Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЕЗПАРТИЙНИЯТ ЧОВЕК ПО-ЧОВЕК ЛИ Е?

От местните избори през 1999 г. страната търси своя нов партийно-политически модел. Първо изглеждаше, че плановете са насочени към създавана на някакво ново дясно, после, че в България има едва ли не взрив от граждански движения, след това се чуха разсъжденията за необходимия разумен консерватизъм, който да замести провалилите се доктрини. През април дойде царят, през юни една полупартия - НДСВ, спечели изборите. От гледна точка на партийното строителство - наука, родееща се с таласъмологията, до тази пролет изглеждаше, че Иван Костов постигна най-големия си успех именно чрез изграждането на СДС-партия. Тя обаче катастрофира на 17 юни. Провалът на най-мащабния и най-добре финансиран опит за партийно изграждане подхрани нова вълна от обществена антипартийност. Но партиите вече не са това, което бяхаЧовек не може да си затваря очите за абсурдите и безобразията в поведението на политическите партии. Факт е, че и у нас, и по света партиите все по-осезателно губят характера на носители на кауза, че изпадат в клиентелизъм и самоцелно противоборство. Кризата в партиите и в партийността обаче е само част от кризата на самото масово общество, което не съумява да формулира ефективни обществени програми за развитието си и механизми за адекватен на XXI век контрол върху властта. Проблемът, особено в страни на периферния капитализъм, като България, не е в прекалено многото партийност, както често твърди уважаваната квазилиберална интелигенция, а в обществената неспособност да се дефинират и отстояват значими политически позиции, програми и проекти.Wich side are you on, Boy?разпитваше в песента си Пит Сигър преди три десетилетия.На коя страна си, момче, защото, всяка от страните градеше отчетлива позиция и демонстрираше воля да я защити. От Йоан Богослов, вече близо две хиляди години, способността да не заемаш позиция среща саркастичната оценка на обществото. Вярно е, че много бързо, за по-малко от един парламентарен мандат, нашата политическата класа от 38-то Народно събрание съумя да отблъсне от себе си внушителна част от политически ангажираните граждани. Нещо повече, на това бягство-отблъскване бе придаден някакъв едва ли не позитивен смисъл. Медийното свръхтолериране на непартийните партийци, на неполитическите политици по правило прикрива други форми на скрита политическа или икономическа зависимост.В днешна България, която все не успява да мине без поредните нови граждански култове, култът към безпартийността се превръща в значима политическа опасност. Президентските избори го потвърждават.Безпартийният президент по-президент ли е?На какво се дължи стремежът на Петър Стоянов да се кандидатира като независим кандидат, подкрепен от СДС. Какво се промени в него самия от предния втори тур на 3 ноември 1996г. насам? Какви са конституционноправните и политическите параметри на евентуалната президентска независимост? Независимостта подлежи на дешифриране - откога, докога, по кои въпроси. Зависим президент ли беше Петър Стоянов по време на първия си мандат? В какво се изразяваше тогава зависимостта му? Ако днес той я отрича, дали вече съжалява ли за нея? Как ще се отнася евентуалният бъдещ нов стар президент Стоянов към политическите позиции на партиите, които са го издигнали? За нещо реално ли става дума, когато някой става независим кандидат, или това е регулярен рекламен трик? От друга страна, какво независимият кандидат не приема в партията, която го подкрепя?Подир сенките на кръглата масаУ нас президентската институция не е деполитизирана. През юли 1991 г. дори отпадна и изискването президентската администрация да бъде деполитизирана, както например е деполитизирана армията, МВР, дипломацията и правосъдието. Дебатът за партийността или непартийността на президента не може да бъде проумян, ако не се потърсят неговите политически корени, а те са някъде под Националната кръгла маса (януари - май 1990 г.). Именно там се отстояваше концепцията за един силен, но безпартиен и надпартиен президент, добронамерен и мъдър вожд на българското племе, които би могъл да гарантира необходимата политическа стабилност по време