Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЕДНОСТ ЛИ ЗАПЛАШВА ЛИХТЕНЩАЙН?

Най-богатият народ в Европа са жителите на малкото княжество Лихтенщайн. То обаче се намира под заплахата да остане без управляваща династия. Князът Ханс Адам може да напусне завинаги своята страна, заедно със състоянието на рода, което е съществена част от националното богатство.


Три неща липсват в държавата-джудже в центъра на Европа - безработица, национален дълг и армия. Срещу 30-те им хиляди жители стоят и 70 хиляди регистирирани чуждестранни компании, 25 парламентаристи и няколко министри, както и най-сигурните банки и най-високото равнище на индустриализация в Европа.


За първи път фамилията Лихтенщайн се споменава през ХII в., когато германският рицар Хуго Лихтенщайн с многочислената си рода се преселил в Австрия. Към края на ХVII в. наследниците му натрупват солидно състояние от злато, земи и произведения на изкуството. През 1699 и 1712 г. главата на рода Йохан Адам, по прякор Ханс Богати, купува от един обеднял немски граф две провинции по горното течение на Рейн - Шеленберг и Вадуц. Съществува версия, че Ханс Богатия всъщност е спечелил бъдещата си държава на карти. Провинциите били обединени под родовото име на новия си собственик и влезли в състава на Свещената римска империя.


До Първата световна война Лихтенщайн бил в най-тесни връзки с Австро-Унгарската империя, а управниците му живеели във владенията си в Австрия и Моравия, като се съревновавали по финансова и военна мощ с Хабсбургите. През 1919 г. княз Франц I Лихтенщайн разтрогва всички договори с рушащата се Австроунгария и предлага на жителите на своята държава конституция, в която демократичните институции се съчетават с монархическите привилегии на княза. През 1938 г. младият княз Франц Йозеф става първият от династията Лихтенщайн, който се заселва във фамилното княжество и по-точно в столицата Вадуц.


От приемането на конституцията в княжеството действат две много приличащи си монархистки християндемократически партии. Партийната принадлежност се предавала едва ли не по наследство, а междупартийните бракове се считали за подозрителни. Политическата активност на населението е изключително висока - на изборите обикновено гласуват 90% от електората.

Марки, зъби и кренвирши

Преди да се прослави като приказна офшорна зона в центъра на Европа, Лихтенщайн е известен със зъбните протези, пощенските си марки и производството на обвивки за колбаси. Почетно място в този списък заемат марките, които се превръщат в уникати веднага след издаването им. Те се отличават с високо качество и нищожен тираж и 80% от марките се отправят към колекционерите и прекупвачите направо от печатницата. Затова филателията е съществен източник на доходи за Лихтенщайн. Пощенската служба на княжеството, както и валутата, митницата и дипломатическите представителства традиционно се намират под управлението на Швейцария. Но неотдавна фамилията Лихтенщайн реши, че марките са най-важният от всички символи на суверенитета и взеха пощенската служба под свое крило.


Производството на обвивки за колбаси и кренвирши не е толкова благородно поприще, колкото отпечатването на марки, но пък е не по-малко доходно. Особено като се има предвид, че съвсем наблизо е един от най-големите консуматори на кренвирши - Германия. Колкото да зъбните протези, изработвани в Лихтенщайн, те имат репутацията на най-добрите в света.

Съкровищата

Не можеш да изядеш картината, нито да облечеш замъка - обичала да казва лихтенщайнската княгиня Гина. Но не може да се отрече, че и картините, и замъците украсяват живота и дават самочувствие на техните собственици. Фамилията Лихтенщайн притежава два великолепни двореца във Виена, а също и два замъка в самото княжество. За всеки случай князете са купили и 76 акра земя в щата Тексас в САЩ. Но най-голямата ценност от движимото им имущество е събраната през последните четири века уникална колекция от творби на стари майстори. Частната колекция на династията Лихтенщайн е една от най-големите в света и се оценява на 150 млн. щ. долара. Казват, че по по богатство тя отстъпва само на творбите, притежавани от управляващата фамилия във Великобритания - Уиндзор.


През 1976 г. фамилията Лихтенщайн толкова се нуждаела от средства, че Франц Йозеф продал на американците картината на Леонардо Джиневра де Бенчи. Със спечелените от продажбата 5 млн. щ. долара той успял да сложи в ред личните си дела и тези на княжеството. През 1980 г. управлението на княжеската собственост преминава в ръцете на най-големия син на Франц Йозеф - Ханс Адам. Той създава Фонда на князете на Лихтенщайн, който днес включва стотици акри гори и градски земи в Австрия (плюс тези в Тексас). Освен това управляващата династия на практика еднолично притежава знаменитата Банка на Лихтенщайн, която има филиали във Франкфурт, Лондон, Цюрих и Ню Йорк.


Във фамилната колекция липсва само един важен експонат - княжеската корона. Казват, че тя била видяна за последен път през ХVIII век.

От век на век

Франц Йозеф, най-големият син на австрийския принц Алоис Лихтенщайн и великата херцогиня Елизавета Амалия Хабсбург, е роден на 16 август 1906 година. Той завършва горско и селско стопанство във Виенския университет. Неговият чичо Франц I се отказва от лихтенщайнския престол, от който преди това се отказал баща му. В резултат на това на 32 години Франц Йозеф станал действащ монарх на Лихтенщайн. Той бил коронован през май 1939 г., а три месеца по-късно направил официално посещение в Берлин, където бил приет от Хитлер. Фюрерът не впечатлил особено княза. Затова пък Хитлер бил поласкан от визитата на един истински монарх и той се съгласил да остави Лихтенщайн на мира. Франц Йозеф се превърнал в национален герой, а войната почти не докоснала страната му.


