Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКОВИТЕ РЕДИЦИ ПРОГРЕСИВНО ОРЕДЯВАТ

12 МАЙ 1994 ГОДИНА

В КАЧЕСТВОТО СИ НА ФИНАНСОВ МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ

ДАВА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. НА НЕЯ ТОГАВАШНИЯТ

ДЪРЖАВЕН КОВЧЕЖНИК ПОСТАВЯ ЕДИН ПРОБЛЕМ, ЗАРАДИ КОЙТО ПОПАДА ПОД

ПРИЦЕЛА НА ОБЩЕСТВЕНОТО НЕДОВОЛСТВО. ДНЕС ОБАЧЕ ДУМИТЕ МУ ЗВУЧАТ

ПО СЪВСЕМ РАЗЛИЧЕН НАЧИН...

В МНОГО ДЪРЖАВИ, КОГАТО СЕ СЪЗДАВА БАНКА, СЕ

ЛИЦЕНЗИРА НЕ САМО ТЯ, А И БАНКЕРИТЕ, КОИТО РАБОТЯТ В НЕЯ. ТРЯБВА

ДА ИМАШ ЛИЦЕНЗ, ЗА ДА СИ БАНКЕР. ТРЯБВА ДА ИМАШ СТАТУС НА БАНКЕР.

ПРЕЗ ТОТАЛИТАРНО ВРЕМЕ НАПРИМЕР, ЗА ДА СТАНЕШ БАРМАН, БЕШЕ НЕОБХОДИМО

ДА ЗАВЪРШИШ КУРСОВЕ. СЕГА МОЖЕШ ДА СТАВАШ ВСЯКАКЪВ - ШЕФ НА БАНКА,

НА БРОКЕРСКА КЪЩА - С ОБРАЗОВАНИЕ ИЛИ БЕЗ, СЪС СМАЧКАНИ УШИ ИЛИ

БЕЗ СМАЧКАНИ УШИ.

НЯКОИ ОТ ВИНОВНИТЕ МОЖЕ БИ ЩЕ БЪДАТ НАКАЗАНИ. АКО

ДОЙДЕ ВИДОВДЕН, ПОЛОВИНАТА БАНКЕРИ ТРЯБВА ДА ВЛЯЗАТ

В ЗАТВОРА. ЗАЩОТО СРЕЩУ СМЕШНИ КОМИСИОНИ С ЛЕКА РЪКА ДАВАТ КРЕДИТИ.

БАНКЕРИТЕ И РАБОТЕЩИТЕ В БАНКИТЕ СА КАТО ЧИНОВНИЦИ - ВРЕМЕННО.

ТЕ НЕ БОЛЕЯТ ЗА ИМИДЖА НА БАНКАТА, А ГЛЕДАТ ЛИЧНОТО СИ БЛАГОПОЛУЧИЕ.

Три години по-късно...

Дисциплината - това е ключовата дума, която новият

български кабинет Костов се надява да наложи и да

утвърди като лого на своето управление - написа Франсоаз Делстанш

в един от майските броеве на в.Л'Еко. Причината за

днешната криза в България се дължи най-вече на факта, че банките

досега са били управлявани от криминални престъпници, чието място

е в затвора - подчертава авторката след разговора си с българския

премиер. Страхът от организираната престъпност е по-силен

от страха от държавата - цитира тя Иван Костов. Пред френското

издание за първи път министър-председателят спомена и броя на

банкерите, чието място е в затвора - 330 души!

Едва ли някой може да каже колко точно дела срещу

висши и по-нисши банкови служители се водят в момента в страната,

но омагьосаният кръг, в който ще се оплетат и други, е един и

същ. През него вече минаха шефовете на Ямболската банка Петко

Стефанов и Стоян Проданов, които попаднаха през 1992 г. в следствения

арест за неправомерно раздадени необезпечени кредити. Тяхна е

заслугата банката да изпадне в състояние на неплатежоспособност

още през 1991 година. Всъщност някои още спорят дали конкретно

те са виновни, или просто са били подведени от най-доверените

си сътрудници. Но ликвидността на ямболската кредитна институция

бе нарушена до такава степен, че тя бе принудена да спре плащанията

и да прехвърли сметките на клиентите си в клоновете на други банки

в града. Освен това БНБ й препоръча да ограничи отпускането на

кредити и да следи стриктно за обезпеченията по тези, които е

наложително да бъдат отпуснати. Ямболската банка трябваше да започне

съдебни дела срещу длъжниците и да направи всичко възможно да

събере вземанията си. След дългите борби на следователите за кредитните

досиета и след още по-дългото следствие делото най-после влезе

в Ямболския окръжен съд, но оттам бе върнато за доразследване.

