Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЕЛГИЙСКИЯТ ПРЕМИЕР РАЗЧОПЛИ АМЕРИКАНО-ЕВРОПЕЙСКАТА РАНА

Белгийският премиер Ги Верховстат написа три страници писмо до британския премиер Тони Блеър и до френския президент Жак Ширак. Епистоларният жанр е незаменимо средство за общуване в международните отношения, но голяма част от кореспонденцията между държавните и правителствените шефове се пише, за да се поддържа добрият дипломатически тон. В тях има благодарности, скука и статистика - например за минали срещи, които се припомнят не за друго, а за да не се забравят поетите ангажименти. Обикновено единствената интрига в тях е, че няма интрига. Всичко е някакъв вид благодарност и вричане в добрите отношения. Понякога обаче писмата са особени. На пръв поглед те са неочаквани, изненадващи и неособено подходящи по време. В тях отсъства конфиденциалността на диалога, който не би трябвало да стига до публиката, докато не бъде изчистен от проблеми.Писмото възбуди тези дни европейските политици и за пореден път през тази година пусна през Океана нервни импулси. Верховстат поиска в бъдещата конституция на Европейския съюз да бъдат включени гаранции за обща и колективна сигурност. Няма постигнат напредък по европейската отбранителна инициатива, предприета през 1998 година, пише белгийският премиер. Той критикува тенденцията към ренационализиране на отбранителната политика и на практика, без естествено да спомене Съединените щати, предупреждава, че ЕС и НАТО деградират в организации, които задоволяват коалиции тип ad hoc. Точният цитат е: През последните няколко месеца предусещам риска от това всяка страна отново да води своя национална отбранителна политика. Белгия се оказа първата страна-членка на Европейския съюз, която се опита на глас да каже, че след 11 септември ЕС трябва да може да действа и без НАТО. Верховстат предлага военната солидарност между страните членки на Евросъюза да бъде изградена посредством взаимни гаранции за сигурност при нападение, когато се изисква колективен отговор. Белгийският премиер предлага още да се създаде военна щабквартира на Европейския съюз, която да отговаря за всички многонационални сили и да разполага със собствен бюджет и с общо командване. Необходима е също и Агенция, която да отговаря за въоръженията. Предложенията на белгийския премиер не са нови, но изречени сега изглеждат като нови. Интересно по съдържание бяха първите дипломатични определения за белгийското писмо. То междувпрочем е и адресирано по странен начин. Изпратено е конкретно до Великобритания и Франция и е допълнено: до другите страни членки. Защо точно до Франция и Великобритания е въпрос, който насочва към голяма доза недипломатичност. Какво например да си помислят Германия, Холандия или Италия, които не са сред първите адресати? Едно сравнително приемливо обяснение е - по исторически причини. Но това не го прави по-убедително. Изтъква се, че Франция и Великобритания са тези страни, които на 4 декември 1998 г. във френския град Мало отвориха вратата към европейската политика за сигурност и отбрана (ESVP).Във всички случаи писмото и по съдържание, и по време грубо бърка в поне две европейски рани. Първо, Верховстат иска до есента Европейският съюз да поеме от НАТО мисията в Македония. Само че от месеци тази първа европейска военна мисия е блокирана заради споровете между Турция и Гърция. Атина и Анкара се карат за условията, при които европейската военна мисия може да ползва капацитета на НАТО. Заради турско-гръцките спорове Европейският съюз и Алиансът все още нямат принципно споразумение, а белгийското писмо намалява още възможността Гърция и Турция да се разберат. Има и втора причина с изключително европейски характер и с потенциал за огромни неприятности. Няма много време до момента, в който ирландците - отново чрез референдум, ще си кажат мнението за Договора от Ница. Първият ирландски референдум завърши с провал и с категорично не на договора, защото ирландците просто не искат да си губят неутралитета. Точно заради ирландците държавните и правителствените лидери от ЕС направиха какви ли не пируети и само преди четири седмици се разбраха, че общата външна политика и политиката за сигурност няма да засегнат военния неутралитет на ирландците. След толкова дипломатически труд заради Ирландия, сега в Брюксел не могат да си представят писмото на Верховстат по друг начин освен като най-добра подкрепа за ирландските противници на Договора от Ница. Проблемите с Ирландия и Македония са сериозни, но има още един, който е с по-глобални измерения. Той засяга Европа, НАТО и Съединените щати. Белгийският премиер бе първият европейски правителствен шеф, който артикулира за пръв път публично това, което тормози Стария континент от първия ден на войната срещу тероризма. Европейските колеги на Верховстат имаха достатъчно поводи да покажат, че не са доволни от склонността на Америка да прави коалиции, когато сама прецени и с когото прецени. След 11 септември Европа трябваше да събере доста горчив опит и да разбере, че и като общност, и като отделни нации се оказа без особено значение за операцията в Афганистан. Още по-подтискаща бе констатацията на някои натовски генерали като Клаус Райнхард, че и НАТО де факто нямаше никаква роля в операцията. Европа действително бе доста смутена от това, че Америка не поиска военна помощ, защото съюзниците можеха да нарушат темпото заради технически или политически проблеми. Точно затова писмото на белгийския премиер си кореспондира със срещата на НАТО през ноември в Прага. Там освен всичко друго, покрай голямата драма за членството на нови страни, ще трябва да се решават дилемите за големите отношения или по-точно - за разпределението на отговорности, тежести и естествено - на влияние между Европа и Америка. Вече се чуват гласове предимно от страна на генералитета, че сегашната ситуация води до едно решение, което не изисква особено въображение, а е просто потвърждение на сегашното статукво: американците да могат да нападат, а европейците после да стабилизират. В крайна сметка става дума за много повече - ще могат ли европейците и американците да се разберат за сътрудничеството и дали НАТО ще се модернизира, или маргинализира? Под знака на белгийското писмо става много очевиден и фактът, че до нормално сътрудничество със Съединените щати може да се стигне, само ако Великобритания, Германия и Франция обединят сили, за да може Европа да е равностоен партньор във военно отношение. В този смисъл се изказа британският премиер Тони Блеър - най-важният европейски съюзник на американския президент Джордж Буш. В едно интервю за политическото списание Проспект Блеър задочно отговаря на писмото на белгийския си колега. Той твърди, че Европейският съюз ще стане свръхсила, само ако се реформира, включително и като разработи силна обща отбранителна система и престане да се държи враждебно спрямо Съединените щати. Моето предизвикателство към Европа е следното: ако искаме да имаме по-голямо влияние и повече власт, вместо да се оплакваме от Съединените щати, трябва да приемем това, което е необходимо да свършим - да разработим съгласувани отбранителни способности и да създадем институции, които да позволят на Европа да отстоява позициите си, пише Блеър. На пръв поглед няма разминаване с исканията на Ги Верховстат. Към това разсъждение обаче има едно допълнение. Според Блеър критиката на европейците към САЩ отчасти се дължи на раздразнението, което те изпитват към статута им на свръхсила. Ако се обединим, така че да може да се чува нашият глас, и подобрим отбранителните си способности, ние ще бъдем стратегическият партньор, от който Америка се нуждае и иска, е тезата на Лондон. Белгийското писмо поставя още един важен проблем: какъв трябва да е стратегическият партньор, от който се нуждае Европа...?Въпросите едва ли имат лесен отговор. Най-малкото - заради един извод, който изкристализира след 11 септември: Европа и Америка имат различно отношение не само към властта. Има сериозен дисбаланс в притежаването и прилагането на военна мощ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във