Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЕЗ КАПИТАЛОВ ПАЗАР ИКОНОМИКАТА НИ ПОДСКАЧА НА КУЦ КРАК

Г-н Драйчев, какво е финансовото състояние на борсата в момента?


- След като търговията се концентрира на борсата, приходите от комисиони се повишиха. Концентрацията беше един много положителен момент, защото се избегна появата на алтернативни средища на търговия, които, макар и наречени с друго име, щяха да изпълняват борсови функции. Ремонтите и реконструкциите, които предприехме, а и това, че наехме още помещения, увеличават постоянната издръжка, защото се наложи закупуване на нова техника. Инсталираме още един сървър. Смятаме в търговската система да работим с два сървъра, за да може единият да архивира данните, а другият да обслужва оперативната работа. Ние харчим толкова, колкото ни позволяват приходите. Нямаме намерение да сключваме заеми - борсата е организация, чието предназначение е да предоставя услуги на своите членове и нашата цел е да повишим качеството на тази услуга, естествено в рамката на нашите финансови възможности.


Смятате ли да променяте начина на търговията от присъствена на неприсъствена?


- Планът е следният. Официалният пазар на борсата, който е същинският борсов пазар, да продължи да работи на принципа на присъствената търговия. Това е класически начин на покупко-продажба, гарантиращ най-голяма сигурност - все пак дистанционно сключените сделки нито могат да постигнат съответната бързина, нито може да се осъществява същият контрол върху тяхната коректност, както при присъствената търговия. Смятаме, че е естествено търговията на свободния пазар на борсата, където се търгуват главно акциите на предприятията от масовата приватизация, да бъде регулирана от пазарните субекти, т.е. от инвестиционните посредници. Много се спори по въпроса, но моята лична позиция е, че фондовата борса трябва да си гледа официалния пазар. От друга страна обаче, целият капиталов пазар в България не би могъл да храни повече от един-двама глобални посредници. Ако бяхме възприели варианта за организиран извънборсов пазар при наличието на промените на Закона за ценните книжа, щеше да възникне една втора, но хлабава борса. От там идва и проблемът: допускаме едни книжа на борсата, допускаме други книжа на извънборсовия пазар, а останалите къде се търгуват? По телефона? Ще се опитаме да направим следното: ще предложим едно техническо средство за котиране и ще предложим на Комисията по ценните книжа, на посредниците, на Асоциацията на фондовите брокери да проведем разискване на какви правила да се подчинява неприсъствената търговия. Аз съм убеден, че у нас няма място за повече от един оператор.


Ще се осъществи ли споразумението между БФБ и СФБ - Капиталов пазар?


- Ние сме готови да го осъществим във вида, в който то е сключено. Ако обаче нещата останат така, както е решено - с увеличаване на капитала, това коренно изменя договореностите. Господин Папазов положи неимоверни усилия да обедини всички фондови борси в България. Ако беше изпълнено споразумението, нататък нямаше да има никакви проблеми. Нямаше да ги има поправките за организирания извънборсов пазар, защото това беше един вторичен ефект. Когато Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и други се заеха да увеличават капитала на СФБ - Капиталов пазар, там се появи един център, който стана инициатор на съответната поправка в закона. Ако беше изпълнено споразумението, просто този център нямаше да го има и тогава щеше да се появи не организиран извънборсов пазар, а електронни системи за котиране на ценни книжа, лицензирани и контролирани от комисията. Факт е обаче, че нещата се развиха по друг начин. Сега ние полагаме големи усилия да върнем нещата в тяхното нормално русло. Щатите могат да си позволят и десет борси и ги имат - AMEX заедно с NASDAQ, Нюйоркската фондова борса, Пасифик сток ексчейндж, Чикаго и т.н., и т.н. Германците имат една борса във Франкфурт, турците имат една - всички държави, които имат индустриален и демографски ресурс, съизмерим с България, имат по едно организирано тържище. Законът в сегашния си вид дава възможност да има дори десет организирани извънборсови пазара, т.е. да се върнем в старото положение.


Каква беше целта да се променят пазарните сегменти и да се дава възможност на официалния пазар да се появят дружества с капитализация над 500 млн. лева?


- Ние трябва да отговорим на обективните условия в няколко направления. Приватизационните фондове като публични дружества трябва все пак да имат възможност да се появят на фондовата борса. Те до голяма степен отговарят на условията за С пазар. Имат история, имат проспекти, имат нужната капитализация, но нямат достатъчна, както в банките я наричат, кредитна история. Вдигането на летвата, от една страна, е свързано с изискванията на европейската общност за 1 млн. ECU, което е около 2 млрд. лв. за А пазар. От друга страна, се съобразихме и с извършената ревалоризация на активите, която увеличи капиталите на дружествата. И в края на краищата не е редно всякакви предприятия да бъдат котирани на борсата.


Не смятате ли, че информационният меморандум, който сега се изисква от емитентите за допускане до официалния пазар, заобикаля по някакъв начин закона?


- В новия закон, който се готви в момента, информационният меморандум вече ще се нарича борсов проспект. Това е документ, който в някои случаи съвпада с проспекта, но в други случаи не съвпада. Борсата е напълно в правото си, ако по някаква причина законът освобождава едно дружество от необходимостта да представи проспект, то да поиска някакво разкриване на информация, защото в края на краищата ние като институция заставаме зад това дружество. Трябва да е ясно какво се продава тук. В този смисъл, когато на 18 май отворим свободния пазар за търговия с миноритарните пакети от масовата приватизация, ще имаме един не съвсем борсов пазар. Реална е заплахата, когато тук дойде един чужденец и каже: пуснали сте на свободния пазар едно дружество, дайте ни някакви данни за него, ние да му отговорим, че нямаме. Вземете си дебелата книга за масовата приватизация, ще го посъветваме, в която са публикувани данни отпреди две години - и те менте, специално обработени...


Големият проблем е, че не се разбират няколко важни неща. Първо, че корпоративната икономика, като цяло, е много по-социална от социализма. Тя дава възможност за доброволно поемане на риск и това е една пряка инвестиция. Никой не ти казва къде да инвестираш - в пенсионен фонд или в рисково дружество - хората си избират сами. Второ, капиталовият пазар е кръвоносната система на пазарната икономика. Без да има капиталов пазар, тя е куца, трябва й патерица. Само банковата система нищо не решава - само с привлечен капитал не се работи. Трябва да има директен приток на спестявания. Затова мениджърите на повечето компании разчитат повече на капитализиране на печалбата и на заеми. И обикновено дейността им винаги протича близко до една критична финансова точка - нямат оборотни средства, банките ги притискат да си плащат лихвите по кредитите, липсват пари за инвестиции. Шокът с безналичните ценни книжа е нищо пред това, което предстои като промяна на културата на управляващия елит в предприятията.


Каква е прогнозата ви: какво ще се случи на борсата след 18 май, когато ще започнат да се търгуват миноритарните дялове от масовата приватизация? Няма ли засилената активност да бъде едно временно явление?


- Аз не съм анализирал по никакъв начин интереса към тези миноритарни дялове, но те по принцип трябва да се пуснат, защото тежат на държавата. Тя няма никакъв интерес да се занимава с тях, да следи какво става, да тича на общи събрания и т.н. След като са гласувани дивидентите от тези дружества и държавата е в правото си да ги получи, нищо не пречи тя да се освободи от дяловете. Предполагам и че цените няма да са астрономически. За мен е много по-интересно пускането на борсата на дялове от големите предприятия като Нефтохим, БТК, Булгартабак...

Facebook logo
Бъдете с нас и във