След арестите на ямболските банкери следствието и

прокуратурата сякаш престанаха да нищят банковите афери и близо

две години във финансовокредитния сектор настана привидно спокойствие.

В същия период, но с реално спокойствие, банкерите продължиха

да раздават заеми на добра воля, а кредитните милионери се рояха

на цели съзвездия. Така дойде 1995-а - годината на поредицата

банкови скандали и арести на банкови ръководители. Замириса

на тежък срив в цялата финансовокредитна система.

Първи от големите

През юли 1995 г. в следствения арест се озова бившият

изпълнителен директор на Банка за земеделски кредит Янко Янев.

Срещу задържания бе повдигнато обвинение по чл. 282 от Наказателния

кодекс за престъпление по служба, превишаване на властта

или правата с цел да набави облага за себе си или за някой друг

или да причини вреда, от което са настъпили немаловажни последици.

В тези случай законът предвижда от 3 до 5 години затвор. По данни

от следствието Янев е вземал подкупи, срещу които е отпуснал невъзвръщаеми

кредити за над 20 млн. лева. Той обаче престоя само една година

на Развигор. Изключително тежката форма на диабет

го извади на свобода под немалка парична гаранция. Разследването

още продължава.

Скромните четири денонощия в следствения

арест

изкара бившият изпълнителен директор на БАЛКАНБАНК

Иван Миронов. Той бе арестуван на 25 септември 1995 г. с обвинение

за умишлена безстопанственост, но напусна Развигор

още на 29 септември. Според експерти най-сериозното обвинение

срещу Миронов е свързано с присвояване на част от неправомерно

отпуснат необезпечен кредит от 18 млн. г. марки през периода 1988-1989

година. Тогава Миронов като шеф на търговска банка Транспортна

техника, която по-късно се вля в БАЛКАНБАНК, подписва банковата

гаранция по сделката между Булгаргеомин и германската

компания МАС за доставка на оборудване. Оборудването така и не

стига до България. Главна прокуратура обаче сне на въпросния 29

септември със свое постановление обвиненията срещу Миронов. Причината

- аферата е на Булгаргеомин и основните обвинения

са срещу Иван Илиев.

Десет месеца след освобождаването на Иван Миронов

БАЛКАНБАНК отново бе замесена в крупен банков скандал, свързан

с износа на значително количество капитали в чужбина. На 1 август

1996 г.

след разследвания на спецкомисия

бяха арестувани четирима служители от нейния клон

в Русе - директорът Симеон Минев, Адела Добрева, Владимир Митков,

Стефан Стефанов, заедно с местния бизнесмен Красимир Кирилов.

С тяхно съдействие, в нарушение на валутния режим, в чужбина са

преведени 186.3 млн. щ. долара и 14.8 млн. г. марки. Месец и половина

по-късно, през октомври 1996 г., по здравословни причини и срещу

гаранция от 25 хил. лв. управителят на клона Симеон Минев бе освободен.

На 23 януари 1997 г. с постановление на Главна прокуратура останалите

четирима следствени по аферата БАЛКАНБАНК също излязоха

от ареста. Красимир Кирилов, представител на кипърската фирма

Прайсрайт Трейдинг, получи свободата си срещу гаранция

от 200 хил. лв., а служителите на банката Адела Петрова, Владимир

Митков и Стефан Стефанов заплатиха по 100 хил. лева.

