Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЕРЛИНСКОТО МЕРЕНЕ НА ПУЛСА НА СЪЮЗА

Президент, премиер и канцлер събудиха европейските сетива за състоянието на подредената част на Стария континент. Жак Ширак, Тони Блеър и Герхард Шрьодер се събраха в Берлин, за да се опитат да синхронизират представите си за европейските дела. Тристранната среща предизвика различни коментари и смесени чувства, събуди стари и предизвика нови подозрения. Със сигурност в последно време не е имало такова европейско събитие, което да обърне погледа повече към вътрешните проблеми на Европа и да накара усещанията да не минават задължително през трансатлантическите отношения и съизмерването със Съединените щати. Заради това едно сравнение нахално се набива на очи. В Америка е много важна речта на президента, която наричат За състоянието на Съюза. По нея измерват пулса на Белия дом и отношението му към света. В този смисъл срещата на френския президент, британския премиер и германския канцлер е някаква демонстрация, по която може да се измери Европейското състояние на Съюза. Със сигурност берлинската среща на Германия, Франция и Великобритания маркира края на един изминал период, в който трите водещи европейски страни предопределяха взаимоотношенията помежду си чрез отношението към иракската война. Между впрочем през последните четири години тримата лидери са се срещали точно три пъти. През ноември 2001 г. се събраха, за да обсъдят военния ангажимент в Афганистан. Тогава британският премиер Тони Блеър покани Шрьодер и Ширак на вечеря на Даунинг стрийт 10. След тази покана последваха много самопокани на други европейски правителствени шефове, за да се провали вечерята на тройката. През септември 2003 г. тримата се срещнаха и се разминаха заради Ирак. През декември 2003 г. закусваха заедно в Брюксел, за да подпомогнат приемането на европейската конституция, но проектът се провали. Този път най-очевидното от четвъртата среща е, че за триото Берлин, Париж и Лондон изглежда е дошъл краят не само на бурния трансатлантически период, но и на мъртвото вълнение в европейското пространство. През последната година Жак Ширак, Герхард Шрьодер и Тони Блеър разговаряха със себе си и с другите повече заради Ирак на територията на ООН и НАТО или по форуми, чиято най-важна задача бе да покаже кой къде е в координатната система на света. Тони Блеър беше неизменно с Джордж Буш, а Жак Ширак и Герхард Шрьодер се опитаха да се обединят и да се противопоставят. Даже се говореше за ос Париж-Берлин-Москва. В действителност и тримата - Ширак, Блеър и Шрьодер, се занимаваха преди всичко със световна политика и много малко с конкретна европейска политика. Провалът на проекта за европейска конституция е най-фрапиращото доказателство за това. В този смисъл тристранните консултации в Берлин станаха възможни заради определен геополитически контекст, заради необходимостта европейското ядро да се вгледа в себе си и най-вече поради отчайващата липса на време преди голямото разширяване на Европейския съюз с десетте нови страни. Затова се очакваше тази среща да потвърди или отрече подозренията, че в Европейския съюз има например три основни тенденции или пък се е получил вакуум, който може да парализира европейския процес. Най-важен обаче си остава въпросът дали търсенето на баланс на интересите между трите водещи европейски страни е в интерес на всички останали. Потвърди се и хипотезата, че докато не се нормализират отношенията между Европа и Америка, не би могло да се очакват особени новини за вътрешноевропейските връзки. Разговорите в Берлин предизвикаха бурни отрицания предимно в Италия, Испания, Португалия, Холандия и Полша. Те нарекоха срещата европейски директорат или се солидаризираха с това определение. Особено изнервен бе италианският премиер Силвио Берлускони. Според него тази среща на върха е нещо като израждане на националните интереси и голяма бъркотия. Италианският външен министър Франко Фратини каза, че идеята за срещи на избрани участници по определени теми и без общоприети правила рискува не само да раздроби съюза, но и да поднови разделенията в него. Испанският премиер Хосе Мария Аснар пък предизвика писмото на шестте до Ирландското председателство, в което се критикува нарушението на пакта за стабилност и може да се възприеме като сигнал за ясно очертана опозиция на триото Париж, Берлин и Лондон. Испанската външна министърка Ана Паласио отбеляза, че не трябва да се допусне няколко силни гласа да определят мненията на останалите страни членки. От Европейската