Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКОВИТЕ СИНДИЦИ СЛЪНЧАСАХА

Колкото по-голям е икономическият интерес, толкова по-силно отекват шамарите, които се раздават при раздялата с него. През последните четири години, след серийния фалит на банките в България, стана ясно, че в тях тлеят небивали интереси - личностни, групови и държавни, които по правило са в конфликт помежду си. Деветнайсетте фалирали банки се обособиха като нов специфичен финансов сектор, а управляващите ги синдици се превърнаха в своеобразно съсловие, което създаде и играе по собствени правила.


Като че ли на шега синдиците похарчиха над 200 млн. лв. за разходи по несъстоятелността и станаха трън в очите както на правителството, така и на обществото. Разбира се, не всички управители на фалиралите банки пръскаха безогледно събраните от длъжниците пари, но, както обикновено става в България, заради няколко черни овце цялото синдишко съсловие (а преди него и банкерското) се оказа белязано от съмненията за финансови далавери. При тази ситуация бе логично в затворените банки да бъдат направени размествания. Част от тях минаха безболезнено, но някои предизвикаха шумни скандали. За пръв път гилдията се прочу с екшъните около четирите синдишки рокади в БАЛКАНБАНК. Но те приключиха в средата на 1999 г., а споменът за тях като че ли започна да избледнява.


Големите промени във фалиралите банки настъпиха едва през лятото на 2000 г., тъй като тогава Агенцията за държавните вземания успя да прибере активите на четири от тези институции, а междувременно частни структури сложиха ръка на други две - ПЧБ и Стопанска банка.

Орисията да ликвидират банка

в несъстоятелност се стовари първо върху главите на Христина Стамова и Емил Раковски - синдици на ЕЛИТБАНК. На 21 март 2000 г. Софийският градски съд разреши на управляваната от Александър Раков Агенция за държавните вземания да придобие активите на фалиралата институция. Но то бе атакувано от общинската фирма Битово и комунално строителство и от фамилията Дюстабанови, които претендират, че фалиралата ЕЛИТБАНК им дължи 173 хил. лв. за неплатени наеми. Двамата кредитори подадоха жалба в съда, която постави Стамова и Раковски в доста неудобна ситуация. Те трябваше да продължат да изпълняват задълженията си на синдици и в същото време да започнат да предават имуществото на банката на служителите на агенцията на Раков. На всичко отгоре на главата им се стовари и ревизия от Държавен финансов контрол.


Поставени между огъня на Агенцията за държавните вземания, на кредиторите и на ревизорите от финансовото министерство Стамова и Раковски започнаха да се изнервят. Взаимоотношенията им с Агенцията за държавните вземания се нажежиха до бяло, когато на 26 юни 2000 г. Росен Георгиев - бивш изпълнителен директор на фалиралата ЕЛИТБАНК, а сега вече началник на дирекция Банкова несъстоятелност в агенцията, поиска от изпълнителния й директор Александър Раков разрешение сървърите на затворената банка да бъдат изключени. Стамова и Раковски обаче се противопоставиха остро на това искане, заявявайки, че базата данни от информационната мрежа на ЕЛИТБАНК им е нужна, за да подготвят възраженията си по приключилата в средата на юни 2000 г. ревизия на Държавен финансов контрол.


С течение на времето напрежението между синдиците на ЕЛИТБАНК и управляваната от Александър Раков агенция позатихна. Сега и двете страни очакват датата 6 октомври, когато ще се гледа делото по жалбата на общинската фирма Битово и комунално стопанство и на фамилията Дюстабанови.


За разлика от ЕЛИТБАНК

ликвидацията на ТСБанк мина безболезнено

Синдиците й Александър Попов и Васил Василев се бяха подготвили много внимателно за осъществяването на процедурата. Те платиха целия дълг на фалиралата банка към БНБ и намериха начин да удовлетворят частично нейни 5500 фирми кредиторки. За държавата останаха вземанията на ТСБанк от Плама, както и записите на заповед, издадени от няколко предприятия в нейна полза.


В началото на юни 2000 г. Софийският градски съд реши да прехвърли оставащите активи на ТСБанк в полза на управляваната от Александър Раков агенция, а Александър Попов и Васил Василев приключиха с ликвидационната процедура само за месец.


В момента Александър Попов се е отдал изцяло на консултантския бизнес, съветвайки няколко чуждестранни и български фирми в осъществяването на проектите им в Близкия и Средния изток.

Олга Миленкова приключи без много шум

със синдишката си дейност в АГРОБИЗНЕСБАНК. Тя пое фалиралата институция през септември миналата година от ръцете на Огнян Герджиков.