За Арест на 1996 г. бе обявено

задържането на бившия шеф на АГРОБИЗНЕСБАНК Христо

Александров и на изпълнителния директор на ВИС-2 Христо

Драганов. Следствените органи ги прибраха на 3 октомври миналата

година заради незаконно прехвърляне на огромни суми зад граница

по времето, когато Драганов бе шеф на застрахователната компания

МИК. Срещу двамата задържани бяха повдигнати обвинения за престъпление

по чл. 203 от НК за длъжностно присвояване в особено големи размери,

което предвижда до 30 години затвор. А източените от АГРОБИЗНЕСБАНК

пари, благодарение на личните усилия на Христо Александров,

надхвърлят сумата от 9 млрд. лева. Средства са били изразходвани

и от сметките на МИК. Сумите, усвоени от двамата Христовци, са

били разумно разпределяни между няколко финансови

къщи в страната. Две от тях са ФБК Дилър и ФБК Пловдив,

чийто шеф е пак Христо Александров.

Управителят на пловдивската ФБК Дилър

- доц. Тодор Янков, бе задържан през март 1996 г. заедно с бившия

директор на клона на банка БИОХИМ в Пловдив Николай Хамънов. Тодор

Янков бе първият управител на АГРОБИЗНЕСБАНК, наследен през 1993

г. от Христо Александров.

На 12 март 1997 г. делото за източване на капитали

от застрахователното дружество МИК бе преустановено с решение

на Пловдивската окръжна прокуратура. Назначената тройна медицинска

експертиза доказа, че главният обвиняем по процеса - проф. Христо

Драганов, е в изключително тежко здравословно състояние. Диагнозата

- исхемична болест на сърцето. По-късно в.Демокрация

написа: Запознати припомниха обаче, че в деня, в който бе

освободен под гаранция, професорът даде пищен коктейл в столицата,

на който бе заснет в цветущо здраве.

През декември 1996 г. в пловдивския арест бяха задържани

бившият шеф на общинската Агенция за приватизация Атанас Пешаков

и директорът на Българска търговска и индустриална банка Васко

Василев. Двамата бяха арестувани по обвинение за присвояване на

14 млн. лв. от пловдивската АП. След тримесечен престой, в средата

на март 1997 г., Пешаков и Василев бяха пуснати заради констатирани

здравословни проблеми, доказани отново с тройна медицинска експертиза.

Рекордно щракане на белезници бе отбелязано през

1997 г.

На 23 февруари окръжната прокуратура във Видин разпореди

следствие срещу бившия директор на клона на СИРБАНК в града Орлин

Савов. То се води по член 282 от Наказателния кодекс за длъжностни

престъпления. По време на управлението си Савов е раздавал необезпечени

кредити в големи размери.

Бившият управител на клона на ПИМБ в Кюстендил Йордан

Ангелов ще застане пред Темида с обвинение за неправомерно раздадени

кредити без покритие за 175 млн. лева. Същата съдба чака и бившия

шеф на кюстендилския клон на ДСК Митко Петров, срещу когото е

заведено следствено дело. Икономическата полиция е установила,

че Петров е дал кредити за повече от 300 млн. лв. на бизнесмени

от ромския квартал Изток в града.

В началото на март стана ясно, че четирима банкери

ще отговарят пред съда за участието си в опита за тайна приватизация

на ТБ БИОХИМ. Скандалът около тази кредитна институция гръмна

още през пролетта на 1994 г., когато небезизвестният Дилян Дорон

купи акции чрез подставени фирми и това бе квалифицирано като

незаконно приватизационно посегателство срещу банката.

Софийската районна прокуратура внесе на 1 март тази

година в съда и обвинителни актове срещу бившия шеф на БИОХИМ

Борис Митев, изпълнителния директор Живко Вълчев, главния дилър

Илиян Шаматанов и банковия служител Дончо Карадочев. Те са обвинени

по чл. 282 от НК за неизпълнение на служебните си задължения и

превишаване на властта. С аферата БИОХИМ на държавата

са нанесени щети за 700 млн. лева.

Следственото дело срещу бившия управител на ХЕБРОСБАНК

в Русе Крум Икаловски, отпуснал необезпечен кредит срещу залог

от 100 000 фалшиви щатски долара, е приключено с мнение за съд,

съобщиха на 17 март тази година от Русенската окръжна прокуратура.

Икаловски е обвиняем по чл. 282, ал. 3 от Наказателния кодекс

за длъжностно престъпление в особено големи размери. Той бе арестуван

на 22 октомври 1996 г. и пуснат четири дни по-късно по здравословни

причини срещу парична гаранция от 50 000 лева.

