Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАВАРСКАТА КРЪПКА

В поредица от статии сп. Иконъмист проследява част от големите корпоративни обединения, предприети в последните няколко години - замисъла им, стратегията и резултата - за съжаление невинаги добър. Третият анализ на авторитетното английско издание е посветен на брачния съюз между две баварски банки. Той цели да покаже, че когато двамата бъдещи партньори се свързват прибързано, нещата могат и да се объркат.

Когато втората по големина немска кредитна институция - ХипоФерайнсбанк (HypoVereinsbank), обяви мощен ръст на печалбата си за първото тримесечие на 2000 г., нейният шеф Албрехт Шмид изсипа куп суперлативи за банката си. А преди три седмици, когато тя погълна и австрийския банков шампион Банк Аустрия (Bank Austria), той направо не стъпваше на земята от гордост, примесена и с голяма доза облекчение. Защото едва напоследък Хипоферайнс успя да изплува от черния си период на загуби и сложни вътрешни борби, които последваха през юли 1997 г. между Байрише Ферайнсбанк (Bayerische Vereinsbank) и Байрише Хипотекен унд Векселбанк - Хипобанк (Bayerische Hypotheken - und Wechselbank), от който се роди Хипоферайнс.


Последните й резултати може би ще докажат, че сливането е било плодотворно. Но то вече влезе в учебниците по банково дело като пример за това как не трябва да се обединяват две банки. Сделката показва как всичко може да тръгне наопаки, когато корпоративните двойки прекалено импулсивно се хвърлят в прегръдките си. И идва да напомни, че дългогодишните конкуренти невинаги знаят всичко един за друг.

Прибързани аплодисменти

Сливането бе аплодирано като дългоочакваната първа стъпка за консолидиране на разпокъсания и нискоефективен немски банков пазар. Някои я определяха като брак, благословен от Бога. Свързваха се двама отколешни конкуренти от Мюнхен, битуващи на противоположните ъгли на градската английска градина. Въпреки че се познаваха и уважаваха отдавна, те току-що бяха разбрали, че се обичат. Имаше много области, в които банките можеха да съкратят разходите, защото и двете притежаваха клонове на едни и същи улици и сходен набор от услуги, съсредоточени върху финансирането на сделки с недвижими имоти, банкови услуги на дребно и управление на фондове. И двете бяха скромни регионални банки, които заедно биха могли да станат европейска суперрегионална банка. А с комбинирания си дял от 12% от немския пазар на банкови услуги те можеха да се превърнат в недостижима сила в нишата на жилищните ипотечни кредити.


Съюзът им обаче не бе брак по любов. И въпреки че в него имаше стратегическа логика, господата Шмид и Еберхард Мартини (шефът на Хипобанк) биха предпочели да останат независими, ако имаха алтернатива. Но те нямаха. Байрише Ферайнсбанк вече имаше ухажор в лицето на най-голямата немска финансовокредитна институция Дойче Банк (Deutsche Bank), която се домогваше до контролния й пакет от акции. А Хипобанк се опасяваше, че един от главните й акционери - мюнхенският застрахователен гигант Алианц (Allianz), който притежаваше 10% от акциите й, се готви да я тласне в прегръдките на Дрезднер Банк (Dresdner Bank). Пред перспективата да бъде погълната от по-мощния си съперник, Мартини предпочете Байрише Ферайнсбанк.

Не липсваше и политическа намеса

Мюнхенските управници даваха мило и драго да създадат баварски шампион. А премиерът на провинцията Едмунд Щойбер отдавна мечтаеше да превърне Мюнхен във финансов център, конкуриращ Франкфурт. Според клюката Шмид разиграл отлично регионалния пасианс и помолил Щойбер или да заглади пречките, или да стане сателит на Франкфурт. Премиерът предпочел първото и се отказал от законовото си право да обложи с данък операцията по размяна на акциите между двете кредитни институции. Запознати с кухнята твърдят, че без тази инициатива сливането е било невъзможно.


В суматохата около раждането на баварския гигант много детайли от сделката останали неуточнени. При церемонията на подписването още не бил определен съставът на управителното тяло на новата институция, нито пък било съгласувано как ще се обединят някои от поделенията. Този типично немски подход първо подписа - после разговорите се оказа доста пагубен за редица корпоративни сливания. Последните му жертви са провалените преди няколко месеца обединения - първо между Дойче Банк и Дрезднер Банк, а след това - между Дрезднер и Комерцбанк.

Най-обезпокоителната неяснота

около сливането между Байрише Ферайнсбанк и Хипобанк бе свързана със същността на сделката, замислена и осъществена като сливане между равни. Шмид и Мартини се кълнат, че новата банка ще използва най-добрите служители и ще заимства най-рационалните идеи. Но в действителност Ферайнсбанк получава девет от четиринайсетте места в управителния съвет на новата банка и повечето ръководни места в ключовите й управления. Мартини се съгласява да остави Шмид да управлява банката, а той преминава в надзорния й съвет.


