Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКОВИТЕ АКЦИОНЕРИ ОТНОВО ЩЕ РАЗВЪРЗВАТ КЕСИИТЕ


Портфейлите на банковите акционери за пореден път
ще бъдат подложени на изпитание - записаният капитал вече няма
да може да се попълва с години. Сега много частни банки водят
в балансите си акционерен капитал от 15 млрд. до 25 млрд. лева.
Но част от него е само на книга, а крайният срок за попълването
му е отнесен в края на този век или пък изобщо не е определен.
Това не влиза в противоречие с Търговския закон, а Законът за
банките мълчи по въпроса. БНБ обаче има намерение да наруши статуквото
с подготвяните изменения и допълнения в Закона за банките. Миналата
седмица те бяха гледани от УС на Централната банка и след като
юристите нанесат направените корекции, ще бъдат внесени в Министерския
съвет. Очаква се до края на октомври 1998 г. проектозаконът за
изменение и допълнение на Закона за банките да бъде представен
и на депутатите.


По отношение на внасянето на записания капитал в
проекта са предложени два варианта. Първият е в Закона за банките
да се фиксира срок от шест месеца за осъществяването на въпросната
операция. Ако това не стане, акционерният капитал ще се намалява
до размера на внесения, а неизкупените акции ще се анулират. Подобна
съдба ще сполети и акциите, придобити без разрешение от БНБ (ако
такова е необходимо), и тези, които без съгласието на Централната
банка са платени с непарични вноски или са купени с взети назаем
пари.


Вторият предлаган вариант е още по-драстичен. Той
предвижда увеличението на капитала на банките да влиза в сила
едва след като акционерите закупят всички новоемитирани акции.
С други думи, съдът ще вписва в търговския регистър увеличението
на капитала, но то ще влиза в сила, след като всички вноски вече
са направени и при положение, че БНБ е дала разрешение за това,
което тя трябва да направи до един месец след поискването му.
Ако Централната банка не даде отговор в посочения срок, съдът
ще тълкува мълчанието й като съгласие и ще регистрира увеличението.


Капиталът не е капитал, преди да е внесен изцяло


Логично е при тази ситуация да си зададем въпроса
- какво ще става с парите, които са платени за нови акции, докато
капиталът бъде изцяло набран? До момента те бяха включвани в капиталовата
база на банката. Но според юристи от БНБ, ако се приеме вторият
вариант, тези пари ще се третират като привлечени средства, докато
увеличението на капитала не бъде изцяло внесено. Следователно
те няма да участват при формирането на капиталовата база. А онези
банки, които бъдат заварени от промените със записан, но непопълнен
капитал, ще трябва да изпълнят разпоредбите им до шест месеца
след влизането им в сила.


До 10% от акциите без благословия от БНБ


Сега всички акционери, които еднолично или чрез свързани
лица желаят да притежават 5% и повече процента от капитала на
една банка, трябва да получат разрешение от БНБ. Предлаганите
промени в закона предвиждат сегашната граница да бъде увеличена
от 5 на 10 процента.


Другата добра новина е, че борсовите играчи ще могат,
без да искат разрешение от Централната банка, да купуват колкото
си искат акции на една кредитна институция, независимо дали са
15 или 50% от капитала й. Ако няма такова разрешение обаче, закупилият
въпросните акции няма да може да участва в общите събрания на
банката. Тези акции няма да се вземат предвид и при определяне
на кворума на общите събрания.


Третата добра новина е, че не се предвижда увеличаване
на минимално изискуемата капиталова база. Тя си остава 10 млрд.
лева.


Имунитет за шефовете на БНБ


Наказателно преследване срещу управителя и
подуправителите може да бъде възбуждано само с разрешение на Народното
събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното
събрание, гласи друго предложение за изменение и допълнение
на Закона за банките. Този текст неминуемо ще предизвика дебати
в парламента. Ако бъде приет, шефовете на БНБ ще получат имунитет.
А само конституцията може да посочва кой има право на подобна
привилегия. Дали записването на въпросния текст в Закона за банките
няма да противоречи на основния закон на Република България? Депутатите
от опозицията няма да пропуснат да поискат мнението на Конституционния
съд.


Разширяват се правата на надзора


Известните досега нарушения, при които БНБ може да
санкционира банките, ще бъдат допълнени. Новото е, че ще наказва
възпрепятстването на упражняване на банков надзор, застрашаване
на интересите на вложителите и извършване на сделки и други действия,
представляващи изпиране на пари. Самите санкции са изброени
в петнайсет точки на чл.65, ал.2 на сегашния закон. Броят им не
е увеличен. Предлага се само промяна на текста на т.6, който да
даде право на БНБ да ограничи дейността на банката, като
й забрани да извършва определени сделки, дейности или операции.


