Банкеръ Daily

Общество и политика

ББР и Регионалният музей ни връщат към шедьоврите на първия архитект на модерна София

S 250 82e5aa98 3345 4489 9222 ae0ce504e9d9
S 250 9ca170f4 4d9e 4c6c a8e1 f19ae0e457e2
S 250 59efc46c a842 4b60 9412 d878e312fc0c
S 250 2de3c754 b53c 4de0 8123 4480be2d977f

В навечерието на празника на столицата Българската банка за развитие (ББР) и Регионалният исторически музей представиха изложбата "Архитект Адолф Вацлав Колар - първият градски архитект на София - 140 години". Eкспозицията може да бъде разгледана между 14 септември и 3 октомври, като за първи път ще бъде изложен експонат от царската чакалня на проектираната от Колар Софийска гара, реставриран с подкрепата на ББР.  Банката е собственик сградата на реконструирания хотел „България“, построен от Колар в периода 1880-85 г.  Адолф или както е по-познат сред българите - Антонин, създава част от най-забележителните монументи и сгради в историята на столицата - Военният клуб, градската градина, паметникът на Васил Левски, старата Централна гара и сгрдата на хотел "Балкан".

На откриването на изложбата изпълнителният директор на банката Николай Димитров призова българското общество да създава стойност, но и да съхранява стойността, предаден от предците ни.

„Творчеството на първия градски архитект символизира един културен и градски туризъм. То е символ на една корпоративна и социална отговорност. С идването на архитект Колар в София през 1878 г. е поставено началото на модерното градско планиране, обясни Димитров.

Заместник-кметът по културни въпроси в Столична община Тодор Чобанов определи архитект Колар като един от строителите на София такава, каквато я познаваме. Забележително е това, че София е общоевропейски проект и тук са творили едни от най-известните архитекти в края на 19 век. Той благодари за подкрепата на Българската банка за развитие (ББР), защото изложбата е добър пример за старините на София такива, каквито са били някога.

"Пример, който трябва да бъде следван. Това не е лесно, не е бързо, не е евтино, но делото му вдъхновява, то е резултат на организационен дух", каза Чобанов.

Директорът на столичния Регионален исторически музей доц. Венета Ханджийска обясни, че съхраняването на културно-историческото наследство на страната ни през вековете и занапред е мисия, която ще продължи.

Кой е арх. Колар?

Антонин Колар (Адолф Вацлав Колар) е чешки архитект, активно работил в България след Освобождението. Той е първият главен архитект на новата столица София (от май 1878 г.). Роден е през 1841 г. в Башнице, Чехия.

Назначен на 4 май 1878 г. за „Главен архитектор“ на бъдещата българска столица, 37-годишният Колар посвещава целия си труд и талант, за да превърне завареното ориенталско селище с около 11 000 жители, 3100 къщи и 20-тина джамии в модерен европейски град. „Криви улици между ниски къщи от дърво и глина, ориенталски дюкянчета, страшна кал, огромни гьолища...“ - така описва града роденият във Виена Константин Иречек, който пристига тук през зимата на 1879 г., а по-късно обобщава в дневника си: „София е българската Венеция, само че потънала в кал“.

Автор e на първия градоустройствен план на столицата, известен като „Батенбергов“. За 8 месеца той успява да направи първата мащабна крачка за качествено нов тип градоустройство с нов европейски образ - заснема съществуващото положение, изготвя план на града, предприема на дело реконструкцията на централната му част и започва детайлно планиране на регулацията по квартали.

Приносът на Колар е значителен освен в градоустройството, и в изграждането на редица нови сгради в столицата. Той ръководи преустройството на Конака в Княжески дворец, проектира и преустройва съществуващата пред конака градина в  Градска  градина. Строи артилерийските казарми,  проектира паметника на Васил Левски (построен значително по-късно). Проектира и строи  Гранд хотел “България”, Министерство на войната, Министерство на отбраната, Военното училище (преустроено във Военна академия “Г. С. Раковски”), Военния клуб (завършен Н. Лазаров и Ф. Грюнангер), в колектив с Вацлав Прошек проектира и строи  Централна гара – София (разрушена през 1974г.).

Последните три години от живота си работи към частна компания, без да се пенсионира.  Умира на 30 декември 1900 година в София на 59-годишна възраст.

Facebook logo
Бъдете с нас и във