Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЕЗПАРИЧНИЯТ ЮБИЛЕЙ НА НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ


На 24 ноември се навършиха петдесет години от създаването
на Националната художествена галерия. Историята на този акт е
повече от любопитна.


На 10 февруари 1947 г. в Париж са подписани мирните
договори между страните участнички във Втората световна война.
Но документите не успокояват страстите и претенциите. Съседите
на България предявяват териториални искания, настояват за огромни
репарации, а англичаните дори оглеждат храма Св. Ал. Невски
и настояват да получат две от олтарните икони на Васнецов. Знаели
са какво да искат! В тези крайно тежки дни Георги Димитров и Васил
Коларов (любител художник, чиито картини никой не е видял!) решават
да излязат пред света с една културна инициатива, която да легитимира
страната ни като наследник на древни цивилизации и съвременни
постижения, достойни за по-добра историческа участ. Не е известно
кой от двамата подхвърля идеята в Париж да се устрои една голяма
художествена изложба с най-доброто от Археологическия музей и
неговия отдел за художествени произведения. Оперативното ръководство
е поверено на Димо Казасов, който трескаво започва издирването
на стойностни творби за изложбата - диренето започва от музеите
и държавните учреждения до ателиетата на художниците и частните
сбирки. Така се оформя една внушителна експозиция, която се подрежда
в несъществуваща вече сграда на ул. Сердика. Твърди
се, че след като се запознал с показаните произведения на живописта
и скулптурата, Георги Димитров категорично е отказал показването
им в Париж. Може само да се гадае какви са били мотивите му, но
срещата на българската пластична култура с парижката публика се
отлага чак за 1962 г., когато в галерия Шарпантие
е показана първата българска художествена изложба.


Работата на Димо Казасов обаче не остава без последствия.
Така точно преди половин век Министерският съвет взема решение
за създаването на Национална художествена галерия, чийто пръв
директор е живият и здрав и до днес Преслав Кършовски. Първоначално
експозицията е разположена в градското казино на ул. Гурко,
където сега се помещава Градската художествена галерия. За две
години колекцията се попълва със скромните 240 произведения на
живописта, скулптурата и графиката. През 1954 г., на 4 септември,
на НХГ е предоставено цялото западно крило на двореца - цели 11
зали, в които в общи линии са застъпени почти всички етапи в нашето
изобразително изкуство от Възраждането до съвремието.


След Преслав Кършовски директори на НХГ са: Дечко
Узунов, Николай Шмиргела, Атанас Божков, Георги Богданов, Димитър
Остоич, Владимир Гоев, Светлин Русев, Стоян Стоянов и Ружа Маринска.


Тъжният привкус на този юбилей идва от днешното състояние
на галерията - от окаяното положение на сградата и на залите,
от липсата на средства за откупки, от лошото стопанисване. При
това под сурдинка се говори за сериозни промени в музейното и
галерийното ни дело - наистина има нужда от тях! Проблемът е дали
предприетите мерки ще бъдат най-целесъобразни. И още - дали наистина
упорито пълзящият сред софийските културни кръгове слух, че Дворецът
следва да се превърне в президентски дворец (!), е достатъчно
сериозен.


А инак 50-годишнината на НХГ мина покрай нас с тихи
миши стъпки. Изглежда, и в самата галерия никой не разбра, че
е пропуснат един солиден рожден ден.

Facebook logo
Бъдете с нас и във