Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЕЗРАБОТИЦАТА КАТО НАЧИН НА ЖИВОТ

Устремили поглед към единната валута и полагащи неимоверни усилия да се вместят в ограниченията от Маастрихт, правителствата на страните членки на ЕС загърбват един от най-тежките икономически и политически проблеми на съвременна Европа - безработицата. Навремето Жорж Помпиду предрече, че когато броят на безработните във Франция достигне един милион души, ще избухне революция. Днес техният брой е 3 милиона, а други 3 милиона са с временна заетост или на намален работен ден. Подобно е положението и в повечето други европейски държави. Но нито едно правителство не се чувства застрашено от това.


В съвременна Европа се ражда класата на безработните работници, чието основно занимание като че ли е да са безработни. И епицентърът на процеса е във Франция. От десетилетия правителство след правителство се опитват да решат проблема с все нови и нови спешни мероприятия. Някои от тях, като гласуваните в началото на януари от министрите на Лионел Жоспен временни неотложни социални служби, се превръщат в постояннодействащи. И докато днешните управляващи говорят за създаване на заетост за младежите, а опозицията пледира за откриване на нови работни места чрез пазарни реформи, френското общество, изглежда, е загубило вяра, че изобщо нещо ще бъде създадено. Безработните в страната са 12.2%, а работещите на непълен работен ден - 17%, като почти половината от тях са изпаднали в тази ситуация против волята си. Липсата на работа се е превърнала в начин на живот. Безработни жители от малките градове образуват кооперативи за бартерна размяна на стоки и услуги. Млади жени с професии се опитват да намерят баланс между желанието си да прекъснат работа, за да отгледат децата си, и страха, че веднъж напуснали, никога няма да бъдат наети отново. Ръководителите, които едно време на шега се молеха да бъдат уволнени, за да прекарат поне шест месеца в безделие, преди да започнат да си търсят нова работа, вече осъзнават жестоката реалност, че подобен период би убил кариерата им.


Във Франция помощи за безработни се полагат на работилите поне 91 дни през последните 12 месеца и активно търсили нова работа. Компенсациите са в размер на 57.4% от последната заплата и прогресивно намаляват с приближаване към края на регламентирания срок за изплащането им. Продължителността за получаване на издръжката е до 30 месеца за лицата под 50 години и до 45 месеца за надхвърлилите тази възраст. И още нещо, никой не може да бъде принуден да приеме работа, която не отговаря на образователния му ценз.


Франция се гордее с най-добре образованото поколение на Запад. А по ирония на съдбата нивото на безработица в групата именно на 25-годишните надхвърля 20 процента. И това е резултат от правителствената политика студентите да се обучават с години на академично ниво, но да остават без никакви практически умения.


Във Франция има свободни работни места, особено в бързо развиващите се области на услугите и на високите технологии. Проблемът е, че свръхобразованите младежи и техните родители нямат желание инвестициите им за образование да отиват за нископлатени и ниско квалифицирани дейности. Освен това получавана за непълен работен ден минимална заплата и социалните помощи при продължителна безработица на практика са еднакви по размер. Ценностната система на хората също е доста променена. Повечето безработни търсят нещо интересно, стойностно, добре платено и не твърде заангажиращо, защото освен работата трябва да има време и за удоволствията, които предлага животът. Още повече, след като много от младежите виждат как родителите им, въпреки готовността си на всякакви жертви за своята работа, биват уволнявани.


В Германия безработните са 4.5 милиона души. От Великата депресия насам това е най-голямата безработица и навремето точно тя помогна на Хитлер да дойде на власт. Немските данъкоплатци внасят десетки милиарди марки, за да финансират огромните и неефективни помощи, субсидии, преквалификации и удължени срокове на обучение. Непрекъснато се срещат хора, които напускат работа, за да се възползват от помощите за безработни; или 30-годишни, които се настаняват на чиновнически длъжности, за да изкарат държавни пенсии, вместо да се занимават с творческа дейност; или прекарващи по десет и повече години в свободните университети. Не са редки и случаите на двойки с деца, които предпочитат да не сключват брак, за да се възползват от помощите за самотни майки. Може би поради тези причини едно от последните проучвания на общественото мнение в Германия сочи, че 75% от анкетираните безработни като цяло са доволни от финансовото си състояние.


