Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК НА СВЕТОВНАТА ПОЛИТИКА

2003 година започна така, както започна и 2002-ра - с размахване на атомни плашила. Точно преди една година световната политика бе раздрусана от Кашмир - най-опасното място на света. Тогава Индия и Пакистан изправиха света пред ядрена криза. Едва сега стана известно какво послание е предал един международен лидер на индийския министър-председател Атал Бихари Ваджпаи от името на пакистанския президент Первез Мушараф. То е било кратко и недвусмислено: Не очаквайте война с конвенционални средства, ако индийските войски преминат линията на контрол в Кашмир. Иначе казано, това би могло да звучи и така: Имам ядрено оръжие и ако се наложи, ще го използвам. Тогава се случи така, че индийско-пакистанската криза, предизвикана от нападение срещу индийския парламент в края на декември 2001 г., вгорчи коледната почивка на американския държавен секретар Колин Пауъл. Кризата между Делхи и Исламабад бе ужасна на фона на атентатите от 11 септември, макар че по-късно бе сравнително бързо забравена заради Ирак. Сега, в края на 2002-а и началото на 2003 г., се случи същото. Международната политика пак е тревожна заради проблем с ядрен оттенък. Този път заради друго опасно място на света - северната част на Корейския полуостров, другата бомба, заложена още от втората половина на ХХ век. Американският държавен секретар Колин Пауъл за втори път, откакто е на този пост трябваше да зареже коледната си почивка, за да урежда отново проблем, носещ заряда на атомната провокация. Този път заради Северна Корея и нейната ядрена програма. Пхенян изненадващо изгони инспекторите на МААЕ, демонтира камерите за наблюдение на атомния си реактор и заплаши, че ще пусне отново в действие ядрените си инсталации за производство на плутоний. Връзката между двете събития от началото на 2002 и 2003 г. е оправдана. Те показват най-малкото, че и през тази година голямата част от Бермудския триъгълник за световната политика ще бъдат възпроизведените атомни грешки на миналия век, направили възможна огромната заплаха от международния тероризъм. Разширеното възпроизводство на старите нерешени проблеми отново е с позната география - от Близкия до Далечния изток, от трансатлантическата дилема Ирак и израелско-палестинските проблеми по ивицата Газа и през омагьосания кръг на Кавказ с руската драма Чечения и крехкото примирие в Афганистан до индийско-пакистанския кошмар Кашмир и ядрената непредвидимост на севернокорейския режим в Пхенян. Високото напрежение около севернокорейското поведение налага сравнение и за различните подходи към диктатури, от които произтичат опасности. Ако има някъде деспот, който да е от същата величина като президента Саддам Хюсеин, то това е зловещият Ким Чен Ир, за когото знаем малко, но чието облекло и външен вид, изглежда, са вдъхновили създателите на тираните-мегаломани от филмите за Джеймс Бонд, написа за Таймс бившият британски военен и външен министър Малкълм Рифкинд. Според него кризата със Северна Корея не е художествена измислица, а факт. И вариантите за действие от страна на Съединените щати и на света са по-малко, отколкото в случая с Ирак. Американската дипломация очевидно има проблем, когато трябва да обяснява защо Ирак е на ръба на войната, а мистериозната държава Северна Корея се ползва с нежността на дипломатическите средства, макар че е очевиден атомен провокатор и въпреки факта, че на практика демонстративно наруши Договора за неразпространение на оръжие за масово унищожение. Още през октомври миналата година Пхенян призна, че има тайна атомна програма. Въпреки това, когато се говори за нарасналото напрежение, американската дипломация упорито отказва да употреби думата криза. Държавният секретар Колин Пауъл каза в едно политическо токшоу, че това не е криза и си даде месеци време, за да наблюдава как ще се развият нещата. При това е доказано, че Пхенян разполага с поне една или две атомни бомби, а ако вкара в действие ядрените си инсталации, за шест месеца може да си направи още четири. Севернокорейските ракети могат да достигнат съюзниците на Съединените щати Южна Корея и Япония, където са разположени сто хиляди американски войници. Дадохме да се разбере, че искаме мирен изход от ситуацията, която Северна Корея предизвика с тайните