Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЕЗ ГЛАВА ЕНЕРГЕТИКА КОПЕНХАГЕН ЩЕШЕ ДА БЪДЕ НАШЕТО ВАТЕРЛОО

Соломон Паси, министър на външните работи, пред в. БАНКЕРЪГ-н Паси, кои са най-близките цели пред българската външна политика през следващите 12 месеца?- Безусловно най-непосредствените цели са свързани с членството на България в НАТО и Европейския съюз. Работата ни в Съвета за сигурност на ООН може да се окаже и още по-напрегната, отколкото през 2002 година. Предстои ни и много работа по линия на председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. И, разбира се, не забравяме съдбата на сънародниците ни в Либия. Напротив - тяхната участ е един от нашите приоритети за 2003 година.Изминалата година беше една от най-резултатните във външната политика на България. Само с плюсове ли можем да оценяваме поканата за членство в НАТО, която страната ни получи през ноември, и фиксирането на точна дата за влизането в ЕС?- Наистина изминалата 2002 г. беше изключително резултатна. И не само заради поканата за НАТО и фиксирането на датата за влизането ни в Европейския съюз, които безспорно са сред най-забележителните постижения на България. Не бива да забравяме и останалите факти: Историческото посещение на папа Йоан Павел II допринесе за сближаването на страната ни със западния свят и бе окачествено като падане на Берлинската стена за България. Нашата работа в Съвета за сигурност на ООН бе насочена изключително към постигане на консенсус сред постоянните членове на тази организация по жизненоважни световни проблеми, което получи висока оценка от тях. Страната ни се утвърди и като ключов политически фактор на стабилност в Югоизточна Европа.Постигната бе целта да бъдем избрани за председател на ОССЕ през 2004 година. Възобновихме загърбени приятелства със страни от различни континенти. Направихме доста за защитата на правата и достойнството на българските граждани в чужбина. България завоюва позиции, които са дългосрочна инвестиция в националния просперитет и вече се ползва с висок международен авторитет.Трябва обаче да си даваме сметка, че поканата за НАТО не означава автоматично приемане. А решението от Копенхаген само очерта рамката, в която трябва да се вместим. Предстои ни още доста работа. Доколко благоприятното за държавата решение, оформило се на срещата в Копенхаген, е свързано със съгласието за спиране на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй през 2006 година?- Без глава Енергетика Копенхаген щеше да бъде нашето Ватерлоо. Тя отприщи преговорите ни с ЕС. Това се дължи на факта, че въпросът за малките реактори на АЕЦ Козлодуй бе многократно предрешаван и пререшаван от всички български правителства от 1992 г. насам. Това създаде на страната ни образ на не особено надежден партньор. Решението, което нашето правителство постигна сега, е най-доброто за България - защото дава възможност на експертите да изяснят в обещаната ни партньорска проверка въпросите с ядрената безопасност на тези два реактора. А разплитайки един от най-трудните проблеми в преговорите, ние създадохме условия за бърз финален спринт. Кога ще започнат преговорите за договаряне на допълнителна финансова компенсация за затварянето на реакторите?- По този въпрос ще можем да сме по-конкретни след провеждането на партньорската проверка за безопасността на блокове 3 и 4. Освен това договарянето на такива суми е част от финансовите аспекти на членството ни, които предстои да определим в по-нататъшния ход на преговорите. Напоследък президентът Георги Първанов отбеляза, че правителството води преговорите за членство в ЕС прекалено бързо и поетите от страната ни ангажименти остават скрити за обществото. Защо не се публикуват постигнатите договорености по отделните глави, както в крайна сметка се случи с глава Енергетика?- Въпросът дали правителството води преговорите бързо или бавно се дискутира често в публичното пространство. Правителството прие, а Народното събрание одобри на 7 февруари 2002 г. Стратегия за ускоряване на преговорите ни с ЕС. Тази стратегия се оказа изключително успешна за България и позволи да формулираме амбициозни, но реалистични цели по отношение на приключване на преговорите и определяне на датата ни за членство в ЕС. В заключенията на Европейския съвет от Копенхаген се очертава постигането на тези цели.