на драматичния преход. Още повече ако има моралния статус на нещо като национален освободител от комунизма. Много хубаво нещо, само дето го няма в живота... Още през 1990г. тази привлекателна, но очевидно нереалистична представа бе отхвърлена. Не заради междупартийната конфронтация, а защото политиката не е сцена за пожелателно мислене. В нито една посткомунистическа страна такъв обединител не се откри. Интересите на социалните групи - съвършено легитимни и достатъчно значими за тях самите, не позволяват да се премахне политическата полифоничност. Освен това нацията ни, поне в онзи момент, не разполагаше и с достатъчно солидни кандидати за подобна историческа роля. И така президентът Младенов - евентуалният крепител на политическата стабилност в прехода, бе пометен точно сто дни след избирането му. Не съумяха да обединят нацията отвъд установилите се политически разделения нито Младенов, нито Желев, нито Петър Стоянов. Няма да го направи и министър-председателя Сакскобургготски. Самата представа, че срещу политическите сили трябва да застане неполитическият държавен глава, който да ги усмирява и вразумява, е твърде далеч от всякакви демократични ценности и модели. От нея извира огромен гейзер на авторитаризъм и патернализъм. Авторитарната концепция за водача презумпира, че не-водачите са стадо.През 1995г. Конституционният съд (КС), сложи, поне временно, точка върху спора за партийната ангажираност или безпартийност на президента. Според КС, държавният глава не е деполитизиран държавен орган; той може да издава актове със съществени политически последици, да прави обръщения и изявления с важни политически последици. (Решение N25/1995г.). Индикации за подобно разбиране можем да открием и в други решения на КС. Следователно, опитите еднозначно да се оспорва политическата ангажираност на българския президент нямат нормативна основа. Според Конституцията, президентът само не може да бъде член на ръководството на политическа партия. Членуването му в такава обаче е напълно допустимо. Партийното идентифициране на един кандидат-президент просто очертава най-широкия кръг от политически застъпници за определена кандидатура и съответно разполага върху тях определена гражданска отговорност за неговото следизборно поведение. Въпросът за независимостта на кандидат-президента от определена политическа сила трябва да се мисли и в още една плоскост - приема ли, или не приема избирателя заявената политическа концепция на кандидата и на партиите, които го издигат или подкрепят.Една от най-ефектните мистификации в българския преход е тази - да се внушава на хората, че изборът не е между една или друга политика, а да се избере антиполитика. Затова всички досегашни вотове бяха все протестни. Политическата философия на НДСВ е достатъчно мъглява. Декларираната подкрепа от Движението за Стоянов не бе дадена по недвусмислен начин. Избирането или неизбирането на Петър Стоянов действително ще бъде референдум за политиката на СДС. Декларативната му независимост не е фактор за политическото оздравяване на обществото ни. Най-много да е плацебо.ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ ЗА НАДПАРТИЙНОСТТАДостатъчно е да бъде човек у нас, т.е да притежава следните няколко житейски качества: първо, да му е добър гечинмекът, да си има собствена къщица, макар и без балкон, да се облича прилично, да си снема шапката на степени, т.е. на по видните хора - по-ниско, на средните - обикновено, на долнята ръка еснафи - да я подхваща само с двата пръста, а на най-долните - само да клепва с вежди; второ, да бъде сдържан да говори за партиите, че и едните, и другите са такива, а всъщност да целува краката и на двете, защото по тоя начин само неговата къща няма да остане без мебели, па и секи ще каже за него: той е добър човек, в никакви партии не се меси...Захарий СтояновПревратът от 1881г.Из Откровение на св. Йоан Богослов, за онези, които нямат позицияИ на Ангела на Лаодикийската Църква напиши...15. Зная твоите дела; ти не си нито студен, нито горещ; о, дано да беше студен или горещ!16. Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам от устата Си....(Откровение, глава трета)

Facebook logo
Бъдете с нас и във