Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКОВИЯТ ХАМБАР МОЖЕ ДА ПЛАМНЕ

От какво със сигурност може да загуби един банкер? - запитал един австрийски банкер мениджъра на голяма българска банка. Българинът отговорил без колебание: От жени, от хазарт и от кредитиране на селското стопанство.


Това не е виц, а реплики от истински разговор, състоял се преди месец в централата на една от водещите банки в България. Специално за зърнените кредити, големите банки помнят горчивата чаша, която трябваше да изпиятпреглътнат заради заемите, които през 1994 г. предоставиха на ликвидационните съвети. Както е известно, те бяха създадени, за да закрият ТКЗС-ата, но оставиха зад гърба си солидна за онова време сума от непогасени кредити. През 1995 г. правителството на Жан Виденов разпореди на държавните банки да отпишат тези вземания за сметка на финансовите си резултати. Кредитните институции загубиха над 1 млрд. тогавашни лева, а от тази операция селското стопанство нито цъфна, нито върза.


на 5 стр.


Сега банките са на път да изпият нова порция горчилка заради земеделските заеми -


49.2 млрд. лв. зърнени просрочия


Каквото и да се приказва и въпреки мерките, които взема правителството, все по-голяма част от кредитите, отпуснати през 1997 г. за изкупуване на пшеницата, не се погасяват редовно. В края на май тази година неизплатената сума надхвърли 49.2 млрд. лева. Така прогнозата, която в. БАНКЕРЪ направи в бр. 18 от 1998 г., че размерът на необслужваните зърнени заеми постоянно ще нараства, напълно се оправда. Тревожното е, че размерът на дължимите, но неплатени суми се увеличава много по-бързо, отколкото се очакваше. Вестник БАНКЕРЪ лансира версията на някои банкови експерти, че до края на август зърненият дълг ще достигне 50 млрд. лева. Най-песимистичните прогнози обаче твърдят, че в края на август сумата на необслужваните заеми, отпуснати за изкупуване на миналогодишната пшеница, ще надхвърлят 80 млрд. лв., което е около 38% от всички зърнени заеми, отпуснати с държавна гаранция.


Почти всички кредити не се обслужват редовно


Според справките на ДФРР зърнени кредити за 146.7 млрд. лв., гарантирани от фонда, не се погасяват редовно. Изключение са заемите, дадени от БУЛБАНК, ЦКБ и Общинска банка на Мелничен комбинат ЕАД, София - около 26.7 млрд. лв., от ОББ и ЦКБ на Мелор ЕАД, Пазарджик - 3 млрд. лв., от ОББ, ХЕБРОСБАНК и ЕКСПРЕСБАНК на Зърнени храни ЕАД, Силистра - над 10.5 млрд. лева. Редовно се погасяват и всички останали заеми, отпуснати от БУЛБАНК на Стара мелница ЕООД, София - над 7.1 млрд. лв., на Загоре ЕАД, Стара Загора - 4 млрд. лв., на Зърнени храни ЕООД, Хасково - около 5.2 млрд. лева. Това сочат справките на ДФРР, но сред банковите служители се коментира, че дори и БУЛБАНК вече има затруднения при събирането на зърнените си вземания от Хасково. Списъкът на редовните платци по кредитите се изчерпва с дружествата на Зърнени храни ЕАД в София и Шумен, които са взели от ДСК заеми за 8.2 млрд. лева.


Нередовните длъжници


На някои места просрочията достигат до 75% от предоставените заеми. Между кредиторите най-тревожно в момента е положението на ДСК. Тя е дала зърнени кредити за 106 млрд. лв. - предимно на поделенията на Зърнени храни ЕАД, а дължимите, но несъбрани вземания са над 30 млрд. лева. Най-големи проблеми касата има с поделенията на Зърнени храни ЕАД във Варна, Враца и Плевен, които са просрочили плащанията върху половината от взетите назаем пари. Но рекордьор в това отношение е Зърнени храни ЕООД - Любимец. От 3 млрд. лв., взети назаем от ОББ, предприятието все още дължи около 2.25 млрд. лева. Прогнозите са, че още поне три месеца положението няма да се подобри съществено. Въпреки че по неофициални данни държавата е заделила 80 млрд. лв. за изкупуване на зърнените излишъци. В момента те са 524 хил. т, а преди месец бяха 580 хил. тона. Оказва се, че за този месец са реализирани само 56 хил. т хлебно зърно. До прибирането на новата реколта ще бъдат продадени най-много още 168 хил. тона. Очаква се до края на септември държавата да изкупи около 250 хил. т зърно, който ще задели за стратегически резерв. Но когато то влезе в складовете, там ще завари над 106 хил. т пшеница от миналогодишната реколта.


