за получаването на първия възстановителен договор на стойност 600 млн. щ. долара. Крайният победител все още не е известен, но се очаква да бъде огласен след 7 април. Вашингтон се сблъска със сериозна международна критика още в средата на февруари, когато обяви, че само щатски фирми ще участват във възстановяването на Ирак след края на войната, тъй като американската икономика понасяла основна част от финансовия товар на конфликта. В подкрепа на решението на администрацията на Буш Агенцията за международно развитие покани водещи американски компании да участват в наддаването за първия двадесет и един месечен договор, касаещ инфраструктурата на следвоенен Ирак. И шестте поканени обаче: Халибъртън, Бехтел груп (Bechtel Group), Флуор (Fluor), Парсънс (Parsons), Луи Бергер груп (Louis Berger Group) и Уошингтън груп интърнешънъл (Washington Group International), се оказаха с подозрително дебели политически връзки. Заговори се дори, че Белият дом е намерил подходящ начин да си върне редица предизборни услуги. Под натиска на общественото мнение Вашингтон се отказа от обичайните заподозрени, сред които на първо място бе Халибъртън (в периода 1995-2000 г. тя бе управлявана от сегашния вицепрезидент на САЩ Дик Чейни). Компанията все пак бе компенсирана с договор за гасене на запалените иракски нефтени кладенци и възстановяване на нормалната петролодобивна дейност след края на войната. Стойността му така и не бе разкрита.Всъщност все още не е ясно дали Халибъртън сама се е отказала от надпреварата, дали администрацията на Буш-младши я е помолила да отстъпи, или просто офертата й не е била достатъчно добра. Според високопоставен служител в ООН (цитиран анонимно от сп. Нюзуийк), най-вероятно се е преценило, че възстановителните договори за Ирак не си заслужават обществената неприязън, която компанията би си навлякла, ако въпреки всичко се вреди за парче от баницата. В крайна сметка успехът на основния бизнес на Халибъртън - нефтения, до голяма степен зависи от положителния й образ, който тя се опитва да поддържа и в Щатите, и пред арабския свят. Същият служител изказва и широкоподкрепяното предположение, че мощната американска фирма ще предпочете тихичко да се включи в следвоенното възстановяване, но на заден план - като подизпълнител. Противоречията около възстановителните договори изостриха и отношенията между двамата най-близки съюзници в коалицията за разоръжаването на Саддам - Съединените щати и Великобритания. Миналата седмица, при срещата си в американската военна база Кемп Дейвид, Буш и Тони Блеър водиха открити пазарлъци каква роля да бъде дадена на Обединените нации в следвоенен Ирак. Щатският военен министър Доналд Ръмсфелд настоя за скоростен, ефикасен възстановителен план под ръководството на САЩ в противовес на възприетата от ООН практика в случаите с Босна, Косово и Източен Тимор. Блеър обаче, който е подложен на ужасен политически натиск и в самата Великобритания, се превърна в говорител на интересите на ООН. Така или иначе, дори такива големи и утвърдени английски строителни фирми като Костейн (Costain) и Балфур Бийти (Balfour Beatty) не бяха поканени в първоначалните наддавания, макар че британските войски се бият рамо до рамо с американците в Ирак. Общественото мнение в Англия бе особено възмутено, когато на 25 март щатската компания Стивдоринг сървисиз ъв Америка (Stevedoring Services of America) спечели възстановителния договор за иракското пристанище Ум Каср на стойност 4.8 млн. щ. долара. А то де факто е под британски военен контрол и редица английски фирми бяха заинтересувани от поръчката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във