Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАЩАТА НА РУСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ СЕ РАЗДЕЛЯ С МАЙКАТА

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров


Идва време разделно за руския политически елит. Бащата и майката на руската демокрация се развеждат и оттук всяко от децата ще трябва да избира кой с бащата и кой с майката. Появата на книгата Президентският маратон на Борис Елцин обещава свежи интриги на позамрялата политическа сцена. Някои от описаните сценки вдигат адреналина на оставащите на власт политици. Особено на онези, които царската милост е подминала.


Политическите мемоари не са нищо ново в руската политика. В книгата на Елцин събитията от близката история на страната носят отпечатъка на субективния поглед отгоре, според това кой колко близко е бил до бившия президент. Някои описани истории очевидно не са от мащаба на политик като Елцин и в литературните добавки личи дребнавият почерк на семейното обкръжение.

Кравето мляко скарало Елцин и Лужков

Кравата на московския кмет Юрий Лужков, която давала мляко и за президентското семейство, се разболяла от мастит и Лужков престанал да изпраща мляко. Това съвпаднало с политическите протуберанси и формирането на собствена политическа (опозиционна според Кремъл) партия на московския кмет. Войната между Кремъл и Лужков, в която бе въвлечен и бившият премиер Евгений Примаков, раздели руския елит на свои и чужди. За да накара народа да свикне с избора на Путин, на Елцин му се наложило да хвърли няколко лъжливи карти.


Впрочем Путин не присъстваше на представянето на кратката история на кремълските интриги, тъй като в тесен кръг честваше рождения си ден в родния Санкт Петербург. Странно, но факт - при Елцин празнуваха петербургските момчета, а при Путин - московският отбор. Ясно е, че някои от политическите състезатели няма да могат да вземат завоя.

Имуществото на победителя

През 1993 г. Елцин се скара с Върховния съвет. Границата между бившите и новите, между комунистите и демократите бе очертана ясно, но за да се неутрализират политическите полюси, властта бе поделена между Центъра и регионите. Пукнатините от сътресенията се забелязаха най-силно в Кавказ. От другата страна се озоваха вчерашните съюзници на Москва, след това започна да се отделя Чечения, тръгнаха Башкортостан, Татарстан. Първоначално Елцин приканваше републиките да вземат толкова суверенитет, колкото могат да понесат, но след това се уплаши от апетита им и вкара танкове в Грозни. Демократите напуснаха президента реформатор, а разделителната политическа линия мина по московското Садовое колцо. Отвъд него управляваха губернаторите и олигарсите.


В навечерието на втория тур на президентските избори през 1996 г. Елцин се скара и с близкото си обкръжение и новата граница мина през Кремъл. Преизбраният и болен президент се затвори в оцелялата част - Семейството. Той с месеци не влизаше в кремълския си кабинет, освен когато трябваше да смени поредния премиер. Страната бе разделена на политици и олигарси, на Елцин и останалите, на партия на властта и просто партии.


След финансовата криза през 1998-а Русия бе разделена на елцинисти и антиелцинисти, на младореформатори и старореформатори. Елцин съедини революцията с гражданското общество. В името на гражданското общество обаче той трябваше да отстъпи властта си. Целостта на властта и държавата бе съхранена и предадена в едни ръце. Но след завоя руският елит пак ще бъде разделен. Едната част от него ще остане в книгата на Елцин, другата ще продължи по пътя на Путин.