С мнение за съд на 3 април 1997 г. е предадено на

прокуратурата и следственото дело срещу бившия шеф на клона на

АГРОБИЗНЕСБАНК в Монтана Борис Захариев. Ексбанкерът ще бъде подведен

под съдебна отговорност по чл. 302 от НК, който предвижда лишаване

от свобода до осем години. Делото е образувано през лятото на

миналата година по обвинение за вземане на подкуп. В качеството

си на директор на АГРОБИЗНЕСБАНК Борис Захариев е получил на ръка

500 хил. лв. от Иво Димитров, за да продаде на банката двуетажната

си къща в центъра на Бяла Слатина за офис.

На 1 април тази година МИНЕРАЛБАНК фалира

На 4 април Главна прокуратура образува следствие

срещу шестима шефове на МИНЕРАЛБАНК. Първи в списъка е Владимир

Ташков, председател на съвета на директорите на банката и главен

изпълнителен директор. Той и останалите петима банкери са разследвани

за престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК (длъжностно престъпление).

Законът предвижда затвор от една до осем години.

На 8 юни трима от тях - Владимир Ташков, Кирил Николов

и Румен Касабов, попаднаха в следствения арест. На останалите

- Емил Хърсев, Живко Стоименов и Ангел Запрянов, беше наложена

мярка за неотклонение парична гаранция.

След 18-месечно разследване по т.нар. дело БИОХИМ

- Пловдив

за незаконни преводи на валута в чужбина Районната

прокуратура е готова да внесе обвинителния акт в съда. Това стана

ясно на 27 юни 1997 година. Като обвиняеми са привлечени девет

длъжностни лица от различни банкови и финансови институции. Готов

е обвинителният акт срещу управителя на ФК Дилър Тодор

Янков, срещу бившия директор на БИОХИМ - Пловдив, Николай Хамънов,

дилърите Добрин Добрев, Явор Станков, Диян Димитров, срещу сина

на някогашния министър на финансите Белчо Белчев - Антон, срещу

още трима граждани, ощетили държавата с 414 753 280 лева. Приключилото

следствено дело е с обем 20 тома и обхваща периода септември 1994

- февруари 1995 година. 6.330 млн. щ. долара с неизяснен и досега

произход са изнесени зад граница по сметките на 11 чуждестранни

фирми в Австрия, Хонконг и Дубай. Всички фалшиви документи по

47-те превода са на името на софийската ЕТ Форес,

чийто представител Христо Петков е излетял за Лондон още през

1993 г. и в момента се издирва от ИНТЕРПОЛ. Парите в куфарчета

и чрез документи са преминавали през финансовите къщи Дилър

и Гарант 3, а чрез пловдивските клонове на БИОХИМ,

ХЕБРОСБАНК и ЧЗИБ са напускали страната. Антон Белчев пък е уговорил

директора на БИОХИМ - Пловдив, Николай Хамънов да авалира девет

записа на заповед на обща стойност над 45 млн. лв., които кредиторите

сега изискват от БИОХИМ. Срещу повечето обвиняеми от групата Районна

прокуратура - Пловдив, е повдигнала обвинение по чл. 282 - престъпления

по служба, за които се предвижда наказание от три до десет години

затвор при доказана виновност.

На 13 юни 1997 г.

в ареста влезе и председателят на надзорния съвет

на ТРАКИЯБАНК

Обвинението срещу Петър Петровски е по чл. 282 от

НК за злоупотреба със служебно положение. Така той последва съдбата

на предшественика си Георги Стойчев, който бе арестуван четири

месеца по-рано в навечерието на общото събрание на акционерите

на банката. ТРАКИЯБАНК се записа в списъка на банковите скандали

в началото на годината, когато на 6 февруари бяха задържани Георги

Стойчев - председател на надзорния съвет, и Георги Трифонов -

член на НС. Другият надзорник - Таньо Вълев, бе обявен същия ден

за национално издирване и открит в края на май 1997 година. Тримата

банкери са и фактическите собственици на кредитната институция.

Срещу тях бе заведено дело за регистриране на кух капитал при

старта на банката и за измами, свързани с документарни операции.

