Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЕЗ ПАРИТЕ ОТ ДАНИЕЛИ БАНКРУТЪТ НА КАМЕТ Е СИГУРЕН

14 МЛН. Г. МАРКИ Е МИЗАТА НА ПАЗАРЛЪКА

Няколко важни събития явно ще изкарат отново на авансцената драмата по фалита на пернишкия Камет. За пети пореден път ще се продава прословутата линия Даниели, собственост на злополучния металургичен завод, която му осигури през 1994 г. дълг от 129 млн. г. марки, преоформен по ЗУНК (Закона за уреждане на необслужваните кредити). Толкова пари е броила през 1989 г. българската държава на италианската фирма Даниели, за да се сдобие с един минизавод за производство на висококачествена стомана. И до ден днешен на територията на Камет в 1435 неразпечатани сандъка с общо тегло 7 хил. тона отлежава вносното оборудване, доставено през 1991 година. А от 1995 г. насам ежегодно се правят не само неуспешни, но и скандални опити за неговата продажба.


На 26 септември тази година изтича обявеният едномесечен срок за закупуване на информационния меморандум, в който е дадено описание на линията Даниели и са посочени сегашните условия за нейната продажба. От тази дата нататък пък започва да тече следващият едномесечен срок, в който потенциалните инвеститори могат да подадат офертите си. Така че едва след 26 октомври ще се разбере с колко и с кои кандидати ще преговаря съветът на директорите на Камет. Както научи в.БАНКЕРЪ, засега осем български фирми, представляващи у нас интересите на чуждестранни компании, са закупили от тяхно име документацията за предстоящата сделка Даниели. А всеки, който представи документ, че е платил 1000 г. марки за меморандума, може да огледа на място складираното оборудване.


По-интересното обаче е друго. Според достигналата до в. БАНКЕРЪ информация този път определената

минимална цена на линиите Даниели

е почти два пъти по-ниска от оценките, давани при предишните продажби - долният праг е закован на 14 млн. г. марки. От тази първоначална миза ще започне наддаването. Нов момент в сегашната търговия е и изричното условие, поставено пред потенциалните инвеститори, че продавачът Камет не поема никакви разходи за транспортирането, преопаковането, преконсервацията и застраховането на оборудването. Всички тези операции ще са за сметка на бъдещия купувач. От Министерството на икономиката поясниха пред в. БАНКЕРЪ, че тъкмо разходите за транспорт и преопаковка са станали причина за провалянето на договора за покупко-продажбата на Даниели от юни 1998 година. На проведения търг тогава за оборудването наддаваха три фирми - американската Гордън Холдинг, в качеството си на консултант на иранския национален металургичен завод Аско Тек, турската Ич Даш и немската Кох. С най-високата оферта от 33 050 000 г. марки състезанието спечелиха Гордън Холдинг и Аско Тек. Само че купувачите искали да изменят условията на сключения договор и да принудят продавача Камет да поеме изцяло харчлъка за преопаковането на оборудването и за транспортирането му до пристанище Бургас. По тази основна причина сделката пропаднала и сандъците с минизавода Даниели си останаха в Перник.


Отчитайки

фаловете, допуснати при старите неуспешни продажби

сегашното сваляне на цената на линиите може би е разумен ход. За такъв поне го смятат във ведомството на икономическия министър Петър Жотев. Оттам напомнят причините, поради които първият опит за продажбата на Даниели, направен през 1995 г., завърши с пълно фиаско. Защото посредникът Машиноекспорт, натоварен със задачата да намери клиент за оборудването му, сложи цена от 145 млн. г. марки. При положение че тогава същото оборудване, само че чисто ново, можеше да се купи от италианския производител за 70-80 млн. г. марки, никак не е чудно, че Машиноекспорт не успя да намери купувач на пернишките сандъци. Тогава никой не даваше за тях повече от 40 млн. г. марки.