Що се отнася до въпроса ви защо не се публикуват постигнатите договорености, бих искал да изясня следното. Правителството предоставя при поискване на всички парламентарно представени сили информация за хода на преговорите, респективно за поетите ангажименти в предварително затворените глави. Предварителното публикуване е по-трудно, защото това би означавало да си свалим картите, докато текат преговорите. А от това можем да загубим много.Бихте ли обяснили предимствата на получената в Копенхаген пътна карта, при условие че в голяма степен тя повтаря отправените вече препоръки в докладите на Еврокомисията?- Получената в Копенхаген нова пътна карта съдържа ясни и конкретни задачи до присъединяването ни към ЕС, които не надхвърлят по принцип поетите от страната ни ангажименти в досегашния ход на преговорите. Предимство е и че успяхме да договорим България да бъде третирана равноправно със страните от първата десетка. В датската столица Европейският съвет гласува засилена финансова подкрепа за страната ни в размер на над 1 млрд. евро, но ще получим тези пари само ако докажем, че можем да ги усвоим успешно. Мислите ли, че сме подготвени за това, като се има предвид нищожният процент на усвояване на досегашните значително по-ниски европомощи?- България предприе редица стъпки за рязко подобряване на усвояването на средствата от предприсъединителните програми на ЕС. Националното координиране на предприсъединителната помощ бе поверено на министъра на финансите, като се отчете опитът на финансовото ни министерство в работата с международните финансови институции. Министър Велчев подготвя в момента пакет от мерки в тази насока. Приета бе също и Национална стратегия за подготовка на участието на България в структурните фондове на ЕС, в която са заложени редица елементи, предвиждащи още на този етап значително повишаване на ефективността в усвояването на средствата от Евросъюза. Много разчитам и на министър Валентин Церовски, който има волята да преодолее забавянето. Има ли опасност срокът от година и половина до ратификацията на договора за присъединяване към НАТО да се окаже непосилен за извършването на реформите в страната?- Преди всичко бих искал да подчертая, че срокът от година и половина е срок за изпълнение на процедурните стъпки по интегрирането ни в Алианса. Казано иначе, този срок се отнася до предприсъединителния процес - разговори по присъединяването към НАТО, подписване на присъединителните протоколи и тяхната ратификация от страните членки. От нас не се очаква да завършим целия спектър от реформи за тази година и половина, но очевидно ще се иска постигане на сериозен напредък. Осъществяването на много от реформите в страната, а и в останалите шест поканени държави, е дългосрочен процес - факт, който ясно се съзнава от страните членки на НАТО. Част от реформите, като например тази във въоръжените сили, ще продължат и след приемането ни за пълноправен член на Алианса. Такъв впрочем е случаят и с трите нови членки от 1999 г. Полша, Чехия и Унгария, при които все още процесът на реформи в отбранителния сектор и други сфери не е завършил.Все пак, що се отнася до пакета от реформи, които трябва да приключат до датата на фактическото ни членство в Алианса, вярвам, че работата по тях ще бъде завършена навреме. Много шум се вдигна около писмото от американска страна за участието ни в евентуална военна операция срещу Ирак. Има ли сред държавните институции единно мнение, каква трябва да бъде ролята ни в конфликта?- Да, позицията на България е ясна и консолидирана, а именно - кризата е на етап, в който намирането на решение посредством дипломатически средства все още е реално и осъществимо. Това би могло да стане на базата на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, особено резолюция 1441, която изпрати ясно и категорично послание до иракското ръководство, че то трябва да се откаже окончателно от оръжията за масово унищожение. За съжаление, сведенията, които Багдад предостави на международните инспектори, са далеч от исканата изчерпателност и честност, нещо което бе потвърдено от г-н Ханс Бликс, ръководител на Комисията на ООН по наблюдение, проверка и контрол за Ирак (УНМОВИК), и д-р Мохамед Ел Барадей, директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Ако иракското ръководство продължи тази линия на поведение, не е изключено да бъдат предприети и други стъпки. България има ясна позиция: веднага след 11 септември 2001 г. и правителството, и парламентът приеха ясно становище, че в борбата срещу тероризма ще действаме като фактически съюзник на САЩ и НАТО. Конкретните форми на по-нататъшното ни поведение ще бъдат определени след обстоен анализ на ситуацията от всички институции, които, съгласно нашата конституция, имат прерогативите да вземат подобни решения. Говори се за затопляне на отношенията между България и Русия. Какви са конкретните измерения на новите връзки с Москва и защо въпреки това стокообменът между двете държави остава на предишните ниски нива?