Банкеръ Weekly

Общество и политика

БИТИЕ И СТРАДАНИЕ ГРЕШНОГО СОЦИОЛОГА

Първи тур на президентските избори. Седят си анкетьорите пред изборните секции и си правят exit-poll - питат всеки шести как е гласувал току-що. Социолозите в централите потриват ръце. Ще се направят на велики и още в седем часа ще обявят резултатите от изборите (а някои още преди това с разни калинки и бръмбарчета). И в 19.00 ч. настъпва звездният социологически миг - всички камери са насочени към тях, те заемат тържествена поза и обявяват резултатите. Едни политици плачат, други се радват, а пъргави политолози обясняват защо се е случило така. Балонът обаче се спуква с гръм, когато започват да идват резултатите от избирателните протоколи - т.нар. паралелно преброяване. Оказва се, че Стоянов, който в анкетите води с около 10% пред Първанов, не само че не води, ами е с близо 2% под него. И това са резултати от същите секции, пред които анкетьорите са правили exit-poll. На пъргавите политолози не им пука - те си обясняват новите резултати от изборите. Социолозите обаче си скубят косата - който има коса. Другите дращят където им падне. Мънкат, мяукат, червят се пред камерите иточат ножове за анкетьорите - очевидно те са объркали нещата. Изпуснали са сутрешната вълна на червените бабички; млади анкетьорки са интервюирали млади избиратели, а са прескачали старите; застанали са пред секциите не в 6.00 ч., а в 10.00 и пр. Размахва се сабята на социологическия гняв, летят анкетьорски глави, въвежда се железен ред и стриктно спазване на процедурата. Икономисаните преди наблюдавани, но ненаблюдавани секции се възстановяват. Избирателите са загащени отвсякъде. Заложена е честа на професията! Втори тур на президентските избори. Седят дисциплинирани, инструктирани и мотивирани анкетьори пред изборните секции и си правят exit-poll - питат точно всеки шести как е гласувал току-що. Социолозите в централите треперят. Идват резултатите. Ами сега! Колко лъжат и в каква посока лъжат тези резултати? И кой лъже? Преди лъжеха червените - от страх, от що ли, или просто по стар конспиративен навик. Няма ли да лъжат сега пък сините бабички, вдигнали се като един да защитят нашето момче?По-силните (с повече здрава социологическа интуиция) социолози се прекръстват и решават, че който е лъгал веднъж в една посока, пак ще си лъже в същата и коригират данните с коефициент на лъжатаизчислен на първия тур. Съответно дават победата на Първанов - и познават. По-страхливите решават да дадат равенство - който и да спечели, ще се радва и няма да ги бие, а загубилия ... той така и така излиза от играта. Наелите ги медии няма да се сърдят - все пак се запазват по-дълго интригата и зрителският интерес, а политолозите могат да си коментират, както искат. Е, губи се малко престиж, но как да познаеш, като те лъжат в очите. Това е забавната част от социологическата мъка - хората ги лъжат, а после ги псуват, че не познават. И точно тук се крие разковничето за разбирането на резултатите от президентските избори - защо стана така? Защо Първанов, защо БСП, защо бившите комунисти? Защо хората гласуват за Първанов, но не желаят да си признаят? Защото ситуацията чудесно наподобява прочутата фраза от вица за Чапаев: Пия, но с отвращение. За Първанов този път не гласуваха само червените бабички, или т. нар. традиционно червен електорат. За него гласуваха и 36% от младите избиратели до 30 години; и 50% от висшистите; и 37% от заможните; 54% от хората в трудовоактивна възраст, дори 9% от гласувалите за СДС на предишните избори. На изборите в неделя наблюдавахме ярко протестен вот. Това беше своеобразно продължение на парламентарните избори, когато избирателите наказаха и бившите, и настоящите управници. Сега хората искаха да накажат и СДС, а също и новата власт, която разби свръхочакванията на мнозина. Президентът Петър Стоянов се оказа един чудесен събирателен образ, който напълно удовлетворяваше и двете тенденции в наказателния вот. Той хем беше се-де-сар, хем и кандидат на новата власт. Пословичната му политическа пластичност този път му изигра лоша шега и си отнесе загубата. Що се отнася до победата на Първанов - сега много ще се изпише за това, че хората са реабилитирали бившите комунисти, бившото БКП; за задаващия се монархо-комунизъм и прочие добре звучащи, но кухи конструкции. Истината е, че хората гласуваха за Георги Първанов като за по-добър от Петър Стоянов. Гласуваха, без въобще да забравят, че Първанов си е от баш същата партия, недолюбвана от широки маси от населението. Именно затова и не искаха да си признаят пред анкетьорите за кого са гласували преди миг. Защото им е неудобно, че като пускат бюлетината за Първанов, това се чете и като глас за червено, но пък и не могат да дадат гласа си за Стоянов. Съответно шикалкавеха, бягаха от еxit-poll, а на социолозите им изби пянаНо мъката на социолозите свърши. Сега започват мъките на Първанов. Защото на част от неговите съпартийци започва да им мирише на власт, започват да си мислят, че хората наистина гласуваха за БСП, че всичко е забравено. Апетитите в столетницата ще растат, а заедно с това и желанието да се клати държавната лодка. И ако новият президент не успее да озапти съпартийците си в устрема им към властта, БСП я чакат неприятни изненади.

Facebook logo
Бъдете с нас и във