Навремето много банкери се питаха защо шефът на Хипобанк се предаде толкова лесно. Отговорът до голяма степен се крие в индивидуалните качества на двамата управители. Шмид бе педант и работохолик, готов да спори за всяка дреболия. Мартини беше бонвиван и нямаше търпение да изкусурява подробностите. Той предпочиташе индивидуалните срещи и основаваше стратегията си на тях.

Бомба със закъснител

Имаше обаче и още една съществена причина Мартини да е толкова гъвкав. В баланса на неговата банка бе заложена бомба със закъснител. Детонаторът, както обикновено се случва в банковото дело, бе кредитирането на недвижими имоти. По онова време всичките големи немски банки се втурнаха да инвестират в Източна Германия и да отпускат кредити на всеки, който правеше първите си стъпки в новите условия. Най-активна бе Хипобанк - тя затвори огромни средства в 25-годишни заеми без гаранции и без изяснен собственик. Еуфорията се изпари, когато през 1993 г. цените на пазара на недвижима собственост тръгнаха надолу и се оказа, че експозицията на Хипобанк в обекти от Източна Германия надхвърля значително акционерния й капитал.


Байрише Ферайнсбанк знаеше, че бъдещият й партньор има проблеми с имуществените кредити. Но не знаеше точни цифри. Нейните шефове ги разбраха едва една година след обединението. През октомври 1998 г., в резултат на серия от одити, Шмид оповести, че Хипоферайнсбанк ще трябва да задели допълнително 3.5 млрд. г. марки (2.1 млрд. евро) провизии за лоши кредити, за да запълни дупките в баланса на Хипобанк. В пристъп на бяс той заяви, че тези загуби вероятно са били тенденциозно укривани, а прокуратурата в Мюнхен започна следствие.


Разкритията доведоха до разрив в отношенията с Мартини. Приемайки коментара на Шмидт като персонална критика, той го определи като човек, обладан от суета и неспособен да управлява банка. Банковите биографи днес твърдят, че случилото се е било просто липса на комуникация и неправилно тълкуване на думите. Седмица по-късно двамата мъже изясниха позициите си, но ударът, който словесният им двубой нанесе върху репутацията на банката и цените на акциите й, бе равен по значимост на новината за размера на лошите кредити.


Избухването на Шмид целеше да покаже кой командва парада и да сложи точка на кредитното фиаско. Но имаше обратен ефект. Инвеститорите поискаха да узнаят точния размер на загубите, а не някакви си приблизителни оценки. Банката бе атакувана от многобройни счетоводни фирми и експерти по недвижими имоти, които се опитваха да дешифрират с колко е на червено Хипобанк. Страстите се уталожиха едва в края на октомври 1999 г., почти две и половина години след обединението след дебел доклад на мюнхенската одиторска фирма Бе Де О, а Мартини и четиримата членове на УС на ХипоФерайнсбанк от бившата Хипобанк подадоха оставки.

Защо Байрише Ферайнсбанк разкри толкова късно

проблемите на половинката си? Една от причините е, че оценката на кредитните портфейли е по-скоро изкуство, отколкото наука. Особено когато се отнася до заеми за недвижимости, чиито пазар има подчертано цикличен характер.


Вина има и немското законодателство. За разлика от САЩ и Великобритания, съществуващите в Германия закони за защита на банковата информация затрудняват компаниите да извършват истински дю-дилиджънс на бъдещия си партньор преди сключването на сделката. В такива случаи се разчита на почтеността на двете страни, а Байрише Ферайнсбанк определено се предовери на Хипобанк. Шмид прекрати проучването на счетоводните книги на Мартини още в началния етап след сливането, когато Хипобанк обяви, че планира да изчисти кредитния си портфейл с цената на провизии в размер на 2 млрд. г. марки. Ако одиторите на Байрише Ферайнсбанк - Кей Пи Ем Джи, бяха продължили проверките, те можи би щяха да открият, че тази сума е абсолютно недостатъчна.

Лечение на раните

Днес Шмид продължава да се бори за възстановяването на имиджа на ХипоФерайнсбанк пред инвеститори и клиенти. Както и на доверието между служителите на обединените банки. Някои от бившите експерти на Хипобанк получиха ръководни постове в реорганизираното управление за кредитиране на недвижими имоти, както и половината директорски места в отделите по счетоводство и контрол.


От техническа гледна точка сделката има и много положителни черти. Веднага след сливането бяха закрити около 500 клона с припокриващи се дейности. По-голямата част от системната интеграция приключи за по-малко от три години. А компютърната система за оценка на кредитния риск на новата финансовокредитна институция е точно толкова добра, колкото и на останалите европейски банки.


Най-важната поука от сделката може би е: опознай бъдещия си партньор. Навремето Карл Фюрщенберг, известен банкер от предвоенна Германия, твърдял, че най-голяма опасност от финансов срив при всяка обединителна операция крие надценяването на една банка. Очевидно това е вярно и в наши дни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във