си ядрени програми, и както президентът е посочвал, нямаме намерение да завоюваме страната, твърди говорителят на Белия дом Шон Маккормак. В сравнение със Северна Корея Ирак отдавна не представлява атомна заплаха. Тези дни станаха известни ядрени факти от миналото на Ирак, които се преплитат с факти от миналото на Северна Корея. Според данните в края на 80-те години, Ирак имал добро сътрудничество в областта на атомната технология с Пакистан. Твърди се, че Саддам Хюсеин се е добрал до задигнатата от Холандия техническа документация за обогатяване на уран на бащата на пакистанската бомба Абдул Кадир Хан. Има и подозрения, че пакистанска помощ е получила и Северна Корея. Пакистанското правителство отрича да е замесено в този трансфер и, според медиите, в писмо до американската администрация е заявило, че известно число учени и военни са действали лично, а не по поръчение на държавата. За разлика от Ирак Северна Корея се радва на отворени дипломатически канали и най-вероятно американската дипломация ще продължи да се опитва да реактивира политиката на слънчевия лъч, започната от бившия президент Бил Клинтън. Като жест на добра воля държавният секретар Колин Пауъл даже подчерта, че Съединените щати не планират превантивен удар. Преди него шефът на Пентагона Доналд Ръмсфелд направи една публична забележка, че Съединените щати могат да водят едновременно две войни, но на това изявление не се погледна сериозно. Рязкото движение на Северна Корея бе изненадващо, но не и непредвидимо, защото режимът в Пхенян не за първи път използва ескалацията на напрежението като печеливша стратегия. На практика това напрежение създаде голяма дипломатическа неприятност за Съединените щати и прави от Пхенян един от най-големите проблеми на американската външна политика в най-неудобния за нея момент. В едно изявление, направено от ранчото му в Тексас, американският президент Джордж Буш каза, че Съединените щати не са в положение на военна, а на дипломатическа конфронтация с тази страна. Проблемът е, че севернокорейският случай създава нова интрига в голямата игра за Багдад и от това може би произтича впечатлението за несигурност във Вашингтон. Нормално е да се очаква, че в разрешаването на случая Пхенян ще се намесят Китай и Русия, които имат обща граница с тази страна. На практика географското положение на Северна Корея дава възможност страната да бъде много по-добре изолирана, отколкото е Ирак. На 12 януари се очаква Съветът за сигурност да дискутира евентуалното налагане на санкции срещу Северна Корея. Русия например смята, че е важно спазването и строгото изпълнение на рамковото споразумение между КНДР и Съединените щати от 1994 г. и предупреждава, че опитите Северна Корея да бъде изолирана могат да доведат само до засилване на напрежението. Подобна позиция застъпва и най-заинтересованата страна - Южна Корея. Според южнокорейския президент Ким Те Чжун оказването на натиск и изолацията на комунистическия режим в Пхенян не би довело до нищо, какъвто е бил случаят с Куба. Особено заинтересован е Китай, който няма как да не стане посредникът. Със сигурност Съединените щати ще имат нужда от помощта на Китай, за да овладеят кризата със Северна Корея, а това би могло да доведе до компромиси. Една успешна дипломатическа интервенция на Пекин за възобновяването на преговорите с Пхенян би му дала необходимата тежест в Съвета за сигурност. И то точно преди 27 януари, когато ООН трябва да вземе отношение по доклада на оръжейните инспектори в Ирак и да участва във вземането на решението за войната и мира. Още повече че Китай се споразумя с Германия да работят съвместно за намиране на решения на иракската криза и на проблемите, свързани с севернокорейската ядрена програма. Германия, за която Ирак се превърна в най-голямото изпитание за външната й политика и за отношенията й със Съединените щати, също става непостоянен член на Съвета за сигурност. И поради тази причина световната политика влиза в интересен период, защото Герхард Шрьодер, който твърди за себе си, че е канцлер, а не философ, продължава да казва, че цел на неговата политика остава прилагането на резолюцията на ООН за Ирак без употреба на сила. Междувпрочем през януари Съветът за сигурност ще бъде председателстван от Франция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във