По отношение на компенсациите при продължителна безработица Германия направо е построила комунизма. За да ги получат, кандидатстващите трябва да са работили поне 12 месеца през последните три години и активно да са търсили работа. През първите 12-32 месеца те получават 60-67% от последното си трудово възнаграждение, а след това 53-57% - в зависимост от големината на семейството. Срокът за получаване на компенсациите е неограничен, като след навършване на 65 годишна възраст те се трансформират в пенсии.


И германците, подобно на французите смятат, че са призвани за точно определен вид дейност. Те не работят вечер или в празнични дни и нищо чудно, че повече от половината наети във веригата McDonald's в Германия са чужденци. През 1996 г. мнозинството анкетирани от Института за проучване на общественото мнение Allensbach са отговорили, че от безработните не бива да се очаква да приемат работа, която не е привлекателна. Редиците на останалите без работа германци са попълнени от бивши миньори, стоманолеяри и корабостроители, както и със социолози и завършили в България висшисти, които по-скоро биха седели и чакали да възстановят старите им длъжности, отколкото например да карат такси. Едва през януари 1998 г. беше отменен законът, които разрешаваше на безработните мъже и жени да отхвърлят работата, неотговаряща на предишната им служебна характеристика. И за да допълним списъка от абсурди, в Германия в много случаи просто не си заслужава да започнеш работа. Например месечната социална помощ за безработен женен мъж с две деца е около 2800 марки. Ако започне работа в хотел или ресторант, той ще носи в къщи само 1800 марки.


Положението в Италия е доста по-различно. Там културата на безработните е заменена с културата на неработещите, при която хората работя малко, за да изкарат пенсия и да престанат изобщо да ходят на работа. 23 милиона от 57.5 милионното население на страната се труди. А 10 милиона получават различни пенсии, като значителна част от тях са под 60 годишна възраст. (Има и пенсионери около 40-те). Към тях трябва да се добавят 2-та милиона безработни и 4.5 милиона работещи на черно, в повечето случаи втора, ниско платена работа, която не носи социални осигуровки. Или, казано накратко, италианските безработни печелят по някакъв начин-или от нерегистрирана дейност, или от контрабанда. Правителството на страната няма достатъчно средства, за да поддържа хората при продължителна безработица. В Италия компенсации се изплащат до три години и само детските издръжки в размер на 8 щ. долара на дете месечно се получават без прекъсване. Безработните получават 70% от последната си заплата. Тези особености позволяват на италианската икономика въпреки 12.4-процентната си безработица да бележи реален ръст. Например само в промишления сектор за последните четири години са създадени 400 хил. нови работни места.


Испания е страната с една от най-високите стойности на безработни - малко над 20 процента. Условието за получаване на обезщетение при безработица е лицето да има поне 12 месеца трудов стаж и да е внасяло вноски за социално осигуряване. Компенсациите са в размер на 58-171 хил. песети (377-1100 щ. долара) в зависимост от големината на семейството. Продължителността на получаване на осигуровките е от 4 до 54 месеца. А за да продължи да получава компенсации повече от 24 месеца, безработният трябва да има дете и да търси редовно работа.


От казаното дотук се вижда, колко различен е подходът към загубилите работните си места в страните от бъдещия Европейски и паричен съюз. Въпросът е какво ще се предприеме оттук нататък? Критериите от Маастрихт изискват строги бюджетни ограничения. В Италия правителството на Романо Проди обяви като приоритет намаляване на разходите за пенсии, особено за 40-годишните бебешки пенсии. За тази година е заложено намаление от 2.4 млрд. щ. долара на въпросните издръжки. През последните 5 години Испания снижава методично помощите и затяга изискванията към безработните. В Германия също расте убеждението, че системата за социално осигуряване се нуждае от реформи. Но там през октомври предстоят избори. И може би най-неподатливи са във Франция, където правителството на Лионел Жоспен осигури допълнително 167 млн. щ. долара за неотложни нужди. Но щедростта му има граници. И както се изрази един от министрите му, ние сме свидетели на смъртта на социалната държава. Може би. Първо обаче трябва да се промени начинът на мислене, който я подкрепя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във