Банкеръ Weekly

Общество и политика

Битката за референдума продължава

Битката за референдума се пренася на терена на Темида. Делото, от което се очаква да реанимира погребаната от депутатите идея народът да определи как да се гласува, е насрочено за 17 септември. Най-ранната дата обаче, на която може да се чака каквото и да е решение, ще е догодина, когато предсрочните избори вече ще са отминали.


Предложението за референдум по трите въпроса: за мажоритарен избор на народни представители, въвеждане на задължително гласуване и възможност за електронен вот, съвсем очаквано бе отхвърлено от парламента. Въпреки че на 17 юни депутатите три часа се замеряха с истерични обвинения и кухи декларации, никой не си правеше илюзии, че референдумът ще мине - в крайна сметка никой от сегашните безгласни и безлики послушковци, които търкат банките в Народното събрание, няма интерес от това. Така че изненадани нямаше.


Да припомним историята: инициативата тръгна първо от президента, но народните представители я пратиха в девета глуха за месеци, като категорично отказаха да я внесат за гласуване в залата. После инициативен комитет, начело с професора-конституционалист Георги Близнашки, подкрепен от ГЕРБ, събраха подписка с над 500 хил. имена и ЕГН-та на българи, които искат да има такъв референдум. Но проверката на ГРАО показа, че голяма част от подписите са "некоректни" - заради разминаване в адреси, данни или непълни ЕГН-та. А без 500 хил. валидни подписа Народното събрание не е задължено да свика референдум. След гафа инициативният комитет поиска срок, за да допълни подписката, само че шефът на парламента Михаил Миков отказа, а парламентарната правна комисия бе готова с радост да запрати целия случай окончателно в "кръглата папка". Точно тогава ДПС реши да дръпне коалиционното килимче под краката на кабинета, а Станишев реши да си връща с въвеждането на задължително гласуване. Което наложи и двете искания за референдум по спешност да бъдат изтупани от прахта и пробутани в дневния ред на Народното събрание.


Дебатите потвърдиха това, което предварително бе ясно. ДПС винаги е било категорично против всяка мажоритарност, а задължителният вот определено не бил в техен интерес. Същото мислят и червените, но като каза лидерът им, че трябва да се гласува задължително, нямаше накъде и обърнаха палачинката. ГЕРБ пък, докато бяха на власт, премахнаха дори мижавата възможност за преференциално гласуване, така че трудно вдъхваха доверие с призивите си за смяна на изборния модел.


Що се отнася до чисто правните аргументи - такива почти нямаше. Те очевидно ще се чуят чак през септември в съда. Ако магистратите се произнесат в полза на Инициативния комитет, е много вероятно парламентът да се занимае с въпроса още веднъж, макар и в необозримо бъдеще и в още по-необозрим състав. Отсега е ясно само твърдото нежелание на властта за каквато и да било промяна в сатуквото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във