- След последните парламентарни избори в България наследената стагнация в отношенията бе преодоляна. Политическият диалог бе осезаемо активизиран чрез поредица от разменени визити на високо и най-високо равнище. Успяхме да се договорим по връщането на руския дълг - въпрос, отлаган вече 12 години. На посещения в Русия бяха последователно вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев, аз в качеството ми на министър на външните работи, министър-председателят Симеон Саксккобурготски и президентът Георги Първанов. Официалните делегации по правило бяха съпровождани от големи групи бизнесмени, от дейци на науката, културата и изкуството. У нас гостуваха председателят на Държавната дума Генадий Селезньов и председателят на Комитета по международните въпроси на Думата - Дмитрий Рогозин. Проведе се отлаганата от две години VII сесия на междуправителствената комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси посети Москва, а руските министри на атомната енергия, на промишлеността, науката и технологиите и на извънредните ситуации и гражданската отбрана посетиха България. В периода 22-25 януари 2003 г. в Санкт Петербург ще бъде проведена поредната VIII сесия на Междуправителствената комисия. Всичко това говори за възходяща тенденция, преодоляла дванадесетгодишния застой. Направихте две визити в Либия. Кога могат да се очакват реални икономически резултати от тях и благоприятно развитие на процеса с медиците?- С предвиждания за делото срещу шестимата български медици в Либия ще мога да се ангажирам през следващите месеци. Все пак не мога да не отбележа неговия благоприятен ход през изминалата година. Коренно бе променен подходът към Либия. Преодоляно бе взаимното подозрение и то бе заменено с доверие и уважение, а безразличието - със състрадание. Делото естествено стъпи на рационална основа. В резултат най-тежкото обвинение - за заговор срещу либийската държава, беше отхвърлено от либийския съд. Сега процесът е в качествено нова фаза и протича според либийските закони, при зачитане на достойнството на задържаните. Делото все още не е приключило и изпадането в свръхоптимизъм би било противопоказно. Имаме уверенията на либийските ръководители, че лично следят хода на делото, за да бъдат гарантирани правата на подсъдимите наши сънародници и спазването на законите. Паралелно с усилията за благоприятен изход на делото срещу нашите сънародници бе постигнато значително съживяване и на двустранното сътрудничество в различни области. Възстановена бе въздушната линия София - Триполи. Активизира се дейността на двустранната финансова подкомисия. В ход е подготовка за провеждане на поредната сесия на Смесената комисия за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество.Успехът, който можем да отчетем, не може да не се разглежда на фона на общото добро развитие на отношенията ни с останалите ислямски и арабски държави - Ливан, Йордания, Кувейт, Иран, Сирия, Афганистан и др. Със Сирия постигнахме съществен напредък в разговорите по въпроса с дълга й към България. Не е ли обезпокояващо, че и през миналата 2002 г. желанието на балканските държави за по-бърза реализация на мащабните инфраструктурни проекти в региона не срещна разбирането на инвеститорите?- Да, обезпокояващо е, особено като се има предвид, че активното многостранно сътрудничество между страните от региона при реализацията на мащабните инфраструктурни проекти е един от най-важните фактори за постигането на трайна стабилизация в Югоизточна Европа. Във връзка с това България ще продължи усилията си в използването на съществуващите възможности в рамките на Пакта за стабилност, процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа, както и Гръцкия план за възстановяване на Балканите.Финансовото и техническото осигуряване на изграждането на железопътната линия София - Скопие, автомагистралата София - Ниш, както и на други проекти в рамките на трансевропейските коридори VIII и X ще запази приоритетния си характер за външната политика на България и през следващите години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във