Банкеръ Weekly

Общество и политика

БДЖ СЪБИРА 6.5 МЛН. ДОЛАРА ЗА ЛИХВИ КЪМ СВЕТОВНАТА БАНКА И ЕБВР

През 1998 г. БДЖ ще изплати 6.5 млн. щ. долара лихви на Световната банка (СБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) по вече изтеглени заеми и осъществени сделки, съобщи генералният директор на компанията Йордан Мирчев. През изминалата година националната компания плати близо 1 млн. щ. долара лихви към двете финансови институции.


В съответствие с проекта за оздравяване и преструктуриране БДЖ сключи през 1995 г. договори за заем със Световната банка за 95 млн. щ. долара и с ЕБВР за 45 млн. щ. долара. Срокът за връщането им е петнадесет години с тригодишен гратисен период.


Общата стойност на оздравителната инвестиционна програма на железниците е 296 млн. щ. долара. Освен 140-те млн. щ. долара от СБ и ЕБВР от чужбина са осигурени и 12 млн. щ. долара заем от агенции за експортно кредитиране и 18 млн. щ. долара безвъзмездно от програмата PHARE на Европейския съюз. Останалите 126 млн. щ. долара трябва да бъдат осигурени от българското правителство и от собствените приходи на БДЖ.


Именно осигуряването на тези 126 млн. щ. долара обаче представлява огромен проблем за железниците


Кабинетът вече даде своята лепта, като освободи от митнически такси внасяните по оздравителната програма материали и съоръжения (49% от необходимите средства). Но това се оказа недостатъчно и БДЖ се нагърби с осигуряването на останалите реални средства - 64 млн. долара.


Погледите на финансистите от компанията са насочени най-вече към очакваните приходи от обявените за приватизация тринадесет жп завода. Първите средства от тях се очакват едва през III и IV тримесечие на 1998 година. Според специалистите, въпреки амортизацията си, всичките обявени за приватизация предприятия са атрактивни и ще привлекат купувачи. Най-важното обстоятелство е, че в лицето на БДЖ те винаги ще имат един стабилен партньор, запълващ голяма част от капацитета им. Проявеният вече интерес от големи европейски компании като Шкода, VAE, АВВ и др. към някои от заводите, носи увереност, че те ще бъдат продадени.


Докато дойдат парите от приватизацията обаче, БДЖ реши да запълни бюджетния си дефицит с най-непопулярната мярка - увеличаване на тарифите за превозна пътници и товари. Още на 22 декември 1997 г. Йордан Мирчев обяви поскъпване на жп билетите с 20% от 10 януари. Мотивът - да се запази изискваното от СБ, ЕБВР и Международния валутен фонд съотношение 1:2 между приходите и разходите за пътническите превози. Как това съотношение се е променило, след като повече от половин година цените на основното перо в разходите - електроенергията и дизеловото гориво - не са помръднали, г-н Мирчев обясни със загадъчна усмивка. В същото време ръководството на БДЖ изтъкна хуманността на предварителното обявяване на повишението. Постъпка, оценена по достойнство в коментарите и на самите пътници, чакащи по един час на огромните опашки пред билетните гишета на Централна гара София.


За голяма изненада на жп ръководството правителството не съзря нищо хуманно във вдигането на пътническата тарифа и чрез министър Вилхелм Краус наложи вето на поредното поскъпване (поне засега). Дали кабинетът цели извличане на политически дивиденти, или предложението на БДЖ действително се нуждае от по-аргументирана обосновка - ще покажат близките дни.


Независимо от съдбата на пътническата тарифа от 1 февруари ще поскъпнат превозите на товари. Според уверенията на ръководството на жп компанията новата единна тарифа за товарните превози ще предложи еднакви условия на всички клиенти, като отстъпките на големите товародатели ще достигат максимум 10 процента. Тарифата ще стимулира износителите с български вагони, тъй като железниците печелят от всеки товарен вагон зад граница.


Третият, най-дългосрочен начин за осигуряване на необходимите средства по оздравителната програма, е увеличаване на приходите чрез привличане на транзитни товари


За целта БДЖ ще съгласува своята стратегия с общата транспортна политика на ведомството на Вилхелм Краус, заяви Йордан Мирчев. Вече е постигнато споразумение с турските железници за пренасочване на целия транзит от Турция и Близкия изток за Западна Европа и обратно през наша територия. Транзитът на товари ще се увеличи и след постигнатото споразумение с югославските железници JZ товарите от и за сръбските металургични заводи да се превозват с вагони през наша територия до пристанище Бургас. Чрез прихващане на цената и за югославското разстояние JZ ще върнат постепенно дълга си от 17 млн. долара, натрупани по време на ембаргото.


Дори и да успее да осигури необходимите средства и да осъществи всички предвидени по оздравителната програма сделки, в първото десетилетие на ХХI в. БДЖ едва ли ще подобри съществено финансовото си състояние. Само за заемите към СБ и ЕБВР лихвите плюс главниците ще надхвърлят 300 млн. щ. долара - твърде висока цифра за възможностите на българските железници. Връщането ще се затрудни и от неефективното използване на заемите твърдят специалистите. Голяма част от предвидените за поддържане и ремонт на железния път средства - 98.4 млн. долара - са предвидени за доставка на никому ненужни машини. Осем машини вече бяха доставени (две траверсоподбивни, две баластопланиращи, две баластоуплътнителни и две стрелкови подбивни) от европейските лидери в производството на жп техника - Пласер и Тьорер и Матиса - на обща стойност 8.6 млн. долара. Оздравителният проект предвижда да бъдат доставени още петнадесет машини.


И преди сключването на договорите за заем от двете банки БДЖ разполагаше с достатъчно тежка жп механизация, неамортизирана и най-вече неработеща поради липса на средства за закупуване на необходимите количества материали - релси, траверси, еластични скрепления и др. Сега, вместо да похарчат парите именно за такива материали, жп шефовете решиха да внесат нови машини, като останалите предвидени средства от заемите от СБ и ЕБВР ще стигнат за ремонт едва на 50 км железен път. Действително вносът на въпросната техника е съгласуван и одобрен от СБ и ЕБВР, но дали той е в интерес на България и конкретно на БДЖ?


Петдесет и един процента от средствата, които БДЖ трябва да осигури - 64 млн. долара - са предвидени за ремонт на 414 км линии. В същото време ръководството на железниците отдавна признава, че ремонтните срокове вече са просрочени за над 1000 км жп линии. Но 414 плюс 50 далече не е 1000 и полуамортизираните ни железопътни трасета съвсем не се връзват с плановете за привличане на транзитни товари! И тъй като държавата ни работи в условията на Валутен борд, остава да се молим на Господ да помага на 130-годишната ни изстрадала железница.

Facebook logo
Бъдете с нас и във