Банкеръ Weekly

Общество и политика

БИТКАТА ЗА НАДМОЩИЕ РАЗКЪСВА ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ ФОНДОВЕ

Малцина посветени можеха
да предвидят невероятното шоу в което прерасна общото събрание
на Българо-холандския приватизационен фонд миналия понеделник.
Регистрацията за събранието на фонда започна ден по-рано - на
25 януари - неделя. Минути преди обявения за началото му час -
11, пред НДК вече чакаше тълпа от 200-300 души, която непрекъснато
растеше. Няколко часа по-късно желаещите да вземат участие в акционерното
събрание вече бяха 2000-3000 души. Това естествено предизвика
невъобразим хаос пред регистрационните бюра, който бе удържан
със сериозни усилия от организаторите. Самата регистрация пък
отне близо седем часа и завърши окончателно малко след 18 часа.
За справка - десетина дни по-рано на общото събрание на ОБПФ Доверие
присъстваха не повече от 200 акционери и дневният ред бе преодолян
за около 2 часа.


Естествено, многочасовите
блъсканици изнервиха акционерите на Българо-холандския приватизационен
фонд и зала 3 на НДК бе изпълнена от недоволстващи хора, готови
да освиркат първия, който се появи на трибуната. В тези часове
се очерта и


завръзката на конфликта


Оказа се, че превес сред
присъстващите имат няколко групи, които са успели да съберат от
притежателите на акции голям брой пълномощни. Нещо повече - именно
обикалянето на агенти по домовете доведе на събранието
този голям брой дребни акционери. В залата имаше представители
на 39.58% от капитала на фонда. Както е известно, акционерите
на дружеството са близо 176 754 души, докато учредителите - Българска
пощенска банка и ING, държат общо едва 0.486% от капитала.


Според официалната версия,
разказана от изпълнителния директор на фонда Серафим Петров от
трибуната на събранието, управителите на дружеството са наели
фирмата НСК на бившия директор Технология
в Центъра за масова приватизация Илия Божинов да разнесе по домовете
депозитарните разписки на акционерите. Разходът за тази услуга,
пак според Серафим Петров, е струвал на фонда по около 150 лв.
на разписка. Изпълнителният директор не спомена да е поръчвал
и събиране на пълномощни, но фирмата на Илия Божинов бе направила
и това. Така упълномощени да гласуват на събранието, освен самия
шеф на НСК, се оказаха и представителите на инвестиционния
посредник Хеджър - Максим Димов, Владимир Вълчев и
Иван Златинов, както и господата Мирослав Севлиевски (познат като
шеф на Българското сдружение за честни избори и граждански права)
и Иван Станчов (бивш външен министър в правителството на Стефан
Софиянски). Иван Станчов и Максим Димов са директори на FRAMLINGTON
BULGARIA FUND LIMITED. Дружеството е регистрирано в офшорната
зона Бермуда с цел инвестиции в ценни книжа на българския капиталов
пазар. В България г-н Мирослав Севлиевски движи инвестициите на
фонда, като основно транзакциите се извършват през инвестиционния
посредник Хеджър. Според Николай Банев, споменатата
по-горе група от хора се е опитала преди известно време да сложи
свои представители и в приватизационен фонд АКБ Форес
- пак чрез събиране на пълномощни. Г-н Банев обаче поясни, че
ръководството на фонда е успяло да запази местата си. Все пак
предстои Върховният съд да си каже тежката дума по претенциите
на част от акционерите, които настояват събранието на АКБ
форес да се обяви за нелегитимно поради допуснати пропуски
и нарушения при организацията.


Но да се върнем на Българо-холандския
фонд.


Втората малка група, която
беше събирала пълномощни от акционерите му, са представителите
на инвестиционния посредник София инвест брокеридж.
Третият по-мощен играч бе отборът на Евробанк - също с голям брой
пълномощни.


Най-изненадани от появата
на много големи играчи


бяха представителите на
холандската ING Bank. След многобройни разговори по коридорите
на НДК пръв на трибуната в зала 3 застана шефът на банката Томас
Муньос. В емоционална реч той зарадва акционерите с новината,
че ще се раздаде 100% дивидент, или 1000 лв. на акция. Г-н Муньос
заяви, че банката се оттегля от фонда поради юридическата невъзможност
да участва в холдингова структура. Като очевидец на събитията
ми е много трудно да повярвам на думите на г-н Муньос, въпреки
многобройните интервюта, дадени след това в същата насока, и допълнени
с новината, че акциите на банката от фонда ще бъдат дарени на
Американския университет в България.


В предложенията за допълнение
и изменение на устава надлежно бе записано, че новият холдинг,
в който се преобразува фондът, трябва да се казва Българо-холандски
холдинг АД. Едва в своето изказване пред акционерите г-н
Муньос предложи от наименованието да отпадне думата холандски
и така бе прието името Българска холдингова компания. Напускайки
трибуната, г-н Муньос и представителите на ING се усамотиха в
малка стаичка в края на залата, в която бяха последвани както
от големите играчи, така и от членовете на надзорния
съвет Христо Друмев (избран като представител на БПБ) и професор
Юлия Дилова (представител на ING). Според добре информиран източник
г-н Муньос е провел разговор с високопоставен член на правителството,
за да го информира за създадената ситуация и може би да поиска
съвет.


