Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКОВО-КОРАБНИ АБСУРДИ В РУСЕ

В русенската корабостроителница още помнят една трагикомедия, разигравала се в продължение на няколко години. Главни герои в нея са кредитният милионер от русенското село Хлебарово Илия Илиев, управител на добилата скандална слава фирма Ирис'92, бившият кмет на Русе Асен Тасев и един от бившите директори на корабостроителницата Пенко Димитров, който в момента би трябвало да излежава присъдата си от три години и половина заради компетентно ръководство. За него местната преса пише ту че е обявен за национално издирване, ту че е подал молба до съда за отлагане на присъдата поради влошено здравословно състояние.


В един прекрасен ден през 1992 г. в предприятието се явява Илия Илиев и заявява, че иска да купи 3000-тонен танкер за 3 млн. щ. долара. Гарант е русенският клон на БЗК. Корабът е необходим на хлебаровския бизнесмен, за да търгува с нефт. За целта той е закупил терен около Дунав-мост, където започнал изграждането на терминал за нефтопродукти. По случайност по това време такъв танкер се е строял за руски клиент. Според русенската преса с помощта на бившия кмет Асен Тасев, който му е помогнал и за покупката на земята до пристанището, и не без участието на тогавашния управител на корабостроителницата Пенко Димитров, руският клиент се отказва от своята поръчка. Така единствен купувач на кораба остава Илия Илиев. Като благодарност за любезното съдействие след пенсионирането на кмета хлебаровският бизнесмен го назначава в собствената си Ирис'92. Договорът за продажба е сключен и в последния работен ден на 1992 г. флагът на танкера, получил името Приста, се вдига. По този повод Илия Илиев раздава на всеки работник по една картонена кутия сок, произведен в цеха му в Хлебарово. Впоследствие се разбира, че хлебаровският бизнесмен е платил само 2 млн. щ. долара. За остатъка се е разбрал с Пенко Димитров, че ще плати по-късно. Става ясно, че освен на БЗК Илия Илиев е длъжник и на ТЕКСИМБАНК, която по съдебен път запорира кораба в своя полза, тъй като той е ипотекиран при нея. Като кредитор и на корабостроителницата, ТЕКСИМБАНК все пак предлага и изход да се спре съдебната процедура, ако предприятието си купи кораба обратно за 2 млн. щ. долара. Но тъй като по онова време то не разполага с такава сума, ТЕКСИМБАНК се съгласява да му отпусне заем за 2 млн. щ. долара. По този начин дългът на Илия Илиев към банката е погасен.


Така задлъжняхме към ТЕКСИМБАНК и получихме кораб, който изобщо не ни трябваше - спомнят си с насмешка от корабостроителницата. Спасителният изход за Пенко Димитров е бил да преустрои кораба за няколко месеца, тъй като според него се е намерил арабски клиент, готов да го купи за 5 млн. щ. долара. Действително в края на 1993 г. такъв клиент се появява в Русе, но бързо се отказва от кораба, тъй като при запитване до Лойд-регистъра, дали ще разреши на кораба да плува в арабските морета, отговорът е отрицателен. Причината е от проста по-проста - корабът е предназначен за речно, а не за морско плаване. Така цяла година корабът, който междувременно от Приста е преименуван в Монровия, престоява в русенските докове. През 1994 г. с обяснението, че ТЕКСИМБАНК е намерила купувач, корабът е откаран във Варна. Срещу това банката освобождава корабостроителницата от задължението си към нея с 2 млн. щ. долара. Това обаче далеч не означава, че русенското предприятие по това време не е имало други дългове към банката. След две години престой във Варненския залив, през миналата година, клиент, който да купи прословутия кораб, все пак се е намерил. В Русенската корабостроителница обаче не знаят срещу каква цена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във