Банкеръ Weekly

Общество и политика

БИТКА ЗА ЕДИН МИЛИОН

Няма съмнение, че в приближаващата парламентарна надпревара сериозен проблем за управляващата в момента коалиция ОДС ще са нововъзникналите десни партии и съюзи. Основната причина за това е, че единствено тези нови структури имат потенциалната възможност да привлекат блуждаещия десен електорат, който през 1997 г., воден от чувството си за социална ангажираност, е гласувал за ОДС, но днес не намира в негово лице своя траен политически довереник. В повечето случаи става дума за гласоподаватели, които през десетгодишния период на прехода са гласували само веднъж за СДС и Народен съюз през - 1997 г., и за които има голяма вероятност този път или да потърсят алтернатива, или изобщо да не гласуват.
Именно тези избиратели са в основата и на възникването на толкова много нови формации в дясното пространство напоследък. За тяхното доверие и симпатии ще се борят ВМРО на Красимир Каракачанов, току-що възникналата партия на Богомил Бонев - БГП (Българска гражданска партия), Движение Гергьовден на Любен Дилов-син и Демократичният алианс на Константин Тренчев. Въпреки че са с доста по-различни идеологически мотиви, в този кръг се вписват и монархическите партии, разчитащи предимно на евентуалната публична подкрепа на престолонаследника Симеон II.
Съществуват две хипотези за развоя на събитията вдясно от центъра. Според едната за коалицията ОДС ще гласуват само най-твърдите поддръжници на СДС и НС. Това би означавало, че около един милион десни гласова от 1997 г. остават свободни. И някои наблюдатели смятат, че голяма част от тях могат да се разпределят между новите десни партии и монархистите.
Според другата хипотеза обаче, огромна част от тези гласоподаватели се мотивират сравнително трудно за ясен политически избор и единствено дълбоката криза през 1997 г. ги е накарала да застанат пред урните. Само че днес нито една от новите формации, независимо дали ще се явят заедно или поотделно, не е в състояние да привлече вниманието на тези хора. Така на практика излиза, че ВМРО, Гергьовден и партията на Богомил Бонев ще се борят не за тях, а за по-колебливите симпатизанти на ОДС.
А иначе вариантите, които могат да се разиграят в дясното пространство, са много. Единият, разбира се, е създаването на широка коалиция, включваща всички изброени по-горе партии. В България обаче все още важи правилото - колкото по-широка е една коалиция, толкова по-невъзможна е тя. Освен това такъв съюз със сигурност ще придобие ясния знак срещу ОДС, което определено противоречи на политическите заявки на някои от формациите, като Гергьовден и донякъде ВМРО.
От друга страна, ако има общ притегателен център за подобно сътрудничество, това несъмнено е ВМРО. Всеки с удоволствие би се закичил със сравнително високия политически имидж на комитите. Въпросът обаче е кого ще изберат самите те?
Като най-естествен партньор на организацията, поне идеологически, се привиждат монархистите. Консервативното разбиране на ВМРО за устройството и ценностите на обществото най-пълноценно се допълват от монархическата идея за политическото устройство на държавата. Ако тази идея бъде подкрепена и от самия наследник на българския престол - Симеон II, това със сигурност ще повиши популярността й сред избирателите. А и Красимир Каракачанов вече няколко пъти публично демонстрира, че се стреми точно към такова обвързване.
Не бива все пак да се забравят последствията от неудачния избор на Симеон II, направен преди четири години, когато подкрепи доста двусмисления политически профил на коалиция ОНС. Тази сянка от съвсем близкото минало със сигурност ще се отрази както на електоралното доверие към престолонаследника, така и на неговия предизборен ентусиазъм. Много е вероятно Симеон да не намери сили да заеме ясна и недвусмислена позиция в предстоящата кампания. А заявките на Каракачанов, че монархът ще се превърне в обикновен депутат от неговата листа, да се запомнят само като проява на лошо чувство за хумор.
Много по-обещаващо от гледна точка на поемането на ангажименти изглежда евентуално сътрудничество с новосформираната партия на Богомил Бонев. За разлика от престолонаследника генералът заема много по-категорични и ясни позиции. Проблемът тук е доколко те могат да бъдат и печеливши. От чисто политическа гледна точка БГП на Бонев не би могла да спечели нищо и за никого. Но съществува един друг момент, на който част от политиците и наблюдателите са склонни да отдават голямо значение. Формацията на Бонев е привлекателна за евентуално предизборно партньорство заради сериозните финансови средства, с които определени икономически среди ще я подкрепят. Никой обаче не се наема да конкретизира колко трябва да са тези капитали, за да успеят в действителност да надмогнат кампанията на управляващите.
С обещания за много задокеански пари се свързваше, поне до неотдавна, и протежираната от КТ Подкрепа политическа формация Демократичен алианс. Но засега единствено растат съмненията, че тези пари наистина ще пристигнат. Със закъсняването им се свързва и бавенето на бившия служебен премиер Ренета Инджова, която беше обещала да се присъедини към алианса още в края на миналата година. Всъщност дори и да получи парите, Демократичен алианс вероятно няма да прояви интерес към сътрудничество с останалите десни партии. Хората на Константин Тренчев предпочитат да укрепят позициите на проверения си партньор Ахмед Доган, отколкото да вкарват в парламента други играчи.
Най-ефективна засега изглежда евентуална коалиция между ВМРО, монархистите и Движение Гергьовден. Вярно е, че зад такава формула не стоят чак толкова мощни икономически и финансови интереси, но пък няма гаранции, че такива ще застанат и зад останалите десни формации.

Facebook logo
Бъдете с нас и във