АГРОБИЗНЕСБАНК се прочу с това, че повече от седем месеца след приключването на търга за продажбата й (състоял се на 13.12.1999) Пловдивският съд не посмя да посочи победителя в него. Едва в началото на юни 2000 г. магистратите от Града на тепетата обявиха за купувач Агенцията за държавните вземания. През тези седем месеца Олга Миленкова гледаше да изчака развитието на събитията, без да се набива на очи. Хора, познаващи бизнеспохватите й, твърдят, че не помнят случай, в който Миленкова да се е провалила. Те я характеризират като много пресметлив човек със здрава хватка и смятат, че е един от добрите и пробивни юристи, които знаят как да постигнат своите цели. Сред синдишките среди се коментира, че Миленкова има солиден консултантски бизнес. Преди да стане синдик, тя е участвала в оценките на затворените АГРОБИЗНЕСБАНК и МБИР, но това било само малка част от нейната дейност.

Далеч по-шумно с ПЧБ се разделиха

Явор Камбуров и Теодора Стоянова. Според проверките от ведомството на Муравей Радев те са похарчили най-много средства за издръжка на затворена банка - около 8 млн. лв. до средата на 1999 година. Но очевидно двамата твърде добре са обосновавали извършените разходи, тъй като съдът ги е приел и одобрил като напълно нормални.


Бурята около синдиците на ПЧБ се развихри през декември миналата година, когато освен държавата на търга за продажбата й се яви и частната фирма Йорсет Холдингс (България), собственост на регистрирания в Люксембург Йорсет Холдингс.


Появяването на Йорсет Холдингс на търга за ПЧБ веднага роди мълвата, че продажбата е свързана както с бившите акционери на банката, така и със синдиците й - Стоянова и Камбуров, но те, за кой ли път, изиграха предвидливо картите си, като предложиха на съда да обяви за победител в търга Министерството на финансите. Във финансовите среди обаче предварително се знаеше, че това няма да стане. Последва неколкомесечна съдебна битка, активирана от жалби и контражалби, в която краен победител излезе Йорсет Холдингс (България).


През целия този период на противостоене сред финансовите среди, се коментираше, че Камбуров и Стоянова са на страната на частната фирма, но с действията си те не дадоха повод на държавата да ги упрекне в пристрастие.


На 26 май 2000 г. Софийският градски съд обяви Йорсет Холдингс за купувач на ПЧБ, а месец по-късно решението му бе потвърдено от Софийския апелативен съд. Тогава избухна нов скандал, тъй като стана ясно, че все още държавната БУЛБАНК е кредитирала Йорсет Холдингс (България). И по този начин й е дала възможност да плати за ПЧБ 14.82 млн. лева.


Покрай този екшън се разбра и името на истинския купувач на фалиралата Първа частна банка. Оказа се, че това е шефът на Нове Холдинг и основен акционер на футболен клуб ЦСКА Васил Божков, чиято кипърска офшорка Занзи Холдингс бе гарантирала част от кредита. Но синдиците на ПЧБ Камбуров и Стоянова отново успяха да останат встрани от развихрилите се страсти, въпреки че година и половина преди тези събития сред финансовите среди се носеха слухове за техните бизнесвзаимоотношения с Божков.


Двамата синдици на ПЧБ не проявиха излишна нервност дори когато от трибуната на Народното събрание финансовият министър Муравей Радев изнесе фрапиращи данни за разходите, направени от тях по време на командировките им до Сингапур, Китай и Люксембург.


До края на юли 2000 г. Камбуров и Стоянова прехвърлиха активите на ПЧБ на новия й собственик, разплатиха се с БНБ и държавата и изчезнаха от бизнесхоризонта. За разлика от тях, след като приключи със синдишките си задължения в Стопанска банка,

Владимир Георгиев бе издигнат

за изпълнителен директор на БРИБАНК.


Единственото, с което Георгиев се прочу, докато управляваше активите на затворената Стопанска банка, бе депозитът от 10 млн. щ. долара, които той даде на Кредитна банка за няколко месеца (но тъкмо през тези месеци тя стигна до фалит). Това обаче не му донесе кой знае колко неприятности - сякаш въпросните средства на Стопанска банка бяха предварително отписани. Синдикът Георгиев изкупи греха си, като съдейства активно за продажбата й на БРИБАНК.


На 23 юни 2000 г., след тримесечни напрегнати преговори, съпътствани от медийни скандали, Стопанска банка стана собственост на БРИБАНК. Новата частна кредитна институция - с капитал от 20 млн. лв., купи затворения на 23 септември 1996 г. държавен мастодонт, като се ангажира да преведе на кредиторите му 80.1 млн. лева. Сделката обаче бе изпипана така, че до момента на БРИБАНК й се наложи да плати само 5 млн. лева. Срещу това тя получи активи, които, ако бъдат осребрени веднага, ще й донесат около 100 млн. лева - пет пъти повече от капитала й.


