Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЕЗ КАПИТАЛОВ ПАЗАР БЪЛГАРИЯ ЩЕ ОСТАНЕ ФИНАНСОВА КОЛОНИЯ

Г-н Бауер, преди около година споделихте пред БАНКЕРЪ, че банките в България не са особено склонни да работят съвместно с БАКБ, но все пак се надявате на сътрудничество с няколко от тях. Оправдаха ли се вече тези ваши надежди?


- Партньорството и всякакви взаимоотношения с други банки трябва да бъдат обсъждани в контекста на нашата цялостна стратегия. Ние всъщност не сме чуждестранна банка, нямаме офиси в чужбина, а по-скоро сме местна банка с чуждестранни собственици. В същото време сме тясно специализирани в ипотечното финансиране и в кредитирането на малкия и средния бизнес. Нямаме особен интерес към повечето услуги, които извършват другите банки. Това за нас би означавало да се опитваме да носим две дини под една мишница.


Освен това в универсалното банкиране има голяма конкуренция, която постепенно ще нараства, дори ще стане жестока. По-скоро предпочитаме да съсредоточим вниманието си върху сферите, които сме избрали. Известно е, че имаме партньорство с Банка ДСК и с пенсионен фонд Родина, в който сме един от основните акционери. Възможно е в бъдеще да създадем и други партньорства, но засега е прекалено рано да се говори за това. Намеренията ни за съвместна работа са свързани не толкова с банки, колкото със застрахователни компании, пенсионни фондове, финансови къщи и т.н.

Възнамерявате ли да осигурите нови кредитни линии освен тази, която получихте от Международната финансова корпорация (МФК)?


- Водим преговори с три международни кредитори, но засега не искам да назовавам имената им. Това обаче не е приоритетна задача. За нас, а според мен и за останалите банки, по-важно би трябвало да е развитието на българската капиталова система, за което страната се нуждае главно от дългосрочен капиталов пазар. За щастие в България има много пари, които трябва да бъдат мобилизирани за формиране на дългосрочна капиталова основа. Трябва да се издават ипотечни облигации. Институтът за пазарна икономика обсъди този въпрос с представители на Асоциацията на търговските банки, БНБ и парламентарната Икономическа комисия. Бих нарекъл събитие със съдбоносно значение предложения закон за ипотечни облигации, който е разгледан от парламентарната Икономическа комисия, като г-н Николов го предложи за първо четене. Ипотечните облигации ще изиграят ролята на катализатор на капиталовия пазар за дългосрочни дългове.


Освен това искам да отбележа, че в САЩ например най-сериозните източници на финансиране за банките са дългосрочните банкови влогове. Понастоящем сме насочили усилията си в намиране на място в тази ниша на българския пазар, която според мен е много важна. Едно от нещата, които БНБ може да направи за стимулиране на дългосрочните депозити, е да намали задължителните минимални резерви, които банките заделят по тях.


Без дългосрочен местен капиталов пазар в страната няма да дойдат сериозни инвеститори, няма да има сериозно развитие на малкия и средния бизнес и на селското стопанство, а местните банки ще бъдат в неизгодна позиция спрямо чуждестранните. Без дългосрочен капиталов пазар България е изправена пред опасността да се превърне във финансова колония под парично иго.

Какви са според вас начините да бъде постигнато това, за което говорите?


- На първо място е приемането на законодателство за ипотечни облигации. Второто условие е банковата система да намери начини за стимулиране на дългосрочните депозити. Важно е и да продължи развитието на частните пенсионни фондове. Мисля, че тези три компонента могат да изиграят ключова роля за създаване на дългосрочни капитали.

Вярно ли е, че предвиждате промени в акционерния състав на БАКБ и че Международната финансова корпорация възнамерява да придобие 20% участие в банката?


