Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКОВИТЕ СИНДИЦИ ОТИВАТ В ЗАПАСА


Около 92 млрд. лв. са събрали синдиците на затворените
банки към края на юни тази година. Над 99% от тези постъпления
са дошли от върнати заеми и все пак това са само 4% от задълженията
на фирми и дружества към шестнайсетте обявени в несъстоятелност
банки: ПЧБ, МИНЕРАЛБАНК, ТСБанк, Стопанска банка, БАЛКАНБАНК,
ТБ Славяни, Добруджанска банка, ЕЛИТБАНК, МБИР, АГРОБИЗНЕСБАНК,
ЧЗИБ, БЗК, КРИСТАЛБАНК, КАПИТАЛБАНК, Бизнес Банка и БЗПБ.


Бавното събиране на парите предизвиква недоволство
както в БНБ, така и в изпълнителната власт. Централната банка
има да си взема от шестнайсетте затворени кредитни институции
около 100 млрд. лв., още толкова те дължат на ДСК, а на Министерството
на финансите - над 390 млрд. лева. Разбира се, събирането на кредитите,
отпуснати от затворените банки, е затруднено от куп обективни
и субективни обстоятелства. Много от раздадените заеми не са обезпечени,
други пък имат абсолютно фиктивно обезпечение, при трети то е
изчезнало или пък осребряването му вече не може да покрие вземането
на банката. Вместо да помага, нормативната база пречи на бившите
банки да принудят своите длъжници да плащат. Процедурите по съдебното
производство срещу тях могат да се точат с години без какъвто
и да е положителен резултат за кредитора, а това го вкарва в големи
разходи. Но причините за ниската събираемост на парите от затворените
банки могат да се търсят и в някои от синдиците. До средата на
тази година управляваните от тях институции са изяли около 48%
от събраните вземания. До момента шестнайсетте банки са натрупали
около 140 млрд. лв. собствени парични средства и имат 7 млрд.
лв. в държавни ценни книжа. Тези пари стоят по сметки в различни
работещи кредитни институции, но могат да бъдат използвани за
погасяването на част от задълженията на затворените банки. Според
експерти след удовлетворяването на първите по закон кредитори
от тези пари ще останат около 120 млрд. лв., които да бъдат върнати
на бюджета. Това е над 30% от сумата, която Министерството на
финансите има да си взема от затворените банки. Те обаче не могат
да плащат, без да са получили разрешение от съда. Затова в началото
на септември БНБ прати писмо до фирмено отделение на Софийския
градски съд, в което помоли магистратите да наредят на синдиците
да започнат да плащат на кредиторите на затворените банки.


МВФ препоръча същото още в средата на тази година.
БНБ и правителството пък поеха ангажимента до края на годината
да намерят начин да ускорят този процес.


От юли тази година на различни нива в Централната
банка и в държавната администрация се разработват проекти, общото
между които е, че изключват синдиците от играта и обединяват вземанията
на всички затворени банки в една специализирана агенция или кредитна
институция, с основен акционер държавата. Един от проектите предвижда
всички финансови институции - кредитори на шестнайсетте затворени
банки и бюджета, да се откажат от 2% от своите вземания (общо
около 20 млрд. лв.). Въпросните средства ще формират капитала
на новата институция. Другият вариант е всички банки да внесат
общо 3.4 млрд. лв. за капитал на специализираната банка или агенция,
а остатъкът до 10 млрд. лв. да бъде попълнен от държавата. До
участие в капитала могат да бъдат допуснати и чуждестранни капитали.
Като се има предвид направеното преди година предложение от Bankers
Trust да поеме управлението на лошите вземания в България, може
да се очаква значителен чуждестранен интерес към специализираната
банка или агенция. Новата структура ще емитира три-, четири- и
петгодишни облигации, с които ще замени вземанията на кредиторите
от затворените банки. Срещу това тя ще придобие всичките вземания
на шестнайсетте обявени в несъстоятелност кредитни институции.
Тя ще погасява облигациите с парите, получени от събирането или
от продажбата на консолидираните при нея вземания. Специализираната
структура няма да събира депозити от граждани и фирми, ще се подчинява
на специални правила, а не на банковите регулации и ще бъде освободена
от данъци и такси. Тя ще може да купува и съответно да продава
вземания и на работещи кредитни институции. На практика това ще
бъде един вид сконтова банка, която ще има огромно влияние върху
цялата икономика и върху приватизацията. Чрез нея кредитните институции
ще могат да се отърват от проблемните си вземания, като получат
сравнително по-ликвидни облигации, които да продават или да залагат
срещу финансиране. Що се отнася до приватизацията, ясно е, че
продажбата на едно предприятие до голяма степен зависи от неговите
кредитори. В новата структура ще бъдат концентрирани по-голямата
част от дълговете на държавните предприятия и тя до голяма степен
ще определя крайния резултат от приватизационните наддавания.
Те ще бъдат печелени от онзи инвеститор, който купи вземанията
на продаваното предприятие, акумулирани в специализираната банка
или агенция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във