Олигарсите на Путин

За да пробяга своя президентски маратон, на Владимир Путин ще му е необходим нов отбор - свои фаворити, свои министри, свой премиер, дори свои олигарси. Вестник Аргументи и факти направи интересна класация на руските богаташи, като ги раздели на седем категории. Сред отлъчените от новия двор са посочени двама - Борис Березовски и Владимир Гусински. Сред разорените са също двама - банкерите Владимир Виноградов (Инкомбанк) и Александър Смоленски (СБС-Агро). Към превъзпитаните са зачислени Вагит Алекперов (ЛУКойл), Владимир Потанин (Интеррос) и Владимир Каданников (АвтоВАЗ). В групата на предпазливите, или по-скоро предвидливите, са Михаил Ходорковски (Юкос), Владимир Богданов (Сургутнефтегаз), Олег Дерипаска (Руски алуминий), Пьотр Авен и Михаил Фридман (Алфа банк). Двама от заместник-ръководителите на президентската администрация - Владимир Сурков и Александър Абрамов, са бивши служители на Алфа банк. Запазват позициите си семейните олигарси Роман Абрамович (Сибнефт) и Александър Мамут (МДМ банк), както и президентите на Межпромбанк и петербургската Промстройбанк Семьон Пугачов и Владимир Коган.


Всяка власт има и естествени олигарси, като например председателите на Газпром и Единната енергийна система Рем Вяхирев и Анатолий Чубайс и министъра на пътищата и съобщенията Николай Аксьоненко, които въртят милиарди долари, както впрочем и президентите на Сбербанк и Внешторгбанк.


Не са за подценяване и младите олигарси - Дмитрий Зимин (Вимпелком), президентът на пивоварните заводи Балтика Т. Болоев и на компанията Вим-Бил-Дан Сергей Пластинин. Разбира се, към новата олигархия трябва да бъдат зачислени и някои от губернаторите - регионалните барони, които имат солидно влияние върху руския бизнес и политика.

Обувката на президента

В книгата си Президентският маратон Борис Елцин си спомня разговора с Бил Клинтън при последната му визита в Москва. Той бил за Путин. Елцин описва и как на един от тържествените приеми седели един до друг с Клинтън. Ние с теб сме почти еднакви на ръст, казал Клинтън. Бил, а какъв номер обувки носиш? Дай да си ги премерим, предложил Елцин. Клинтън се засмял и започнал да си сваля обувката. Оказа се, че ръстът ни е еднакъв, но аз нося 43-и номер, а той - 46-и. Случва се... - отбелязва философски Елцин.


Сега Путин трябва внимателно да мери обувките си с новия американски президент. Вашингтон се опита да подхлъзне Кремъл в Югославия, като го остави сам да изяде горещия картоф Милошевич. Русия обаче не се поддаде. САЩ решиха още веднъж да проверят размера на президентските обувки и заплашиха Москва с икономически санкции, ако не пуснат болния от рак американския шпионин Ричард Поуп.


Путин не реагира по шпионската афера и остави на съда да реши, но може в краен случай да употреби президентската амнистия. Сега отношенията с Москва са важна карта в президентския покер в САЩ. Вашингтон упреква руснаците, че изнасят опасните противокорабни крилати ракети Москит и изтребителите СУ-27. Китай и Русия са под подозрение, че снабдяват с оръжие рискови режими. В ерата на Елцин партньорството с демократите на Ал Гор бе смятано за по-изгодно, най-вече заради спора по стратегическите противоракетни системи (ПРО). Политолози в Русия обаче не изключват, че позицията на ястребите сред републиканците може да се окаже по-изгодна за военното лоби в Русия, което настоява за адекватен отговор на американските империалисти.

Между труда и капитала

В политическите спорове около руския бюджет се намеси още един силен лобист - новият руски Нобелов лауреат академик Жорес Алфьоров. Въпреки че е депутат от комунистическата фракция, Алфьоров за първи път се появи в залата на руския парламент. Депутатът от Нашият дом Русия Александър Шохин си спомни, че Нобеловият лауреат е израснал идейно именно в тяхната фракция, но бил подмамен от комунистите. На въпроса за убежденията си академикът обясни просто - трябваше да избирам между труда и капитала. И избрал труда, защото капитал нямал. А с 250-те хиляди долара сега щял да остави да се разпореди жена му.


Нашата страна е богата не само на нефт и газ, но и на таланти, окуражи Алфьоров руските депутати. Ние сме страна на оптимистите, защото песимистите отдавна я напуснаха, заяви академикът, който смята да иска от Путин и правителството повече пари за науката. Тя единствено можела да възвърне могъществото на Русия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във