Във фаталния петъчен 13 юни бе арестуван Иван Китов

Той попадна в следствения арест за деянията си като

заместник-председател през 1993 г. на съвета на директорите на

КРИСТАЛБАНК. Причината за неговото задържане бе злополучна банкова

гаранция, издадена в полза на Сиджи България инженеринг,

с която е получен от банка Електроника кредит в размер

на 2.360 млн. щ. долара. Сега вече Иван Китов ще отговаря и за

деянията си като председател на надзорния съвет на поставената

под особен надзор Бизнес Банка.

За присвояване на суми в особено големи размери на

7 юли тази година в следствения арест бе задържана Мадлен Георгиева

- бивша секретарка на Иван Китов. Поводът за това задържане е,

че в годините на своя разцвет Бизнес Банка е отпускала

необезпечени левови и доларови кредити на фирми на Мадлен Георгиева,

които изобщо не са били връщани. Между тях фигурира и заем, отпуснат

на фирма, собственост на въпросната Георгиева, и е обезпечен със

запис на заповед, подписан... пак от Мадлен Георгиева.

Арестът на бившата банкова секретарка стана три дни

след като оперативните работници на ЦСБОП и Националната следствена

служба обискираха офисите на Бизнес Банка в София и в страната.

След операцията, която се проведе на 4 юли, в НСлС се озоваха

девет души - служители на банката и нейни кредитополучатели. Някои

от задържаните по-късно бяха пуснати под гаранция. Първоначално

в ареста останаха членовете на управителния съвет на банката Богомил

Стоянов и Николай Спасов и обявеният за кредитен милионер Иван

Левордашки, който се е подписал под заеми за 10 млн. щ. долара.

Другият член на УС Захари Захариев, който бе обявен за национално

издирване, се предаде сам на следствието. Главният прокурор Иван

Татарчев заяви, че кръгът на заподозрените, извършвали нарушения

с парите на вложителите на Бизнес Банка, е доста голям, и уточни,

че в най-скоро време вероятно ще последват нови арести.

В момента се води следствие и по делото Майкъл

Чьорни - ЦКБ, по което са обвиняеми 9 служители на кооперативната

банка. В предварително производство са и служители от обявената

в ликвидация Частна земеделска и инвестионна банка.

1997 г. ще запомним и с

големия брой на банковите присъди

произнесени от съдилищата. Три години затвор получи

бившият директор на Строителна банка - Велико Търново, Петко Петков

за неправомерно раздавани кредити, но влизането му зад решетките

се отложи по здравословни причини.

За умишлена безстопанственост 3.5 години ще прекара

в местата за неотклонение ексуправителката на Пощенска банка в

Благоевград Стефка Мавродиева. Това постанови на 13 март тази

година състав на тамошния окръжен съд.

На 7 юли 1997 г. шефът на банка БИОХИМ - Ловеч, д-р

Цако Цаков също получи тригодишна присъда лишаване от свобода.

Ветеринарният лекар бе арестуван през лятото на 1996 г. за раздадени

неправомерно кредити в размер на 24 442 505 000 лева. Обвиняемият

самостоятелно и еднолично е разрешавал кредити на фирми за една

година, представили в залог временни удостоверения. На собственото

си дружество Сатурн ЕООД д-р Цанков е отпуснал два

валутни кредита по 30 хил. щ. долара, с които е закупил три автомобила

Мерцедес.

Пет години ще лежи в затвора бившият шеф на Бургаската

търговска банка - клон Слънчев бряг, Михаил Гюпчанов, стана ясно

на 7 юли тази година. Той е нанесъл на банката щети в размер на

11 778 940 лева.

Лятото е в разгара си. Заедно с него с пълна пара

тече и ловният сезон на банкерите. А докога ще продължи

той, това все още никой не може да каже.

Четете още

Банкеръ Weekly

БРИБАНК СМЕНЯ АКЦИОНЕРИТЕ СИ

Кърджалийският Оловно-цинков комплекс (ОЦК) е продал на акциите си в Стопанска и инвестиционна банка (бившата БРИБАНК), съобщиха запознати с трансфера брокери.... Още »
Банкеръ Daily

Срещу 3 млн. лева експерти анализират проблемите във ВиК сектора

Експертите ще разработят стратегия за финансиране и подобряване на ВиК услугите у нас. Още »
Банкеръ Daily

ЕК: България и Румъния са готови за Шенген

Трябва да се вземе единодушно решение за това от държавите-членки на ЕС Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във