- Международната финансова корпорация има опция да конвертира част от кредита си към нас в 20-процентно дялово участие. Тази възможност ще бъде валидна още няколко години. Аз не знам какви са техните конкретни намерения, не съм сигурен и дали самите те вече са решили. БАКБ е тясно свързана с БАИФ, така че привличането на външни акционери би било доста комплицирано.

Какви мерки бихте предложил за насърчаване на банките при отпускането на кредити?


- Добър въпрос е как да се направи това, но според мен това не е правилният въпрос. Всъщност кредитните институции би трябвало да продължат да работят, както досега: те си правят добри пари при нисък риск - това е раят на банкерите. Те се занимават с краткосрочно финансиране, а според всички учебници по банково дело - когато отпускаш краткосрочни заеми, е нормално да събираш и краткосрочни депозити. Така че отговорът на въпроса, който поставяте, не трябва да се търси в банковата наука, а във физиката. Едно тяло или е в покой, или се движи само в една посока, докато някакъв външен фактор не я промени.


Как все пак да се стимулира кредитирането? Банкерите не са нищо повече от търговци, те искат да купуват на ниски цени и да продават на високи. Въпросът е кога в тази страна ще има пазар на депозитите, който да накара кредитните институции да плащат по-високи лихви по депозитите. Ако сега погледнете разходите за лихви на повечето банки, ще видите, че са много ниски, което потвърждава факта, че вложителите не получават достатъчно срещу своите депозити. Ако банките предложат по-висок лихвен процент, те ще привлекат дългосрочни депозити и с тях ще осигурят дългосрочен капитал, които банките да въртят, и нещата ще се променят. По-голямата част от дейността на банките в България не е истинско банкиране, това е фасулска работа.


От друга страна, клоновата система, която съществува сега, е изключително неефективна. Прекалено много банки се борят за твърде малък брой клиенти. Правителството не може да направи кой знае какво в тази насока. То може и трябва да управлява икономиката добре, което е много трудна задача. В неговите възможности е да направи банковата система по-отворена за конкуренция и да намали резервите. При всички случаи обаче процесът се управлява от пазара, а не от правителството.

Каква е цялостната ви оценка за развитието на българската икономика, която напоследък е обект на доста критики?


- Мисля, че нещата се движат по правилния път. Става дума обаче за криволичещ път, който понякога е трудно да се оцени в детайли и да се каже точно накъде върви. Освен това промените започнаха от много ниска изходна база. След като правителството приключи с приватизацията, се опасявам от появата на държавна икономическа класа. Тя ще включва компании, които не се състезават реално на пазара, а разчитат на бюрократични връзки, за да поддържат позициите си. Това е много опасно.


Освен това ме безпокои непрекъснатото очакване и търсене на външни помощи, на субсидии от ЕС. На Евросъюза и на други подобни институции се гледа като на дойна крава. Не знам обаче колко каймак ще остане от полученото мляко, след като софийската политическа и икономическа класа си вземе своя дял.

Какви са очакванията ви за приватизацията на българските банки, които все още са държавни?


- Ако ме питате за кандидатурата на консорциума Уникредито Италиано - Алианц за БУЛБАНК, това е нещо като menage a trois, т.е. трима души заедно в леглото.


За мен е много интересна тенденцията чуждестранни банки да представят оферти, които звучат много еднакво - те неизменно предвиждат модернизиране на системата, привличане на клиенти, издаване на кредитни и дебитни карти и т.н. Това ми напомня за средновековния спор колко ангела могат да се поберат на върха на една игла.

Какви са плановете ви за развитието на БАКБ през тази година?


- Започваме постепенно да приемаме по-дългосрочни депозити. До края на годината възнамеряваме да открием един или два клона извън София. Смятаме да финансираме строителни проекти, съвместно с ключови предприемачи. Ще се опитаме да участваме в развитието на капиталовия пазар, най-вероятно чрез ипотечни облигации. Все пак ще си оставим и малко свободно време да се насладим на аромата на розите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във