Най-тежкото наказание си остава в т.12. Според нея
при констатирани нарушения БНБ може да нареди писмено на
акционер, притежаващ квалифицирано дялово участие в банката, да
прехвърли притежаваните от него акции в срок до 30 дни.
Предлага се, ако мярката по т.12 не бъде изпълнена в срок, притежателят
на акциите да не може да упражнява правото си на глас до тяхното
прехвърляне. Това ново изискване на закона явно има за цел да
предпази банките от по-алчните им акционери, които не се свенят
да ги ползват за лично обогатяване.


Промените в Закона за банките ще разширят


правата на квесторите


които се назначават от БНБ в банки нарушителки. Срокът,
през който те ще имат право да ги управляват, се увеличава от
три на шест месеца. Ако лицензът на кредитната институция не е
отнет, квесторът ще има право да я влее или слее с друга банка.
Разбира се, за подобна операция ще се изисква разрешение от БНБ.


При положение че лицензът е отнет, квесторът ще може
да взема решения за увеличението на капитала й и да определя срок
за попълването му.


Повече изключения за големите кредити


В момента банките отпускат заеми или издават гаранции
на една фирма, които не надхвърлят 25% от капиталовата им база.
Кредитите може и да са по-големи само ако са обезпечени със залог
на злато, на българска и на чуждестранна конвертируема валута
или ако са гарантирани от държавата. Това значително ограничава
възможностите за кредитиране, тъй като капиталовата база на редица
банки не надвишава 15 млрд. лева. Ето защо от началото на тази
година кредитните институции настояват към гаранциите, които изваждат
големите заеми от групата на забранените, да бъдат
добавени държавните ценни книжа, други ценни метали и скъпоценни
камъни, които имат пазарна стойност, и първите по ред ипотеки.
Експертите от МВФ обаче категорично отхвърлиха идеята за ценните
метали и скъпоценните камъни. Те изразиха резерви и за включването
на първите поред ипотеки в списъка на обезпеченията, които вадят
големите кредити от забранителната група.


В проекта за изменение и допълнение на Закона за
банките БНБ се е опитала да угоди и на кредитните институции,
и на МВФ. Предлага се например при изчисляването на задлъжнялостта
на дадена фирма към банка заемите, обезпечени с първи поред ипотеки,
да се включват само с 50% от размера им. Условието е цената на
ипотекираното имущество да е два пъти по-висока от размера на
отпуснатия кредит. Заеми, които надвишават 25% от капиталовата
база на банката, ще е възможно да се отпускат и ако са обезпечени
с държавни ценни книжа, с гаранции на правителства, на международни
организации и банки, определени в специален списък на БНБ, срещу
злато или национална и конвертируема чуждестранна валута.


Съкращава се и срокът, през който кредитните институции
трябва да продават дяловете и акциите във фирми и предприятия,
придобити след погасяване на предоставени кредити. Сега законът
изисква това да става до три години. Предложението е този срок
да бъде намален до година и половина, което определено ще затрудни
някои банки. Още повече като се знае какви са ни предприятията
и как се търгуват техните акции.


Нова схема за продажба на затворените банки


Няколко текста днес регламентират продажбата на обявените
в несъстоятелност банки като предприятие. Според повечето експерти
обаче те са трудноприложими. По тази причина от БНБ искат да въведат
принципно нова схема. Идеята е затворена банка да се продава само
на действаща кредитна институция с лиценз за работа в България.
Така чуждестранна банка, която иска да закупи някоя от нашите
фалирали банки, първо ще трябва да получи лиценз от БНБ.


Затворена банка може да бъде купена и от акционерно
дружество, но само ако е създадено специално за тази цел и след
като получи от БНБ условно разрешение за осъществяването на банкова
дейност. В този случай съдът ще одобрява сделката след издаването
на условния лиценз, а правото за осъществяване на действителна
банкова дейност ще влиза в сила едва след покупката. За да получи
условен лиценз, кандидатът е необходимо да разполага с 10 млрд.
лв. плюс средства, които да му позволят да се разплати с кредиторите
на закупената от него институция. Купувачът ще отговаря само за
задълженията, които е поел по одобрените от съда условия на сделката.
Ако БНБ установи, че те не се изпълняват, ще отнема дадения лиценз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във