През 1943 г. Франц Йозеф се оженил за чешката аристократка Георгина фон Вилчек, която станала княгиня Гина. Те се заселили във фамилния замък Вадуц. Княгинята основала лихтенщайнския Червен кръст.


Наследникът на Франц Йозеф - Ханс Адам, е роден през 1945 година. На младини той пътешества, учи в Австрия и Швейцария, работи във Вашингтон, а накрая заживява тих семеен живот в семейния замък във Вадуц.


И четирите му деца - Алоис, Максимилиан, Константин и Татяна, се задомяват рано. Принцът-наследник Алоис вече има три деца, така че династията има всички шансове да продължи живота си и през следващото хилядолетие. Съществува обаче известен риск родовите черти на Хабсбургите и семейството Лихтенщайн да претърпят известни промени - вторият син на Ханс Адам - Максимилиан, неотдавна се ожени за чернокожа американка.

Вътрешните проблеми

Когато през 1990 г. Ханс Адам сяда на лихтенщайнския престол, всичко в княжеството е благополучно. Регистрираните чуждестранни компании са повече от жителите на страната, банките й имат репутацията на най-непристъпните в света, туризмът процъфтява. По време на неговото управление страната става член на ООН, а жените получават право на глас. Скоро обаче става ясно, че князът и поданиците му имат два сериозни проблема. Първият са отношенията между монарха, от една страна, и правителството и парламента, от друга. Монархическите привилегии и демократичните процедури, заложени в конституцията от 1921 г., влизат в неразрешимо противоречие. Ханс Адам иска да бъде действащ монарх и да решава най-важните въпроси на държавния живот, а правителството заплашва да оспори решенията му в международните инстанции.


За разлика от дипломатичния си баща, Ханс Адам активно използва правото си на вето, заплашва парламента с разпускане (веднъж вече го е разпускал) и дори понякога предявява ултиматуми на собствения си народ. В резултат на това правителството и парламентът обвиняват монарха във властолюбие и мечтаят за отмяна на имунитета на княза срещу съдебно преследване, залегнал в конституцията. Излиза, че той може да ми открадне автомобила и това да остане безнаказано - възмущава се премиерът на Лихтенщайн.

Княжество за продан

Вероятно политическата криза би могла да намери удовлетворително и за двете страни решение, ако не съществуваше другият проблем - вече почти година Лихтенщайн се сочи като за един от световните шампиони в прането на мръсни пари и укриване на данъчни нарушители. Работата е там, че процъфтяването на Лихтенщайн се дължи на регистрираните около 70 хиляди чуждестранни фирми във Вадуц. Регистрационните такси представляват около 2/3 от доходите в бюджета на княжеството. Другата златна жила е чуждестранният капитал, който се влива като река в лихтенщайнските банки, известни като суперсигурни. Ако някой швейцарец иска да скрие парите си, той просто ги влага в някоя от нашите банки - казват жителите на Лихтенщайн. Тайната на влоговете се спазва толкова безусловно, че банкерите предпочитат да не водят кореспонденция с клиентите си, а ги молят да навестяват банките им един-два пъти в годината за решаване на всички възникнали въпроси. На потенциалните вносители не се задават неудобни въпроси за произхода на средствата, а банкерите се стремят сами да разберат с кого си имат работа. По-рано се смяташе, че благодарение на тези проверки в лихтенщайнските банки не попадат съмнителни капитали. Сега обаче става ясно, че именно те са най-вкусните залци в тукашните кредитни институции.


Ханс Адам признава, че борбата с прането на пари в княжеството не е на голяма висота, но отказва да квалифицира отклоняването от плащане на данъци като престъпление. Според него бедните данъкоплатци са просто принудени да се спасяват от пиратския 50-процентен данък върху доходите, който е узаконен в редица страни. Максималната ставка на същия данък в Лихтенщайн е по-малка от 19%, а налогът за регистрираните предприятия е 1 процент.


Но, изглежда, князът на Лихтенщайн няма да успее да спаси своя данъчен рай. Влизането на полицията в Банката на Лихтенщайн и арестуването на няколко известни граждани показаха, че райският живот ще остане в миналото. Европейската интеграция и новите американски закони за борба с икономическите престъпления няма да позволят на княжеството да запази нито ниските данъци, нито безприколсловното запазване на банковата тайна.


Но князът има своя изход. Ако вътрешните и външните проблеми станат твърде много, той може да се пресели в някое от австрийските си владения. Личното състояние на Ханс Адам се оценява на 4 млрд. щ. долара плюс дворците, земите, колекцията от картини и дори американската оризова компания Rice Tec. Така че заплахата на княза: да се върна към ситуацията от 1938 г., когато монарсите на Лихтенщайн са живели извън пределите на княжеството, не е илюзорна. За разлика от другото му, изказано полунасериозно намерение да продаде Лихтенщайн на Бил Гейтс. Но американецът едва ли би го купил, просто защото няма нужда от допълнителни грижи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във