комисия само студено казаха: 'Не се нуждаем от директорат. Доста дебелашка шега би било в този момент да се припомни какво каза през миналата година американският секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд за старатаи новата Европа. Това разделяне създаде много проблеми и отвори рани вътре в Европа. Очевидно е обаче, че разграничаване има особено при определянето на Европейския съюз като Европа на равните. Очевидно е, че става дума за твърде стар проблем на Европейския съюз - разпределението на властта и най-вече липсата на отговор на въпроса кой ще води Европейския съюз от месец май нататък, когато към него ще се присъединят още десет страни?. Съвсем естествено е да се констатира, че при разширения съюз само Франция и Германия едва ли ще са достатъчни, за да бъдат моторът, както е било досега. Очевидно е също, че новото състояние изисква и нов център на властта. Няма как в момента Европейският съюз да не е във фазата смесени чувства заради притесненията, че голямото разширяване може да взриви или поне да създаде непредвидени проблеми. Всъщност това обяснява тройката и предимно икономическата насоченост на нейните последни консултации. Между впрочем всеки един от тримата лидери има своите конкретни основания. Тони Блеър например има достатъчно причини да участва в тази среща. Заради британския премиер един опитен коментатор си позволи определението политически шпагат между Ирак и европейската конституция. Твърде дълго Блеър бе обвиняван за тоталната подкрепа, която оказваше на Съединените щати по време на войната в Ирак. Това му създаде големи неприятности у дома, включително и в собствената му лейбъристка партия. Един такъв формат е изключително удобен, защото това дава възможност за добър баланс в британското поведение като твърд съюзник на Вашингтон и като европейски лидер. Още по-удобно за качествена политика е когато се налага да се балансира в европейския мотор - между Берлин и Париж. За френския президент Жак Ширак причините са подобни. В Елисейския дворец не говорят за триумвират, но нямат нищо против една водеща група, която да бъде следвана от по-малките и новоприетите. Ширак има основания да приеме Тони Блеър в групата и поради чисто икономически причини заради Пакта за стабилност. Френският прочит на геополитическия контекст няма как да не подсказва, че Париж иска трансатлантическото разделение да остане в миналото и да се позабрави вето-политиката. За Герхард Шрьодер трио-ситуацията също е много приемлива. Първо, изолацията заради Ирак трябва да бъде напълно преодоляна. Второ, той също има сериозни вътрешни проблеми, които могат да се тушират с успех в европейската политика. Шрьодер неотдавна трябваше да се откаже от лидерския пост в управляващата социалдемократическа партия. Въпросът при него е дали ще проработи този курс на триото. Неговият предшественик Хелмут Кол имаше друга тактика. Той толерираше оста Берлин-Париж, но не изпускаше момента да бъде адвокат на по-малките страни членки. И до този момент обаче е валидно правилото, че когато става дума за външна политика, не трябва да се забравя, че Франция и Великобритания са ядрени сили, които имат много голям периметър на действие като постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. В този смисъл Шрьодер има основания да предизвиква властовото ядро на Европейския съюз в Лондон, Париж и Берлин. Между впрочем още в момента, когато бе избран за канцлер, той не криеше амбициите си да приобщи колкото може повече Великобритания в европейския мотор. Особен мотив тогава бе и фактът, че това би било възможно и заради близостта между социалдемократа канцлер и лейбъриста премиер.Във всеки случай тристранните консултации между Берлин, Париж и Лондон подсказват нов момент в европейското настояще. Наивно е такива срещи да събират толкова противници, защото след тях има повече подреденост и по-малко бъркотия. Много съмнителна е представата, че нещата могат да бъдат решавани само на масата, на която седят 25 държавни ръководители. Един познавач на европейската политика като Тимъти Гартън Аш го написа така във в. Гардиън: Великата игра, наречена разширена Европа, е в процес на развитие. Тя е почти толкова приятна като играта Дипломация и също толкова измамна. Никой не знае как ще завърши. Ето обаче една прогноза - играта няма да завърши със създаването на директорат на Франция, Германия и Великобритания, който да казва на другите европейски държави какво на правят. Това не е Ялта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във