Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАШ ПАРТИЙЦИТЕ ДОБРЕ СИ ПОСТЛАХА

Отиващата си политическа година бе белязана от едно събитие, състояло се на 11 декември 1999-а в Хелзинки. Тогава Европейският съюз взе решение да покани България за започване на преговори за присъединяване. За управлението на Иван Костов това бе първият голям външнополитически успех. След като той стана факт, много неща във властта бързо се промениха. Първо обаче се промени правителството, с което Иван Костов влезе в Министерския съвет след парламентарната победа на СДС през май 1997 година. Обвиненията, че министерски назначения получиха неутвърдени и безлични фигури, които не могат да провеждат пълноценна политика, не са спрели и до днес.
След това дойде Националната конференция на СДС през февруари, която трябваше да повтори същия номер с (Националния изпълнителен съвет). Само че тук

сценарият се пропука

В управлението на партията останаха Евгений Бакърджиев и Христо Бисеров. Напуснаха Александър Божков, Надежда Михайлова, Муравей Радев и Васил Гоцев - хората, на които Костов изцяло разчиташе, но пожертва, за да си отидат неудобните. В крайна сметка се получи точно обратното и от доверените на премиера в синьото ръководство останаха само Екатерина Михайлова и Йордан Соколов.

Малко по-късно Бакърджиев беше принуден да се откаже от заместникпредседателския си пост в НИС, за да спаси лидерството си в софийската организация. Въпреки привидното примирение битката за водещи позиции в синята партия продължава и досега.

Само преди два месеца ръководството на СДС напусна и главният секретар Христо Бисеров. След неговото оттегляне на практика Иван Костов, поне засега, няма равностойни опоненти в организацията и цялото му внимание може да се съсредоточи върху ангажиментите му като министър-председател и предстоящите избори. Очаква се нещата в това отношение до голяма степен да се разрешат след приемането на поправките към Закона за достъп до досиетата на бившата Държавна сигурност. С публикуването на списъците на служителите на бившето РУМНО (Разузнавателно управление към МНО) премиерът се надява най-после да спечели една битка, която води от самото начало на управленския си мандат - срещу

подмолното чуждо влияние

във формирането на българската национална, икономическа и външна политика. Ако Костов действително излезе победител, изборите през юни 2001 г. ще са много по-лесни за сиянята партия.
След решението на ЕС за отпадането на визовия режим за българи управляващото мнозинство не би трябвало да има много поводи за притеснения. Вероятно в началото на следващата година ще последва още една серия промени в правителствения екип, преди цялото внимание да се съсредоточи върху предизборната кампания.

По съвсем различен начин протече времето в лявото пространство. През 2000 г. се състояха три знакови събития за социалистите, но в крайна сметка реална промяна и видими резултати от тях все още няма. На първи май конгресът на Социалистическата партия приключи със сантименталните терзания на тема НАТО. А малко по-късно от парламентарната трибуна БСП официално декларира, че изцяло подкрепя процеса на присъединяване на България към Северноатлантическия пакт. Пак тогава крайното си разрешение намери и друг стар проблем в левицата - кой за какво и как ще употребява БСП? Сблъсъкът между бивши кадри на ДС и на военното контраразузнаване приключи с убедителната победа на вторите. И след като най-после стана ясен

новият повелител на столетницата

бързо преструктуриране започна да протича и в останалата част на лявото пространство. След неуспешна мисия отрядът на Николай Камов се върна отново в орбитата на червената партия. На сигурно под крилото на партията майка се прибра и проф. Кръстьо Петков с неговия Обединен блок на труда.

Колкото до хората на Александър Томов, те демонстрираха завидни адаптационни умения и успяха да създадат доста убедителна проевропейска левица в противовес на проруската си посестрима БСП. Засега обаче изгледите на Томов да вкара Евролевицата в следващия парламент изглеждат доста нищожни.

През изминалата година Ахмед Доган загуби голяма част от позициите си. От една страна, заради намаляването на избирателите на ДПС, а от друга - заради доста сериозната промяна в политическата конюнктура, която го лиши от възможността да провежда досегашната си политика. Сега, както се изразяват социолозите, ДПС се движи по ръба. Но до юни могат да се случат много неща.

Едно от най-интересните явления на отиващата си политическа година бяха т.нар. граждански движения, партии и обединения. Те не успяха да получат никакъв съществен обществен отзвук при сформирането си, още по-малко вероятно е да получат гражданското доверие по време на изборите. Единственото изключение сред тях е Гергьовден. Няма обаче гаранции, че сегашният интерес към ексцентричните хрумвания на лидерите му ще успеят да се трансформират в политически вот догодина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във