С

провал, при това гарниран със скандал

завърши и следващият опит за продажбата на злощастната техника. На 3 юни 1997 г. немската фирма Контищаал в консорциум с италианските производители от Даниели получи изключителното право да продава линиите, отлежаващи в Камет. Развитието на последващите събития обаче бе повече от неблагоприятно. Контищаал намери китайски кандидат-купувач, но в медиите се появи неофициална информация, че немците щели да платят на пернишкия завод само 21.8 млн. г. марки, а да продадат на китайците оборудването Даниели на цена с пъти по-висока. Въпреки че информацията се оказа фалшива, тя свърши някому работа - китайският кандидат се отказа от сделката. После Контищаал намери друг клиент - от Южна Африка, който също се отказа от покупката. Защото пак се разпространиха тревожни съобщения, че техниката се продава евтино. В крайна сметка през есента на 1997 г., след като стана ясно, че немците няма да се справят със задачата, ръководството на пернишкия завод реши да действа самостоятелно - без посредници. Получени бяха оферти от девет чуждестранни фирми - от САЩ, Иран, Абу Даби, Германия и Турция. Но неизвестно по какви съображения отговорните фактори за продажбата се отказаха от сключване на сделка и през април 1998 г. обявиха нов търг, от който, както вече бе посочено, пак нищо не излезе.


Особено интересна е обаче

миналогодишната търговия

на оборудването Даниели. Пред в.БАНКЕРЪ от дирекция Ликвидация и несъстоятелност към икономическото министерство поясниха, че и за тази продажба принципалът е дал необходимото разрешение на директорския борд на Камет. От министерството периодично питали тогавашния изпълнителен директор Валери Лазаров как върви процедурата и той отговарял, че все още около нея няма нищо съществено. Така 1999 г. се изтърколила и чак през март тази година блеснала истината. При едно случайно посещение в Камет експерти от дирекция Ликвидация и несъстоятелност с изненада разбрали, че още през декември 1999 г. е избран купувач за Даниели - ирландската фирма Ферон инвестмънт, която не си е платила придобивката и сделката била анулирана.


Любопитното е, че ресорното министерство така и не било информирано кои са били другите кандидати за оборудването. Освен всичко друго то не е получило и обяснение защо ръководството на пернишкия завод е разгласило през 1999 г. обявата за продажбата само във вестниците Куриер 5 и Позвънете. Като на всичкото отгоре в обявата изобщо не било уточнено, че се предлага за продан Даниели, а се говорело за заводски дълготрайни материални активи.

Шефовете на Камет не си дали труда

да представят на принципала в определените срокове и задължителния отчет за тази злополучна продажба. Поради всичките тези причини на 24 март тази година са извършени промени в съвета на директорите на Камет. От председателското място е освободена Марияна Атанасова, която отдавна не е служителка на ресорното ведомство. Свален е и изпълнителният директор на предприятието Валентин Лазаров. За нов председател на директорския борд е назначен Александър Златанов, главен експерт в дирекция Предприсъединителни фондове и анализ на интеграционните процеси към Министерството на икономиката. Директорският пост пък е поверен на бившия синдик на Камет - Валентин Пешев. Явно изборът е паднал върху него, защото е от хората, които са запознати до болка с перипетиите около фалитната одисея на пернишкото металургично предприятие. Тя започва на 16 декември 1994 г., когато по искане на ОББ (на която дружеството дължи 46.6 млн. стари лв., плюс лихви в размер на 112.9 стари лв.) Пернишкият окръжен съд открива процедура по несъстоятелността на Камет и там влизат синдици. През 1996 г. предприятието е включено и в черния ликвидационен списък на 64-те. На 18 октомври същата година пернишките окръжни магистрати утвърждават разработената от мениджърите и синдиците на Камет оздравителна програма и прекратяват делото по несъстоятелността на дружеството. Към края на 1996 г. то дължи над 3 млрд. стари лв. на 179 кредитори. От цялата тази история обаче произтича един, както се оказва към днешна дата,