В средата на май ДФРР удължи с още три месеца срока на гаранцията, която предостави за зърнените заеми. Нейният срок изтичаше през юни тази година. Освен това фондът отмени ограничението за износ на зърно, което е изкупено с гарантирани от него кредити. Но и това не помогна кой знае колко, тъй като в момента себестойността на един тон пшеница (заедно с разходите за съхранение, но без ДДС) надхвърля 280 хил. лв. (около 156 щ. долара). А на международните стокови борси цената на тон хлебно зърно е с 16 до 20 щ. долара по-ниска.


Според специалисти мерките на държавата са закъснели с повече от пет месеца и тя е започнала да гаси пожара, предизвикан от лоши зърнени заеми едва когато пламъците му са достигнали покрива на хамбара. Банкови експерти прогнозират, че ще има неиздължени кредити дори и след като държавата изкупи залежалото зърно. Намерението на правителството е те да бъдат погасени с приходите от приватизацията на мелничните комбинати и зърнобазите.


Новото финансиране няма да е достатъчно


В някои банки отсега се заричат, че няма да се хвърлят с големи суми във финансирането на кампанията по изкупуването на зърното през тази година. Със сигурност заеми ще получат само онези фирми, които и сега редовно обслужват получените кредити. А те не са много на брой. Останалите дружества ще получат по-малки от сегашните заеми и при много по-големи изисквания за обезпеченията. Най-закъсалите длъжници трябва да забравят за банково финансиране.


Очаква се през тази година реколтата от пшеница да надхвърли 3.3 млн. тона. От тях 1.56 млн. т ще отидат за изхранване на населението, 850 хил. т - за фураж, а останалите количества ще бъдат предложени на вътрешния пазар. Поради свръхпроизводството цената на зърното ще се движи между 98 щ. долара (176.4 хил. лв.) и 100 щ. долара (180 хил. лв.) за тон.


За прибирането на тазгодишната реколта селското стопанство ще има нужда от около 170 млрд. лв. кредити. Само на Зърнени храни ЕАД ще са му потребни около 61 млрд. лева.


За да го финансират, седемте най-големи български банки ще трябва да се обединят в консорциум. Те обаче трудно ще подкрепят предприятие, което в момента е един от най-некоректните платци по зърнения заем от миналата година.


Цената на зърното ще падне с около 25 процента


Проблемът с кредитирането на жътвената кампания се утежнява допълнително от конюнктурата на международните пазари. Много несигурни са надеждите, че износът ще ги извади от затрудненията, тъй като на международните пазари цената на един тон зърно достига до 123 щ. долара (221.4 хил. лв.). Но международните търговци в този бранш познават ситуацията в България, а държави като Румъния и Украйна обявиха, че имат излишъци от хлебно зърно, което възнамеряват да изнесат. При това положение чуждестранните търговци едва ли ще предложат за българската пшеница повече от 100 щ. долара за тон.


Производителите на зърно поне още една година ще имат затруднения с осигуряването на необходимото им финансиране. Очакванията са, че при запазване на макроикономическата стабилност пазарът на българската пшеница ще намери равновесната си точка най-рано през есента на следващата година.


Опитът от изминалата 1997/98 г. показа, че намесата на правителството в регулирането на пазара чрез цени, гаранции и митнически облекчения или ограничения не дава очакваните положителни резултати. Опасенията от прекомерен износ и предизвикване на зърнена криза, по принцип основателни, в случая породиха проблем. Когато страната има валутен резерв от 2.5 млрд. щ. долара, покупката даже на много голямо количество (примерно 500 хил. т) няма да струва повече от 70-80 млн. щ. долара, която сума няма да застраши стабилността на Валутния борд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във