За успокоение на инвеститорите


беше заявено, че ING ще
остане свързана с холдинга, като стане банка депозитар и по този
начин замени ТБ Биохим.


Голямата битка на събранието,
започнала задкулисно и завършила в ранните часове на 27 януари
пред останалите до края акционери, бе заради т.5 от дневния ред.
Тя предвиждаше промяна в състава на надзорния съвет, от който
да бъде освободен бившият изпълнителен директор на БПБ Момчил
Андреев, тъй като от девет месеца той работи в Raiffaisenbank.
В дългите следобедни часове преди събранието се преговаряше за
новото лице на освободеното място. Представителите на групата
НСК, Хеджър и Framlington
се надяваха, че ще постигнат съгласие с останалите големи играчи
за кандидатурата на Иван Станчов.


От Евробанк бяха обещали,
че ще подкрепят оставането на Христо Друмев и Юлия Дилова в надзорния
съвет - и в началото на преговорите вероятно са се надявали, че
така ще могат да си сътрудничат с двете банки - ING и БПБ, при
обслужването на 102-те предприятия, в които фондът има някакво
участие.


Пощенска банка пък настояваше
като трето лице в надзорния съвет на фонда да бъде избран бившият
вицепремиер и ликвидатор на БЗПБ Хараламби Анчев.


Невъзможността да се постигне
компромис


накара Евробанк да постави
своята кандидатура като юридическо лице за трети член на надзорния
съвет. Дори беше обещано публично, че представителят на кредитната
институция ще бъде Хараламби Анчев (виж стенограмата). Разбрали,
че компромис не е възможен, господата Иван Станчов, Мирослав Севлиевски,
Максим Димов, Владимир Вълчев и Иван Златинов напуснаха събранието
към 11 часа вечерта. Изборът на надзорниците започна едва в един
часа след полунощ с кандидатурите на Евробанк и Хараламби Анчев.
Представяните от г-н Божинов акционери гласуваха против г-н Анчев,
докато гласовете, управлявани от колегата му г-н Аврамов (бивш
депутат от СДС във Великото народно събрание, а след това в последния
парламент от политически клуб Екогласност), отидоха
за Анчев.


Обявеният резултат беше
в полза на Анчев


- с разлика от около 1000
гласа. Тогава Евробанк отправи обвинения за фалшифициране на избора.
Дневният ред обаче бе изчерпан и след шумната разправия събранието
бе закрито.


Сега проблемът е в ръцете
на съда, който трябва да разреши вписването на решенията на събранието
и да повярва или не на това, дали гласувалите в среднощната драма
наистина са се намирали по това време в залата или гласовете им
са били незаконно прибавени от някой.


А иначе няма нищо лошо
в това акционерите на фондовете да се представят от пълномощници.
Няма лошо и в това хора с идеи и пари да искат да участват в управлението
на едно публично дружество. Последното, което трябва да се каже
за проведеното общо събрание на фонда, прероден в холдинг е, че
г-н Хараламби Анчев не се появи в залата. Дали е бил сигурен в
това, че ще бъде избран, или не, е отделен въпрос. След края на
драмата обаче един от големите играчи определи отсъствието
му така: Не искам тук да се говори за политика!


В коридорите на НДК


на 26 януари вече бяха
разлепени обяви за изкупуване на акции на фонда, въпреки че има
забрана за търговията с тях до 3 март. Говореше се и за предложена
цена от 4000 лв. на акция, която ще се плати след изтичане на
забраната за търговия. Тогава няма да е проблем за никой с достатъчни
финансови възможности да придобие по-голям пакет от 10%, да свика
общо събрание и с още допълнително събрани пълномощни да избере
когото поиска в надзорния и управителния органи.


На събранието на Българска
холдингова компания се разбра, че поне засега Пощенска банка
няма стратегия за увеличаване на своя дял в дружеството чрез изкупуване
на акциите на дребните акционери. До 3 март остава малко време.
Но независимо какво ще се случи акционерите имат основания да
очаква добро бъдеще за Българската холдингова компания, защото
в портфейла си тя държи пакети от акциите на едни от най-добрите
български предприятия.


Таблица


Най-известните 10 предприятия,
в които Българска холдингова компания има стабилен дял


Нора АД Ловеч
- 33.50%


Руен мода
АД София - 33.50%


Лейди София
АД София - 26%


Диамант АД
Разград - 26.50


Харманлийска керамика
АД Харманли - 29%


Изида АД Елин
Пелин - 25.77%


Парк Хотел Москва
АД София - 15.07%


Дюни АД Созопол
- 12.01%


ЛВК-Винпром
АД Търговище - 18%

Facebook logo
Бъдете с нас и във