фатален парадокс

Камет хем се оказва с прекратена процедура по несъстоятелност, хем и производствената му дейност е прекратена (защото е в ликвидационната листа), хем според утвърдения оздравителен план (колкото и да е странно гласуван и от кредиторите) трябва да изпълнява производствена дейност, за която са предвидени и оборотни кредити, на които дружеството всъщност няма право. Бозата, забъркана през 1996 г., става още по-пълна през 1997 година. На 23 май същата година в ход е пуснато едно много мъдро и далновидно решение. Тогавашното промишлено министерство, подпънато от изискванията на международните финансови институции да бъдат съкратени всички работници от нарочените за ликвидация предприятия, дава съгласието си наемател на основните производствени цехове на Камет да стане пресноучреденото частно АД Качествена металургия. Инициатор на начинанието е заводската организация на КНСБ. Шеф на АД-то става един от бившите заместник-директори на завода Петко Алексиев, а акционери са 330-те работници и служители, освободени от държавното предприятие. Оправдание за този

социален камуфлаж

е, че така се запазвал хлябът на хората. Наистина благородно, но крайно неефективно. Защото на практика статуквото се запазва и Качествена металургия е обречена да работи на загуба, хранейки твърде много хора. Дружеството не може да си плаща наемите на Камет и към момента му дължи близо 600 хил. лева. Как няма да дължи и как да работи ефективно, като ежемесечно трябва да отделя за заплати по 82 хил. лева?


През пролетта на тази година синдикът на Камет Иван Павлов е завел срещу Качествена металургия дело за обявяването й в несъстоятелност. В началото на септември е клекнала и самата Качествена металургия, която също е поискала да бъде обявена в несъстоятелност. След неколкократно отлагане на делата на 20 септември най-сетне се проведе заседание на Пернишкия окръжен съд, който обяви фалита на злощастния наемател на Камет. Междувременно до малцината работници, които сега се размотават там, достигат всевъзможни версии. Твърди се, че сандъците с оборудването Даниели се разпечатват, оттам се взимали ценни материали, а после сандъците пак се запечатвали. Изобщо от 1993 г. насам

в завода се крадяло на поразия

Уникални установки за електрошлаково производство били изкормени, а медните кристализатори на установките - разпродадени. По-тревожното е, че според твърденията оздравителният план на Камет бил пълен кьорфишек. Реанимационната програма изобщо не се изпълнявала. Дълговете на металургичното предприятие били набъбнали с 2 млрд. нови лева. Задава се въпросът какво чака синдикът Иван Павлов и защо не поиска несъстоятелността на Камет. Критично отношение към качествата на оздравителния план на дружеството изразяват и експертите от икономическото министерство. Според тях основният недостатък на програмата е, че тя няма краен срок за изпълнение. Само на заглавната страница на обемистия документ пишело 1996-1999 г., но това с нищо не задължавало синдика да смята, че действието на плана е изтекло в края на миналата година. Синдикът Иван Павлов пък заяви пред в. БАНКЕРЪ, че няма намерение да иска фалита на Камет, при положение че най-заинтересованата страна -

кредиторите си мълчат

Иван Павлов признава, че оздравителният план не се изпълнява и че положението на завода е много тежко - нямало дори пари за охрана. Все пак, казва синдикът, от продажбите на дълготрайни материални активи досега на кредиторите са възстановени общо 1.450 млн. лева. На първо място в списъка на удовлетворените фигурирали бившите работници на Камет, на които са изплатени дължими заплати, обезщетения и отпуски. На второ място били данъчните власти, частично били изплатени и дълговете към Машиноекспорт, НЕК, Булгаргаз, ВиК и Топлофикация - Перник. Издължена била напълно и главницата от 46 466 лв. по кредита от ОББ. Синдикът Павлов е категоричен, че единственият шанс на Камет да започне нов живот е продажбата на Даниели. Той квалифицира като абсурдни отправяните към него обвинения, че саботира продажбата на оборудването и връща появилите се в завода клиенти. Това са приказки на мъртви хора, казва Иван Павлов, които не работят, а създават интриги. Според него от такива източници идва и невярната информация, че бил роднина на бившия заместник-промишлен министър Марин Маринов. Зложелателите на Павлов пък уточняват, че той може и да не се брои за роднина на Маринов, но братовчедка му била съпруга на бившия промишлен шеф. Тъжно е, но явно е закономерно от кухнята на едно бедно семейство да се разнасят и лоши аромати. А дали Камет ще се опаричи зависи от сегашните продавачи на минизавода Даниели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във