След продажбата на Стопанска банка усърдието на Владимир Георгиев бе възнаградено и той стана изпълнителен директор на БРИБАНК (преименована на 11 септември в Стопанска и инвестиционна банка). За разлика от него колежката му синдичка във фалиралата Стопанска банка - Валерия Антонова, която винаги предпочиташе да стои в сянка, не бе удостоена с подобна чест.


Продажбата на Стопанска банка сякаш повлече крак и още преди да е завършила, РОСЕКСИМБАНК, контролирана от Емил Кюлев, прояви интерес към фалиралата МИНЕРАЛБАНК. Но нейните синдици

Харалампи Кирков и Георги Настев не дочакаха сделката

От близо три години в банковите среди се обсъждаше непоносимостта между енергичния и словоохотлив Хари и неразговорливия, но упорит Настев (известен сред синдиците като стареца с двата пистолета). Никой не очакваше, че неприязънта между двамата ще ескалира и ще предизвика развод със съдебна намеса. Но неочакваното се случи в края на юни 2000 година. Тогава Настев обвини Кирков, че поведението му пречи на работата, и докладва на съдийката Костадинка Недкова, че колегата му прави неправомерни разходи за командировки в страната. Кирков пък не пожела да се оправдава, а директно окачестви Настев като лъжец, доносник и интригант. В писмото си до съдийката той не пропусна да отбележи наблюденията си, че Настев проявявал присъщата мания за величие на всички стари хора, а повечето му колеги смятали, че той не е лош човек, а мръсник. На 10 юли

съдийката Недкова реши да сложи край

на семейната свада между Кирков и Настев. Тя освободи волнодумеца Кирков от задълженията му на синдик. На негово място бе назначен Станислав Лютов, който до този момент управляваше остатъците от фалиралата Частна земеделска и инвестиционна банка.


Няколко седмици преди да се разиграе драмата в МИНЕРАЛБАНК, съдът постанови активите на ЧЗИБ да бъдат прехвърлени на Агенцията за държавните вземания. На Лютов обаче му се наложи да сдаде отговорностите по тази процедура на колежката си Иглика Логофетова - бивш юрист в БНБ и настоящ адвокат на Токуда Кредит Експресбанк.


Във финансовите среди с интерес очакваха да видят как Лютов ще се сработи с Георги Настев. Някои зевзеци дори се обзалагаха колко време новият синдик ще издържи това съжителство. Екипът на Лютов обаче не бе притеснен твърде много за бъдещето си в МИНЕРАЛБАНК. Колегите му твърдят, че под привидния му благ характер се крие неподозиран работохолизъм, пунктуалност и упоритост.


Малко хора знаят, че Стас (б.а - Лютов) е един от основателите на Будо-клуба в България, а това говори за някои негови качества. Освен това той е запален рибар и е наясно коя риба на каква стръв кълве, коментират приятели на Станислав Лютов. Седмица след като той влезе в МИНЕРАЛБАНК Георги Настев обтегна отношенията си с него, но този път очевидно бе надценил възможностите си. Съдийката Недкова реши да не допуска нова семейна свада и в средата на септември освободи Настев от задълженията му на синдик. Поводи за това колкото щеш, но най-големият грях, посочен от магистратката, бе, че Настев не е изпълнил разпореждане на съда да преведе 10.1 млн. лв. на държавата.


Летният сезон на синдишките рокади приключи с

неочакваното изваждане на Тихомир Трендафилов

от КАПИТАЛБАНК. Той бе смятан за един от най-непоклатимите синдици. Трендафилов е юридически съветник в Министерството на финансите и според служителите в него, заедно с Харалампи Анчев, е сред идеолозите на Агенцията за държавните вземания и на онези текстове в бюджета за 2000 г., с които бе отменена операцията по прихващането на дълговете на Плама към затворените банки. В някои бизнескръгове пък се коментираше, че Трендафилов не е безразличен към каузата на Красимир Стойчев - един от бившите акционерите на фалиралата КАПИТАЛБАНК и настоящ собственик на Трон.


Над две години Трендафилов управлява затворената банка заедно с Добри Тасев, без слуховете за близките му взаимоотношения със Стойчев да хвърлят сянка върху неговите действията. Статуквото се запази до началото на септември 2000 г., когато неочаквано съдът освободи Трифонов от задълженията му на синдик с мотива, че бил съдружник във фирмата Инском заедно с юридическото лице Трон. Интересно дали само слабата информираност е причината за късната реакция на съда. Инском съществува от 1995 г., а от лятото на 1997 г. Трон на Красимир Стойчев не дължи пари на КАПИТАЛБАНК. Но магистратите реагираха чак сега, когато именно Трендафилов проведе първите разговори с представителите на севернокипърската Фърст Мърчант Банк, която прояви интерес към закупуването на КАПИТАЛБАНК.

Facebook logo
Бъдете с нас и във