Банкеръ Weekly

Общество и политика

БИОХИМ - СКРИТИЯТ КОЗ В БЪЛГАРО-АВСТРИЙСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ?

Кредиторите на Стопанска банка, която на 23 юни бе купена от БРИБАНК, потъват във все по-гъста мъгла. В миналия си брой в.БАНКЕРЪ писа, че не е ясно кой е собственикът на италианския дълг на Стопанска банка, чийто размер е 116 млн. г. марки. Сега същият въпрос може да се постави и за австрийското й задължение от 106 млн. г. марки.


На 19 юли при завръщането си от Австрия финансовият министър Муравей Радев обяви, че след близо час и половина разговори с колегата си Карл-Хайнц Гросер са договорили схема за уреждането на българските дългове към австрийската държава.


Става дума за заем, който през 1989 г. Банк Аустриа отпуска на Стопанска банка. С получените пари тя на свой ред кредитира Кремиковци. Металургичният комбинат пък купува от австрийската фирма Фьост Алпине линия за непрекъснато леене. Линията обаче все още не е монтирана изцяло. Кредитът от австрийската банка е гарантиран от Остерайхише Контрол Банк, която е собственост на австрийското министерство на финансите.


През 1994 г. дългът на Кремиковци към Стопанска банка е изчистен по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). Банката получава облигации по ЗУНК, с които през 1995 г. изчиства дълговете си към БНБ и ДСК, а предприятието задлъжнява с 80 млн. щ. долара към финансовото ведомство. На 23 септември 1996 г. Стопанска банка е затворена, но дължи на австрийските банки 106 млн. г. марки. Доколкото Контрол Банк е държавна обаче, австрийците си търсят парите и от българската държава.


През август 1999 г. Кремиковци е продадено на Дару Металс. Държавата опрости на металургичния комбинат задължението му към финансовото ведомство от 80 млн. щ. долара по ЗУНК. Срещу това благоволение Дару Металс пое ангажимента да обслужва дълга към Остерайхише Контрол Банк и Банк Аустриа Кредитанщалт Интернешънъл - структура, която възникна след сливането на Банк Аустриа и Кредитанщалт. Така формулираната претенция навежда на мисълта, че австрийската държавна банка е осребрила гаранцията, която е предоставила на Банк Аустриа Кредианщалт Интернешънъл, тъй като тя е в центъра на преговорите по уреждането на дълга. Основният проблем е настояването на австрийците Министерството на финансите да гарантира, че Кремиковци ще изпълни ангажиментите си.


Преговорите между австрийската и българската страна продължиха близо година. Малко преди приключването им Стопанска банка бе купена от БРИБАНК. Тя се ангажира да изплати на всички кредитори на фалиралата кредитна институция 32.4% от вземанията им. Това означаваше, че от 23 юли 2000 г. легитимният собственик на австрийския дълг можеше да си получи над 34.3 млн. г. марки. Така бе до четвъртък - в този ден, при завръщането си от Виена Муравей Радев обяви че се е договорил с австрийския си колега Гросер дългът да се изплаща от Кремиковци, и то без да се налага българската държава да дава гаранции и при едно подходящо разсрочване. До седмица споразумението между двете страни ще бъде сключено, заяви министър Радев.


Но изявленията на финансовия министър не дават яснота кой формално е кредиторът на Стопанска банка и кому купувачът й БРИБАНК трябва да плати по австрийския дълг. Логично е, ако Кремиковци поема това задължение, комбинатът да замести Остерайхише Контрол Банк като кредитор на Стопанска банка и съответно да получи от купувача й БРИБАНК полагащите му се над 34.3 млн. г. марки. Но дали Кремиковци ще направи това и ако го стори - колко време ще е необходимо, за да може металургичният комбинат да преодолее формалностите и да се легитимира като кредитор на Стопанска? Възможно ли е това да стане преди заводът да е започнал да изплаща поетия дълг към австрийците? Членът на управителния съвет на Кремиковци Божко Бонев категорично отказа да коментира тези въпроси, преди да е разговарял с Министерството на финансите. Но и без някой да им отговори, БРИБАНК няма да плати по австрийския дълг 34.3 млн. г. марки. Както се очертава, на 23 юли няма да й се наложи да плаща и по италианския дълг на Стопанска банка, тъй като все още никой не е обявил, че е негов пълноправен собственик. А по това задължение трябва да се платят над 37.1 млн. г. марки. Излиза, че вместо 80.1 млн. г. марки - сумата, която БРИБАНК обеща да разпредели между кредиторите на Стопанска банка, на 23 юли тя ще плати най-много 8.6 млн. г. марки.


Оказва се, че от разговорите на Муравей Радев в Австрия може да е доволна не само българската държава, но и купувачът на Стопанска банка. Австрийците също няма да останат с празни ръце, ако Кремиковци започне да плаща.


Нищо чудно затоплянето на финансовите взаимоотношения между България и Австрия да бъде увенчано с включването на Банк Аустриа Кредианщалт Интернешънъл в приватизацията на БИОХИМ. Вярно е, че още на 23 април 2000 г. Банковата консолидационна компания избра НЕФТИНВЕСТБАНК за предпочетен купувач за държавната кредитна институция. Но след едномесечни уж успешни преговори БКК поиска от НЕФТИНВЕСТБАНК да предостави информация за всички свои акционери, които държат над 3% от капитала й. Исканите документи бяха представени в управление Банков надзор в средата на юни, а месец по-късно подуправителката на БНБ Емилия Миланова ги внесе в съвета на директорите на БКК. Очаква се следващата седмица той да се произнесе дали ще подпише договор с НЕФТИНВЕСТБАНК. В банковите среди обаче се шири слухът, че консолидационната компания ще се опита да развали сегашната приватизационна процедура, за да включи австрийската банка в наддаването за БИОХИМ. Ако тя се намеси, изходът на сделката може да се смята за предрешен. Въпросът е с какви мотиви БКК ще анулира сегашната процедура (ако, разбира се, реши да го направи)? В миналия си брой (от 15 юли) в.БАНКЕРЪ предрече, че е възможно в медиите да се появят съобщения, че например някои от акционерите на предпочетения купувач - НЕФТИНВЕСТБАНК, имат задължения към бюджета - и това да стане повод за отстраняването й. На 18 юли в печата се появи информация, че Юкос Петролеум (България) (сега фирмата се казва Нафтекс Петролеум (България)) е била принудена да възстанови в бюджета 4.5 млн. лв. след намесата на Националната служба за борба с организираната престъпност. Реакцията на Нафтекс Петролеум (България), която е собственик на 8% от капитала на НЕФТИНВЕСТБАНК, бе светкавична. На 19 юли председателят на управителния й съвет Денис Ершов заяви, че фирмата никога не е била принуждавана да възстановява 4.5 млн. лв. на бюджета.


Ако който и да било представи доказателства и писмени документи за нанесена вреда на бюджета, аз съм готов десетократно да възмездя тази щета, каза Ершов.


Цялата тази история бързо ще се забрави, стига БКК все пак да реши да продаде БИОХИМ на НЕФТИНВЕСТБАНК. Но ако приватизационната процедура бъде отменена, скандалът, който ще последва, ще бъде грандиозен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във